Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

На [[1 август]] [[1926]] г.{{hrf|Колектив|1939|23}} е пуснат в експлоатация първият етап от линията от [[Септември (град)|Саранбей]] до [[Велинград|Лъджене]]. Трасето е дължина 38,8 km. На тържественото откриване присъстват [[Министър-председател на България|министър-председателят]] [[Андрей Ляпчев]], [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите|министърът на железниците, пощите и телеграфа]] [[Кимон Георгиев]] и директора на Български държавни железници инж. Каракашев.

 

 

Министър Кимон Георгиев<ref name="Заповед 4749"/>}}

 

Теснопътен железопътен клон № 17 от Националната железопътна мрежа на България, от [[Пазарджик]] до [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] е открит на [[27 октомври]] [[1928]] г. по настояване на местното население. Дължината на железопътната линия е 16,703 km и струва 18 млн. лева, като 11 млн. лева са отпуснати от държавата, а останалата част е събрана от населението.<ref name="Македония">{{Цитат периодика| year =29 октомври 1928 г | journal =в. „Македония“ |title= Линията Татар-Пазарджик – Варвара| pages =1 }}</ref> Най-големите съоръжения по трасето са железен мост с отвор 30 m над [[Чепинска река]], сводов мост с отвор 15 m и сводов подлез за шосето с отвор 6 m.{{hrf|Деянов|2005|138}} За изграждането на тази връзка с родопската теснолинейка [[Правителство на България (43)|правителството]] на [[Андрей Ляпчев]] взема предвид съображенията на жителите на [[Татар Пазарджик]], че града ще се изолира, ще обеднее и ще западне, защото всички пътници и товари, от и за бъдещата теснолинейка към [[Неврокоп]] ще минават през гара [[Септември (град)|Саранбей]]. Правителството въз основа на закона за разширение на железопътната мрежа от [[1925]] г. нарежда да се построи линията от Татар Пазарджик до Варвара и от този момент да е главното направление, като цялата железница се нарича Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Саранбей – Варвара.{{hrf|Деянов|2005|139}} Проучвателните дейности започват през пролетта на 1924 г., а строителството ѝ започва през [[1925]] г. с редовна и временна трудова повинност, със средства от фонд „Постройка нови железопътни линии“, събирани от заитересованото население, и с помощта ба държавата – доставка на [[релса|железопътни релси]] и [[Железопътна стрелка|стрелки]].<ref name="Симеонов, 52">{{cite book |title= Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година |last=Симеонов |first=Начо |year=1987 |publisher=Държавно издателство „Техника“ |location=София |pages=52 }}</ref> Стойността на построените части възлиза на 17 милиона лева.{{hrf|Колектив|1939|25}}

 

Министър [[Рашко Маджаров]]<ref>Заповед № 8425 от 25 октомври 1928 г. Обн. ДВ. бр. 172 от 29 октомври 1928 г.</ref>}}