Гризачи: Разлика между версии

Повечето гризачи са [[Растителноядно животно|растителноядни]]. Хранят се изключително с растителен материал като семена, стъбла, листа, цветове и корени. Някои от тях са [[Всеядни животни|всеядни]] и малцина от тях са насекомоядни или месоядни<ref name=UCMP2000/>. [[Тъмна полевка|Тъмната полевка]] е типичен растителнояден гризач и се храни с треви, билки, корени, грудки, мъх и друга растителна маса, а през зимните месеци гризе кората на дърветата. В менюто на вида понякога попадат и безгръбначни като ларви на насекоми<ref>{{cite journal |author=Hansson, Lennart |year=1971 |title=Habitat, food and population dynamics of the field vole ''Microtus agrestis'' (L.) in south Sweden |journal=Viltrevy |volume=8 |pages=268–278268 – 278 |issn=0505-611X |url=http://publikationen.stub.uni-frankfurt.de/frontdoor/index/index/docId/15165 }}</ref>. [[Равнинен хофер|Равнинният гофер]] яде растителен материал, който открива докато копае тунели, а също събира треви, корени и грудки като ги събира в торбички в бузите и след това съхранява в подземни килери<ref>{{cite journal | author = Connior, M. B. | year = 2011 | title = ''Geomys bursarius'' (Rodentia: Geomyidae) | journal = Mammalian Species | volume = 43 | issue = 1 | pages = 104–117104 – 117 | doi = 10.1644/879.1}}</ref>.

Гоферът ''[[Geomys personatus]]'' избягва да се храни върху откритата земна повърхност, а придърпва растителната храна в дупката си, където я консумира. Представителите на вида практикуват и [[копрофагия]]<ref>{{cite web |url=http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/geompers.htm |title=Texan pocket gopher |work=The Mammals of Texas: Rodents |publisher=NSRL: Museum of Texas Tech University |accessdate=4 July 2014}}</ref>. Африканският гризач ''[[Cricetomys emini]]'' събира всякаква растителна храна в своите торбички на бузите. След това той се връща в дупката си, за да изпразни бузите си от храната и да я консумира<ref name=Attenborough>{{cite book |title=The Life of Mammals |last=Attenborough |first=David |year=2002 |publisher=BBC Books |isbn=978-0-563-53423-5 |pages=61–8661 – 86 }}</ref>.

Стратегията за справяне със сезонното намаляване на хранителни ресурси при някои видове е да ядат колкото се може повече и консумираният излишък от енергия да натрупат в тялото си под формата на [[мазнини]]. Мармотите например могат да бъдат с до 50% по-тежки през есента, отколкото през пролетта. Те разчитат на мастните депа по време на дългия си зимен сън<ref name=Attenborough/>. Бобрите пък се хранят с листа, пъпки и вътрешната част на дървесната кора, както и водни растения. Те съхраняват храна, която да използват през зимата като прегризват тънки стволове на дървета и клони през есента. Те ги потапят в своите езерца и ги закотвят на дъното в дълбоката му кал. Така през най-студените дни от годината, когато водната повърхност е замръзнала едрите гризачи имат достъп до храна<ref>{{cite book |title=The Beaver: Natural History of a Wetlands Engineer |pages=67–7567 – 75 |url=https://books.google.com/books?id=eqIenKko3lAC |publisher=Cornell University Press |year=2003 |isbn=978-0-8014-4098-4 |author1=Müller-Schwarze, Dietland |author2=Sun, Lixing }}</ref>.

Въпреки че гризачите са считани като традиционно тревопасните животни, редица видове са опортюнисти. Те могат да консумират насекоми, риба или месо, а в начина им на хранене при по-специализирани форми видовете могат да разчитат предимно на такива храни. Функционално-морфологично изследване на зъбната формула на гризачите подкрепя идеята, че примитивните гризачите са всеядни, а не тревопасни. Изследванията показват, че много членове на Sciuromorpha и Myomorpha, и няколко члена на Hystricomorpha консумират храна от животински произход или притежават възможност да консумират такава при необходимост. Разглеждане на стомашното съдържание на северноамериканската [[белонога мишка]], която обикновено се счита за растителнояден вид, показва 34% наличие на вещества от животински произход<ref name=Landry>{{cite journal |author=Landry, Stuart O. Jr. |year=1970 |title=The Rodentia as omnivores |journal=The Quarterly Review of Biology |volume=45 |issue=4 |pages=351–372351 – 372 |jstor=2821009 |doi=10.1086/406647}}</ref>.

Повечето високоспециализирани гризачи към хищен начин на живот като [[Земеровкоподобни плъхове|земеровкоподобните плъхове]] от [[Филипини]]те се хранят с насекоми и други безгръбначни. Австралийският[[Златокоремен воденбобров плъх|Златокоремният отбобров видаплъх]] (''[[Hydromys chrysogaster]]'') консумира водни насекоми, риба, ракообразни, миди, охлюви, жаби, птичи яйца и водоплаващи птици<ref name=Landry/><ref>{{cite web |url=http://www.cpbr.gov.au/cpbr/WfHC/Hydromys-chrysogaster/ |title=''Hydromys chrysogaster'': Water rat |date=30 June 2004 |work=Water for a healthy country |publisher=CSIRO |accessdate=4 July 2014}}</ref>. Североамериканският [[Скорпионови хамстери|скорпионов хамстер]] от вида ''[[Onychomys leucogaster]]'' се храни с насекоми, скорпиони и други малки мишки, а само една малка част от състава на неговата диета включва растителен материал. Тя притежава ниско и набито тяло с къси крака и опашка, но е пъргава и може лесно да надделее над плячка толкова голям, колкото нея самата<ref>{{cite web |url=http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/onycleuc.htm |title=Northern grasshopper mouse |work=The Mammals of Texas: Rodents |publisher=NSRL: Museum of Texas Tech University |accessdate=4 July 2014}}</ref>.