Линдън Джонсън: Разлика между версии

Джонсън е роден на [[27 август]] в бедния район Педернилс Ривър на [[Тексас]] в малка ферма. Неговите родители [[Самюел Ърл Джонсън]] и Ребека Бейнс имат още четири деца – трите сестри Ребека, Джозефа и Лусия, и брат му Сам Хюстън. Линдън Джонсън посещава обществени училища, а след това завършва Висшето училище на Джонсън Сити през [[1924]] г.

Малко след като завършва колежа, Джонсън започва да преподава публична реч и дебати във висше училище в [[Хюстън]]. В крайна сметка той скоро напуска тази позиция и влиза в полето на политиката. Бащата на Джонсън изкарва пет мандата в парламента на Тексас и е близък приятел на една от изгряващите политически звезди в щата, конгресменконгресмена Сам Рейбърн. През [[1931]] г. участва в кампанията на щатския сенатор Уили Хопкинс за Конгреса. Хопкинс възнаграждава Джонсън като го препоръчва на конгресменконгресмена Ричард Клебърг. Той е назначен за негов административен секретар и е избран за най-младия спикър на „Малкия Конгрес” – група, съставена от помощниците на конгресмените. Като секретар Линдън Джонсън се запознава с влиятелни хора и узнава повече за начините, по които те са достигнали позициите си, а и печели уважението им със своите способности. Приятели на Джонсън скоро започват работа в близкото обкръжение на президента [[Франклин Делано Рузвелт]], като например тексасеца Джон Гарнър, който става вицепрезидент.

По време на своя мандат като секретар Линдън Джонсън се среща с Клаудия Алта Тейлър (известна като Лейди Бърд „Lady Bird”), която също е от Тексас. След кратък период на срещи двамата се женят на [[17 ноември]] [[1934]] г., като Джонсън всъщност ѝ предлага брак едва 24 часа след като се запознава с нея. Те имат две дъщери – Линда Бърд, родена през 1944 г., и Луси, родена през 1947 г. Трябва да се отбележи, че Линдън Джонсън очевидно е обичал изключително много инициалите си - освен имената на дъщерите му, друг пример е името на кучето му Литъл Бийгъл Джонсън („Little Beagle Johnson”).

Президентът Рузвелт показва личен интерес към младия тексасец. Веднага след като влиза в Конгреса Джонсън е назначен веднага в Комитета по морските дела, изключително отговорна длъжност за новак. Той се посвещава на електрифицирането на отдалечените места на своя район и спомага и за други подобрения. През [[1941]] г. се кандидатира за място в Сената в специалните избори срещу действащия губернатор и известна личност от радиото Лий О’Даниел. Въпреки че се очаквало Джонсън да спечели, това не става благодарение напоради късните резултати от изборите, белязани с изключителни фалшификации и от двете страни. По време на кампанията си той обещава, че ще се запише в армията, ако започне война. През декември 1941 г. САЩ влиза ввъв [[Втората световна война]].

Повечето кратки биографии на американските президенти от втората половина на [[20 век]] включват само едно изречение за тяхната служба по време на Втората световна война. Изречението, с което Джонсън е най-известен е „''Джонсън получава от генерал Дъглас Макартър „Сребърна звезда” за проявена храброст във въздушна бойна мисия над вражеските позиции в [[Нова Гвинея]] на 9 юни. ''”

На 20 юни 1940 г. е представен закон в Конгреса за първия набор. На следващия ден конгресмен Джонсън е назначен в Морския резерв, което ще му даде възможност да бъде изключен от набора. Година след като Америка влиза във войната Джонсън иска от Подсекретаря на флота да бъде пратен на не бойнонебойно назначение и е изпратен да инспектира морската техника в Тексас и на Тихоокеанския бряг.

През пролетта избирателите на Джонсън вече са нетърпеливи да чуят новини за неговите подвизи на бойното поле. В допълнение на това той е решен да изпълни предизборното си обещание „''да се бие в окопите''” , ако Америка влезе във войната, затова притиска администрацията да му намери нова длъжност, този път по–близо до военните действия. Президентът Рузвелт се нуждае от допълнителна информация за условията в Югозападния Пацифик и смята, че информацията, която получава по военен път трябва да бъде проверена от политически доверено лице. Той назначава Джонсън в екип от трима човека. Наблюдателите са пратени в база на [[бомбардировач]]и, които имат за цел японска въздушна база в Нова Гвинея. Бомбардировачът, в който Джонсън лети, е засечен от японски самолети и след битка успява да се върне. Генерал Макартър награждава конгресмена и целия останал екипаж със „Сребърна звезда” – третият по важност медал в армията. Линдън Джонсън съобщава на Рузвелт, на Военноморските сили и на Конгреса, че условията на място са плачевни. Използвайки цялата си убедителност, той настоява за отделянето на по-голямо внимание и изпращането на допълнителни 6800 войника. Подготвя програма от дванадесет точки за подобряване на цялостното състояние в региона.

През [[1948]] г. Джонсън отново се кандидатира за Сената и този път печели. Изборите заса изключително противоречиви. В предварителните избори на Демократическата партия участват трима кандидати, като Джонсън остава накрая да се състезава за Сената с републиканеца и бивш губернатор Куки Стивънсън. LBJ се бори изключително настойчиво и печели срещу него с 87 гласа в повече, след преброяването на милиони бюлетини. Стивънсън обжалва в съда. Има обвинения, че ръководителят на кампанията на Джонсън, Джон Конъли, е свързан с преброяването в забученазбучен ред на 202 бюлетини от Джим Уелс Каунти. За делото LBJ наема Ейби Фортас, за да го представлява. Той успява да убеди съдията от Върховния съд Хюго Блек да отмени съдебното разпореждане, с което се анулира победата на Джонсън.

По време на конвенцията, Кенеди посочва Джонсън за вицепрезидент. Някой данни, станали известни по-късно, сочат, че постът му е предложен от [[[[Джон Ф. Кенеди]]|ДФКJFK]] от куртоазия и не е очаквал той да приеме. Други източници твърдят, че кампанията на Кенеди отчаяно е искала да привлече Джонсън, за да спечели гласовете на Юга. През ноември дуото Кенеди/Джонсън побеждава [[Ричард Никсън]] и Хенри Лодж с малка разлика.

След изборите Джонсън е оставен без никаква власт. Кенеди и старшите му съветници рядко се консултират с тексасеца и му е отказана решаващата роля в политиката, която е имал предишния вицепрезидент – Ричард Никсън (макар, че по твърдения на президентът Айзенхауер, Никсън не е имал кой знае какво влияние). Кенеди назначава LBJ на номинални длъжности като председател на президентската комисия за равни възможности, което води до взаимодействие с черното и други малцинства. Джонсън извършва множество незначителни дипломатически мисии, които му дават ограничен поглед върху международните проблеми. Позволено му е да присъства на събиранията на кабинета и на тези по повод националната сигурност. Кенеди му дава право на всички президентски назначения, свързани с [[Тексас]]. Когато през април 1961 година [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] изпреварва САЩ в изстрелването на първото направено от човек космическо тяло, Кенеди възлага на Джонсън да изготви стратегия за подготовка на научен потенциал, който ще върне предимството на страната в тази област. LBJ знае, че [[Аполо|Проектът Аполо]] и разширяването на [[НАСА]] са осъществими инициативи и затова отказва да се съобрази с препоръките програмата за изпращане на човек на Луната да бъде спряна.

През първата година от управлението му, Джонсън влиза в конфликт с всички – от сенаторите до съставителите на речи, които искат да продължат курса на Кенеди, но нямат желание да подкрепят новите предложение на LBJ. Той използва прословутия си чар и твърда ръка, за да се наложи. През [[1964]] г., по искане на президента, Конгреса приема намаление на данъците и Закона за икономическите възможности, който е свързан с Войната срещу бедността. Джонсън назначава Джери Уитингтън за първия афро–американец, секретар на [[Белият дом|Белия Домдом]], и назначава [[Джак Валенти]] за негов „специален съветник”.

През изборите от [[1964]] г. Джонсън печели на свое собствено основание с 61 процента от гласовете и с най-голямата разлика в американската история – 15 милиона гласа. Това са последните избори в които демократ печели с повече от 50% .

Под ръководството на Джонсън страната прави възхитителен напредък в изследването на Космоса, което той подкрепя от самото му начало. Когато трима астронавти правят успешна обиколка на [[Луната]] през декември [[1968]] г, президентът ги поздравява с думите: ” '' Вие въведохте … всички нас, целият свят, в една нова ера …''”

Въпреки всички инициативи се задават две тежки кризи през [[1965]] година. Въпреки започналата борба с бедността и с дискриминацията, неспокойството и бунтовете в черните [[гета|гето|гета]] безпокоят нацията. Президентът Джонсън постоянно използва влиянието си в ограничаването на [[сегрегация]]та и прилагането на действащите закони, но бързо решение на проблемите не се очертава. Направени са няколко промени от администрацията на LBJ, за да се облекчи политическото напрежение. В отговор на движението за гражданските права, Джонсън подписва Закона от 1965 г. за имиграцията и националните служби, който драматично променя политиката на [[САЩ]] относно имиграцията.

Президентът Джонсън ясно изразява неодобрението си към [[Виетнамската война]], която той наследява от Кенеди и въпреки това значително я разширява, особено след [[Тонкински инцидент|Тонкинския инцидент ]] (случил се три седмици след като Републиканския конвент от 1964 г. издига [[Бари Голдуотър]] като кандидат за президент). Въпреки, че в частни разговори често изразява неудоволствието си от войната, като я нарича „кучката любовница”, едновременно с това вярва, че американците не могат да си позволят да изглеждат слаби в очите на света и това е причината за постоянната ѝ ескалация през периода [[1964]] г. до [[1968]] г., което води до хиляди убити войници. В една своя реч LBJ казва за виетнамския конфликт: „'' Ако позволим да падне Виетнам, след това ще се бием в Хавай, а следващата седмица в Сан Франциско.''.” – като намеква за „Теорията на доминото” на Айзенхауер.

По същото време Джонсън се опасява, че прекаленото отделяне на внимание на Виетнам няма да позволи да се работи по неговата програми, част от „Великото общество” и това води дотам, че макар и военните действия постоянно да ескалират никога не се стига до достатъчно високо ниво на силите, което да позволи реален напредък. Въпреки неговите желания, президентството на Джонсън започва да се доминира от Виетнамската война. Колкото повече американци – военни и цивилни – са убити, толкова повече почва да спада популярността на президента, особено след студентските протести. Джонсън обявява на [[31 март]] [[1968]] г., че е наредил пълно прекратяване на „''всички въздушни, морски и артилерийски бомбардировки над [[Северен Виетнам]] ''” считано от 1 ноември, като основание за това сочи напредъкът на мирните разговори в [[Париж]]. В края на речта си шокира нацията като обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат с думите „''Няма да търся, няма и да приема номинация от моята партия за нов мандат като ваш президент. ''”

Съгласно [[22– та22–та поправка]], Джонсън все още има право на втори пълен мандат, тъй като е бил вицепрезидент на Кенеди по–малко от две години. Въпреки това на [[31 март]] [[1968]] г. след [[Офанзивата Тет]], малката разлика при победата му в първичните избори в [[Ню Хампшър]], влизането на [[Робърт Кенеди]] в президентската надпревара и поредния спад на общественото доверие в него, той обявява пред нацията, че няма да търси номинация за нов мандат. Като причина за това той посчва все по-голямото разделение в страната поради войната. Номинацията на Демократическата партия се печели от неговия вицепрезидент [[Хъбърт Хъмфри]], който губи изборите през [[1968]] г. от Ричард Никсън.

* Твърди се, че Джонсън е приемал гости в ранчото си в Тексас като е карал със 150 км. в час по селските пътища и е пиел уиски от картонена чаша.