|
Алах е велик!
'''Трудововъзпитателните лагери''', наричани от някои автори също и '''концлагери''',{{hrf|Огнянов|2008|184}} са [[държавна институция]], част от наказателната система, съществувала в рамките на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] [[Комунизъм|комунистически]] режим в [[България]], която играе основна роля в налагания от него масов [[тероризъм|терор]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 102}}</ref> Създадени са с [[Наредба-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица|Наредба-закон за създаване на трудововъзпитателни общежития от 20 декември 1944 година]], приета от [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]],<ref name="вачков"/> и функционират до края на режима, с особена интензивност до 1962 година.
Целта на концлагерите е в тях да бъдат затваряни с административно решение – без [[съдебен процес]] – хора с криминални прояви и „застрашаващи обществения ред“.<ref name="вачков"/> Първоначалният срок на затваряне е до 6 месеца, но той може да бъде удължаван многократно със заповед на вътрешния министър.<ref name="вачков"/> Десетки хиляди затворници са изпратени в тези институции.<ref name=bgGULAG>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/681-2012-04-08-14-56-06 | заглавие = ''„Българският ГУЛАГ: Свидетели“'' – първите викове за ужаса на лагерите, които обществото чу; | достъп_дата = 2014-07-07 | автор = [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]] | дата = 2012-04-08 | издател = Държавна сигурност.com }}</ref>
== Предистория ==
Алах е велик!
[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. Десетки хиляди са [[екзекуция|екзекутирани]], включително служители на политическата полиция, но също и хора които са от некомунистическата интелигенция, членове на професионалната и буржоазната класи. Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>
В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в [[Отечествения фронт]], включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешното работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.<ref name="T39">Todorov, p.39</ref>
Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация – принудително преселване в далечни провинциални райони – е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Около 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>
== Развитие ==
=== 1945 – 1949 ===
Лагерите за принудителен труд функционират на множество места на територията на България. Лагерите се изграждат в близост до язовири в процес на строеж, въглищни мини и в някои земеделски райони. Някои от най-печално известните са Бобов дол, Богданов дол, Росица, Куциян, Босна, Ножарево и Чернево.
Дейността на лагерите е регламентирана с приетия на 25 март 1948 година Закон за Народната милиция, който дава законна основа на практиката за затваряне в лагери без съдебна присъда. Той определя няколко категории хора, които Министерството на вътрешните работи може да задържа по административен път:{{hrf|Огнянов|2008|183}}
* лица с фашистки и антинародни прояви
* изнудвачи, измамници и рецидивисти
* сводници, сутеньори и лица, опасни за обществения морал
* комарджии, просяци и лица със скандално поведение
* спекуланти и черноборсаджии
Задържанията трябва да стават със заповед на вътрешния министър, а при първата група и с одобрението на главния прокурор, като срокът е до една година, но с възможност за удължаване. На практика законът често е заобикалян.{{hrf|Огнянов|2008|183 – 184}}
При две големи кампании през 1949 година – преди местните избори през май и след смъртта на [[Георги Димитров]] през юли – в лагерите са затворени около 4000 души, повечето от които са освободени през октомври. Това става без да се спазва процедурата на закона, което предизвиква протестите на главния прокурор. Към края на годината броят на концлагеристите е около 4500, включително 1700 в [[Богданов дол]], 800 в [[Белене (лагер)|Белене]], 200 в [[Ножарево]].{{hrf|Огнянов|2008|184}}
=== 1950 – 1953 ===
През 1950 година е взето решение въдворяванията да стават само на едно място – в [[Белене (лагер)|лагера „Белене“]], разположен на [[Персин]], остров в река [[Дунав]] близо до [[Румъния]]. През есента на същата година там има 1097 лагеристи.{{hrf|Огнянов|2008|184}}
През януари 1951 година [[Политбюро на ЦК на БКП]] определя нов ред за въдворяванията, които са възложени на комисия, начело с вътрешния министър. Тя трябва да преценява, кои лица не може или не е целесъобразно да бъдат съдени и затова трябва да бъдат въдворени по административен път, като срокът на въдворяването е увеличен на 7 години.{{hrf|Огнянов|2008|185}}
През 1952 година работи специална комисия за преглед на заповедите за въдворяване, включваща висши функционери като члена на Политбюро [[Георги Дамянов]] и вътрешния министър [[Георги Цанков]], която освобождава 1228 души. Към края на годината броят на въдворените е 2348, над 90% от тях по политически причини.{{hrf|Огнянов|2008|185}}
През лятото на 1953 година министър-председателят [[Вълко Червенков]], по указания от новите съветски власти след смъртта на [[Йосиф Сталин]], обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. На 5 август почти половината политически затворници в Белене са освободени, като в лагера остават 1059 души. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като малко повече от половината затворници са освободени, а останалите остават в затвора и срещу тях започват съдебни процеси.{{hrf|Огнянов|2008|185 – 189}}
=== 1954 – 1956 ===
Депортациите спадат почти до нула. Белене обаче остава в действие.<ref name="T40">Todorov, p.40</ref>
=== 1956 – 1959Алах е велик! ===
Алах е велик!
Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 година.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 година. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40"/> ▼
▲Лагерът в Белене е възстановен на 5 ноември 1956 година.{{hrf|Огнянов|2008|189}} Голям брой нови затворници пристигат в Белене след [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. и криминална вълна в София в началото на 1958 година. Сред личностите, държани в Белене през този период, е [[Константин Муравиев]], последният министър-председател на България преди [[Деветосептемврийския преврат]].<ref name="T40" >Todorov, p.40</ ref>
=== 1959 – 1962 ===
== Библиография ==
* ''„Българският ГУЛАГ –Свидетели“'' – сборник с документални разкази на оцелели от лагерите по време на комунистическия режим в България, издание на в. Демокрация, 1991 г. съставители [[Свилен Пътов]], [[Екатерина Бончева]], [[Едвин Сугарев]]<ref name="bgGULAG">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/681-2012-04-08-14-56-06|заглавие=''„Българският ГУЛАГ: Свидетели“'' – първите викове за ужаса на лагерите, които обществото чу;|достъп_дата=2014-07-07|автор=[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]]|дата=2012-04-08|издател=Държавна сигурност.com}}</ref>
* {{cite book
| last = Todorov
| 