Уикипедия

Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Добавена Галерия с герои
Добавена информация относно историята, съдържанието и структурата на творбата; актуализирана галерия, източници и препратки
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 24:
| бележки =
}}
'''''Кентърбърийски разкази''''' ({{lang-enна [[Английски език|английски]]: Canterbury Tales}}) е сборник от 24 истории, написани от английския писател и поет [[Джефри Чосър]] (на английски: [[Geoffrey Chaucer]]) в края на [[14 век]] (две от които в [[проза]], останалите  – в [[стих]]). Според първоначалния замисъл историите трябвало да са общо 120, но Чосър успява да напише 21 завършени новели и 3 незавършени. Книгата е уникална с това, че е първата създадена на разговорен [[английски]] език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на [[УилямЛатински Какстънезик|латински]] прези [[1478Френски език|френски]] г.
 
В сравнение с много предишни творби на [[Джефри Чосър|Чосър]], Кентърбърийските разкази са разглеждани като Чосърският [[magnum opus]] (български: велика творба).
 
Той използва описанията на героите и техните [[Разказ|разкази]], за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Сборникът е приет за една от най-важните творби в английската литература, защото не само бива определян като развлекателен от читателите, но и защото предоставя много възможности за интерпретация.
 
== История ==
През 1373 г. Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.
 
През 1373 г. [[Джефри Чосър]] посещава [[Генуа (провинция)|Генуа]] и [[Флоренция (провинция)|Флоренция]]. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с [[Франческо Петрарка]] и [[Джовани Бокачо]], благодарение на които той се запознава с италианската [[поезия]], по чийто стил се води по-късно.
През 1386 г. Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
 
През 1386 г. [[Джефри Чосър|Чосър]] е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период [[Джефри Чосър|Чосър]] започва да работи по най-известната си творба – Кентърбърийските разкази.
 
Когато [[Джефри Чосър|Чосър]] пише „Кентърбърийски разкази“, [[Джовани Бокачо|Бокачо]] вече не е жив, но с творбите си италианският [[белетрист]] определено е повлиял на [[Джефри Чосър|Чосър]]. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите  – селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в [[Англия]].
 
== Съдържание ==
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
 
Сборникът разказва историите на група [[пилигрими]], които приключенстват от Съдърк (днешен [[Лондон]]) до [[Кентърбъри]], за да посетят катедралата в Кентърбъри. Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
 
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата – вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на [[Хари Бейли]] се събират 30 души, между които и [[Джефри Чосър|Чосър]], готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син – оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от [[Оксфорд]], пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и [[Джефри Чосър|Чосър]].
 
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]
 
== Разкази ==
{{колони|1|
*Пролог
*Разказът на Рицаря
*Разказът на Мелничаря
*Разказът на Стюарда
*Разказът на Готвача
*Разказът на Правника
*Разказът на Моряка
*Разказът на Игуменката
*Разказът на Сър Топаз
*Разказът на Мелибей
*Разказът на Монаха
*Разказът на Манастирския капелан
*Разказът на Лекаря
*Разказът на Продавача на индулгенции
*Разказът на Батската невяста
*Разказът на Кармелита
*Разказът на Църковния пристав
*Разказът на Школаря
*Разказът на Търговеца
*Разказът на Оръженосеца
*Разказът на Франклина
*Разказът на Втората монахиня
*Разказът на Йомена на Каноника
*Разказът на Иконома
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3}}</ref>
}}
 
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който [[Джефри Чосър|Чосър]]  искал на нареди разказите.
 
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите,или които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг геройгрупи.
 
Викторианците често използвали девет групи, което е начинът на подреждане, използван от [[Уолтър Уилиам Скийт]],  чието издание с творби на [[Джефри Чосър|Чосър]] се използвало в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през по-голямата част от [[20 век]], но сега рядко се използва.
 
{| class="wikitable"
|Група А
|<nowiki>- Пролог (на английски: </nowiki>[[General Prologue]])
 
- Разказът на Рицаря (на английски: [[The Knight's Tale]])
 
- Разказът на Мелничаря (на английски: [[The Miller's Tale]])
 
- Разказът на Стюарда (на английски: [[The Reeve's Tale]])
 
- Разказът на Готвача (на английски: [[The Cook's Tale]])
|-
|Група B
|<nowiki>- Разказът на Правника (на английски: </nowiki>[[The Man of Law's Tale]])
 
- Разказът на Моряка (на английски: [[The Shipman's Tale]])
 
- Разказът на Игуменката (на английски: [[The Prioress's Tale]])
 
- Разказът на Сър Топаз (на английски: [[Sir Thopas]]' Tale)
 
- Разказът на Мелибей (на английски: [[The Tale of Melibee]])
 
- Разказът на Монаха (на английски: [[The Monk's Tale]])
 
- Разказът на Манастирския Капелан (на английски: [[The Nun's Priest's Tale]])
|-
|Група C
|<nowiki>- Разказът на Лекаря (на английски: </nowiki>[[The Physician's Tale]])
 
- Разказът на Продавача на индулгенции (на английски: [[The Pardoner's Tale]])
|-
|Група D
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста (на английски: </nowiki>[[The Wife of Bath's Tale]])
 
- Разказът на Кармелита (на английски: [[The Friar's Tale]])
 
- Разказът на Църковния пристав (на английски: [[The Summoner's Tale]])
|-
|Група E
|<nowiki>- Разказът на Школаря (на английски: </nowiki>[[The Clerk's Tale]])
 
- Разказът на Търговеца (на английски: [[The Merchant's Tale]])
|-
|Група F
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца (на английски: </nowiki>[[The Squire's Tale]])
 
- Разказът на Франклина (на английски: [[The Franklin's Tale]])
|-
|Група G
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня (на английски: </nowiki>[[The Second Nun's Tale]])
 
- Разказът на Йомена на Каноника (на английски: [[The Canon's Yeoman's Tale]])
|-
|Група H
|<nowiki>- Разказът на Иконома (на английски: </nowiki>[[The Manciple's Tale]])
|-
|Група I
|<nowiki>- Разказът на Свещеника (на английски: </nowiki>[[The Parson's Tale]])
|}
 
Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой. За сметка на това връзката между отделните фрагменти е по-трудно забележима.
 
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
 
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
{| class="wikitable"
|Фрагмент I
|<nowiki>- Пролог</nowiki>
|
 
* Пролог
*- Разказът на Рицаря
 
* Разказът на Мелничаря
*- Разказът на СтюардаМелничаря
 
* Разказът на Готвача
- Разказът на Стюарда
 
- Разказът на Готвача
|-
|Фрагмент II
|<nowiki>- Разказът на Правника</nowiki>
|
* Разказът на Правника
|-
|Фрагмент III
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста</nowiki>
|
 
* Разказът на Батската невяста
*- Разказът на Кармелита
 
* Разказът на Църковния пристав
- Разказът на Църковния пристав
|-
|Фрагмент IV
|<nowiki>- Разказът на Школаря</nowiki>
|
 
* Разказът на Школаря
*- Разказът на Търговеца
|-
|Фрагмент V
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца</nowiki>
|
 
* Разказът на Оръженосеца
*- Разказът на Франклина
|-
|Фрагмент VI
|<nowiki>- Разказът на Лекаря</nowiki>
|
 
* Разказът на Лекаря
*- Разказът на Продавача на индулгенции
|-
|Фрагмент VII
|<nowiki>- Разказът на Моряка</nowiki>
|
 
* Разказът на Моряка
*- Разказът на Игуменката
 
* Разказът на Сър Топаз
*- Разказът на МелибейСър Топаз
 
* Разказът на Монаха
*- Разказът на Манастирския КапеланМелибей
 
- Разказът на Монаха
 
- Разказът на Манастирския Капелан
|-
|Фрагмент VIII
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня</nowiki>
|
 
* Разказът на Втората монахиня
*- Разказът на Йомена на Каноника
|-
|Фрагмент IX
|<nowiki>- Разказът на Иконома</nowiki>
|
* Разказът на Иконома
|-
|Фрагмент X
|<nowiki>- Разказът на Свещеника</nowiki>
|
* Разказът на Свещеника
|}
 
== Идея за възникването на произведението ==
 
Нито едно [[произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]].
 
Друг добър пример е “[[Декамерон]]” на [[Джовани Бокачо]], който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.
 
== Влияние върху литературата ==
 
Водени са немалко спорове относно това дали най-големия принос, който тази творба е направила е да популяризира използването на народен език (латински: vulgare) в литературата вместо [[Френски език|френски]] или [[Латински език|латински]]. Все пак английският вече е използван в продължение на столетия преди раждането на [[Джефри Чосър|Чосър]], а някои от съвременниците му - [[Джон Гоуър]], [[Уилиам Лангланд]] и други - също са написали значими творби на [[Английски език|английски]]. Така остава неясно дo каква степен [[Джефри Чосър|Чосър]] е отговорен за тази посока на развитие - дали той е започнал тази тенденция или по-скоро е бил част от нея.
 
== Галерия ==
 
Това са някои герои нарисувани в ръкописа на "Кентърбърийски разкази" от [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]].
 
<gallery>
Файл:The Knight - Ellesmere Chaucer.jpg|РицаряРицарят
Файл:Canterbury Tales - The Miller - f. 34v detail - Robin with the Bagpype - early 1400s Chaucer.png|МелничаряМелничарят
Файл:The Reeve - Ellesmere Chaucer.jpg|СтюардаСтюардът
Файл:Chaucer cook.jpg|ГотвачаГотвачът
Файл:The Man of Law from the EllsMan of Law from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|ПравникаПравникът
Файл:Wife-of-Bath-ms-2.jpg|Батската невяста
Файл:Friar-canterbury-tales.jpg|Кармелита
Файл:The Summoner - Ellesmere Chaucer.jpg|ЦърковнияЦърковният Пристав
Файл:The Clerk of Oxford from the “Ellesmere Chaucer” (Huntington Library, San Marino).jpg|ШколаряШколарят
Файл:The Merchant - Ellesmere Chaucer.jpg|ТърговецаТърговецът
Файл:The Squire - Ellesmere Chaucer.jpg|ОръженосецаОръженосецът
Файл:The Franklin - Ellesmere Chaucer.jpg|ФранклинаФранклинът
Файл:The Physician - Ellesmere Chaucer.jpg|ЛекаряЛекарят
Файл:The Pardoner - Ellesmere Chaucer.jpg|ПродавачаПродавачът на индулгенции
Файл:The Shipman - Ellesmere Chaucer.jpg|МорякаМорякът
Файл:The Prioress - Ellesmere Chaucer.jpg|Игуменката
Файл:The Monk - Ellesmere Chaucer.jpg|Монаха Монахът
Файл:The Nun's Priest - Ellesmere Chaucer.jpg|МанастирскияМанастирският Капелан
Файл:The Second Nun - Ellesmere Chaucer.jpg|Втората монахиня
Файл:The Canon's Yeoman - Ellesmere Chaucer.jpg|ЙоменаЙоменът на Каноника
Файл:The Manciple - Ellesmere Chaucer.jpg|ИкономаИкономът
Файл:The Parson - Ellesmere Chaucer.jpg|СвещеникаСвещеникът
</gallery>
 
Line 164 ⟶ 227:
* Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
* {{Моята библиотека|22948-kentyrbyrijski-razkazi|Кентърбърийски разкази}}
* Ellesmere manuscript of Geoffrey Chaucer's Canterbury Tales <nowiki>http://sunsite3.berkeley.edu/hehweb/EL26C9.html</nowiki>
 
{{Превод от 2|en|The_Canterbury_Tales|ru|Кентерберийские рассказы|760307615|70676163}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кентърбърийски_разкази“.