Густав IV Адолф: Разлика между версии

Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на [[Наполеон I Бонапарт]] на политическата сцена. Густав IV Адолф не e почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с тази република, през 1805 г. приобщена към всъщност злополучната в крайна сметка трета коалиция, противопоставяща се на Наполеон, чиито армии завземат шведска [[Померания]]. В резултат от т.нар. Тилзитски мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да учавстваучаства в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албион, ала Швеция не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни за нея — поради този факт руските войски нахлуват във Финландия и я окупират заедно с част от северните и територии. Шведска още от Средновековието, Финландия е завзета от Русия, а преди да завърши тази едногодишна и катострофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младия брат на Густав III [[Карл XIII]], и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.