Александър I Български: Разлика между версии

Веднага след това [[Русия]] започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 20161886 година група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879–1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912-13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Книга шеста. III. Примирието и мирът'' в ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Онлајн версија]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 102 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император [[Александър III (Русия)|Александър III]], нито [[Ото фон Бисмарк]] ([[Германия]] е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.