Ту-144: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
[[File:RIAN archive 566221 Tu-144 passenger airliner.jpg|thumb|300px|Ту-144 в изпитателен полет на 1 февруари 1969 г.]]
'''Туполев Ту-144''' е първият в света [[свръхзвуков самолет|свръхзвуков]] [[пътнически самолет]], конструиран от конструкторско бюро [[Туполев]]
Първият полет на Ту-144 е на [[31 декември]] [[1968]] г.
Самолетът
== Разработка ==
Въпреки повърхностното сходство, между Ту-144 и ''[[Конкорд]]'' има много значителни различия в: конструктивната схема; системите за центроване, управление и водене на полета, и особено в силовата установка (двигателите и техните уредби). Последните разлики са определящи за сравнителното представяне и евентуалната съдба на двата самолета.
Конструктивната схема на Ту-144, макар сходна на тази на Конкорд, съдължа важна разлика -- двигателите са по-близо до надлъжната ос на самолета. Разположението им се променя. На първия проект от 1965 г. и четирите двигателя са монтирани в една гондола под тялото на самолета. Двигателите на първия летящ образец от 1968 г. са леко изместени встрани от надлъжната ос и монтирани в сдвоени гондоли. В разработения вариант от 1973 г. двигателите са в сдвоени гондоли, разположени на около една трета от крилния разпер. До голяма степен разположението е продиктувано от нуждата скоростта на въздуха, попадащ в двигателите при инак свръхзвукова скорост на самолета, да бъде дозвукова. Най-лесният начин за снижаване скоростта на постъпващия въздух е посредством дълъг заборен тракт (тунел). Това изискване е в разрез с конскруктивните изисквания за ниска маса и за облекчаване на крилото последством разполагане масата на двигателите възможно по-далеч от надлъжната ос на самолета. С отдалечаване двигателните гондоли от надлъжната ос на самолета дължината и масата на заборния тракт спадат, а облекчаването на крилото нараства; но и последният валиант на Ту-144 има заборни трактове със значителна дължина.
В силовата си установка Конкорд ползва сложна уредба от подвижни устройства, разположени при въздуозаборника и по входящия тракт, захранващ двигателите с въздух. Уредбата надеждно доставя въздух на двигателите с дозвукова скорост, независимо от свръхзвуковата скорост на самолета. Което е в повече, тя работи през целия диапазон скорости и височини -- от нулева до пределна -- и така снижава горивния разход и удължава обсега. Уредбата почива върху аналогова електроника. Сходна на тази уредба е разработена и предлагана от британското дружество Лукас. За Ту-144 подобна уредба така и не е разработена, поради което основна сбабост на самолета е високият горивен разход и оттам малкият му обсег.
Придобиването на уредбата на Лукас от СССР е предмет на усилени преговори. През 1978 г. СССР сключва договор за покупката ѝ, но британските и френски власти забраняват износа, поради приложимостта на уредбата и за военни самолети като средния бомбардировач Туполев "Бекфайър" и далечния болбардировач Туполев Ту-160.
Сред другите различия между Ту-144 и Кокорд е това, че горивото на Конкорд се ползва и за оглаждане на планьора (корпуса на самолета) от кинетичното загряване, причинено от триенето на обтичащия го въздух. В Ту-144 същата функция изпълнявант климатични устройства, увеличавайки масата и вътрешния шум.
[[Алексей Туполев]] продължава да усъвършенства Ту-144 с подобрения и промени по прототипа Ту-144. Макар че и двата, Конкорд и прототипът Ту-144 трябвало да имат обли делта крила, крилото на Ту-144 е лишен от коничната изпъкналост на Конкорд. Производствените Ту-144s заменят това крило с двойно-делта крило включвайки такава конична изпъкналост, и те добавят едно просто, но практическо устройство: две малки прибиращи повърхности Канарди, по един от двете страни на предната част на самолета, за да се увеличи повдигането при ниска скорости.
|