Ту-144: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 20:
[[File:RIAN archive 566221 Tu-144 passenger airliner.jpg|thumb|300px|Ту-144 в изпитателен полет на 1 февруари 1969 г.]]
 
'''Туполев Ту-144''' е първият в света [[свръхзвуков самолет|свръхзвуков]] [[пътнически самолет]], конструиран от конструкторско бюро [[Туполев]], под ръководството на авиационния конструктор [[Алексей Туполев]].
 
Първият полет на Ту-144 е на [[31 декември]] [[1968]] г. близо докрай [[Москва]], два месеца преди [[Европа|европейския]]първия полет на англо-френския свръхзвуков пънтически самолет [[Конкорд (самолет)|Конкорд]]. ВъншноНа външен вид двата самолета са многодостатъчно подобнисходни, въпрекиза чеда сепредизвикат различаватобвинения по своята конструкция. Създателите на Конкорд обвиняватсрещу СССР в технически шпионаж,шпионажот катоот за доказателство служат и намерени години по-късно технически планове и документациястрана на самолета у рускиЗападни шпионижурналисти. В отговор рускитесъветските конструктори заявяват, че сходната им цел е довела до сходни резултати. Поради приликата му с Конкорд, западните медии наричат самолета "Конкордски". Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на [[5 юни]] [[1969]] г., а на 15 юли същата година става първият пътнически самолет, преминал 2 [[Число на Мах|Мах]]. През 1973 г. Ту-144, участващ в ПарижкотоПарижкия авио-изложение,авиосалон катастрофира, при което загиват екипажътцелият екипаж и 9деветима душина земята, като десетки други на земята са ранени. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през м. ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някоиред технически несъвършенства и пореднатавтора катастрофа при изпитателен полет през м. май 1978 г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация. Последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978 г., по-малко от година след първия. Общият брой произведени апарати е 16.
 
Самолетът можее предназначен да превозва до 15 t, или около 120 теоретично, но не и на практика) 140-150 пътници, на разстояние до 3 500 км с максималнапределна скорост 2500 км/ч ([[Мах]] 2,35). ПроектнатаЗададеният дължинапроектен на полетаобсег от 6 500 секм, постигадостатъчен за преки полети между Москва и Далечния изток, не е постигнат. "Експлоатационните" полети (всъщност, проведени от летци на бюро Туполев, а не на потребителя Аерофлот) самоса с намален търговски товар заи сметкасе изпълняват с постоянен форсаж на поставенидвигателите, резервоарикоето засилно снижава горивната ефективност, а оттам допълнителнои горивообсега.
 
== Разработка ==
СъветскотоКонцепция правителствоза публикувапътнически концепциятасвръхзвуков насамолет Ту-144е публикувана в статия в изданиетоянуарската бройка на списаниесп. "'''Технологията наТехника въздушниятвоздушного транспорт'транспорта'''" отпрез януари1962 1962г. Министерство зана гражданскигражданската въздушенавиация транспорт(тогава започватъждествено развитиес Аерофлот) отправя искане за разработване на Ту-144подобен самолет на 26 юли 1963 г., 10десет дни след като дизайнътескизният проект на Ту-144 е одобрен от Съвета на министрите на СССР. ПланътПубликуваният призоваватогава заплан гласи, че пет летящиплобни прототипасамобети даобразци бъдат(четири за летателни изпитания и изградениедин за срокстатимни отили четириназемни години,изпитания) първияще отбъдат коитоизготвени дав бъдечетиригодишен срок, първият от готовтях през 1966 година.
 
Въпреки повърхностното сходство, между Ту-144 и ''[[Конкорд]]'' има много значителни различия в: конструктивната схема; системите за центроване, управление и водене на полета, и особено в силовата установка (двигателите и техните уредби). Последните разлики са определящи за сравнителното представяне и евентуалната съдба на двата самолета.
Въпреки близкото сходство във външния вид на Ту-144 със свръхзвуковият англо-френски самолет ''[[Конкорд]]'', са налице значителни различия в системите за контрол, навигация и двигателя. Ту-144 изостава от Конкорд в области като спиране и контрол на двигателя. Конкорд използва пакет за електронен контрол на двигателя от Lucas, не бе позволено на Туполев да го купят за Ту-144, тъй като същият може да се използва и на военни самолети. Дизайнерите на Конкорд използвали самолетно гориво като охладител за климатика на кабината и за хидравличната система (виж Конкорд за подробности). Туполев инсталира допълнително оборудване на Ту-144, за да се постигне това, увеличавайки теглото на пътническият самолет.
 
Конструктивната схема на Ту-144, макар сходна на тази на Конкорд, съдължа важна разлика -- двигателите са по-близо до надлъжната ос на самолета. Разположението им се променя. На първия проект от 1965 г. и четирите двигателя са монтирани в една гондола под тялото на самолета. Двигателите на първия летящ образец от 1968 г. са леко изместени встрани от надлъжната ос и монтирани в сдвоени гондоли. В разработения вариант от 1973 г. двигателите са в сдвоени гондоли, разположени на около една трета от крилния разпер. До голяма степен разположението е продиктувано от нуждата скоростта на въздуха, попадащ в двигателите при инак свръхзвукова скорост на самолета, да бъде дозвукова. Най-лесният начин за снижаване скоростта на постъпващия въздух е посредством дълъг заборен тракт (тунел). Това изискване е в разрез с конскруктивните изисквания за ниска маса и за облекчаване на крилото последством разполагане масата на двигателите възможно по-далеч от надлъжната ос на самолета. С отдалечаване двигателните гондоли от надлъжната ос на самолета дължината и масата на заборния тракт спадат, а облекчаването на крилото нараства; но и последният валиант на Ту-144 има заборни трактове със значителна дължина.
 
В силовата си установка Конкорд ползва сложна уредба от подвижни устройства, разположени при въздуозаборника и по входящия тракт, захранващ двигателите с въздух. Уредбата надеждно доставя въздух на двигателите с дозвукова скорост, независимо от свръхзвуковата скорост на самолета. Което е в повече, тя работи през целия диапазон скорости и височини -- от нулева до пределна -- и така снижава горивния разход и удължава обсега. Уредбата почива върху аналогова електроника. Сходна на тази уредба е разработена и предлагана от британското дружество Лукас. За Ту-144 подобна уредба така и не е разработена, поради което основна сбабост на самолета е високият горивен разход и оттам малкият му обсег.
 
Придобиването на уредбата на Лукас от СССР е предмет на усилени преговори. През 1978 г. СССР сключва договор за покупката ѝ, но британските и френски власти забраняват износа, поради приложимостта на уредбата и за военни самолети като средния бомбардировач Туполев "Бекфайър" и далечния болбардировач Туполев Ту-160.
 
Сред другите различия между Ту-144 и Кокорд е това, че горивото на Конкорд се ползва и за оглаждане на планьора (корпуса на самолета) от кинетичното загряване, причинено от триенето на обтичащия го въздух. В Ту-144 същата функция изпълнявант климатични устройства, увеличавайки масата и вътрешния шум.
 
[[Алексей Туполев]] продължава да усъвършенства Ту-144 с подобрения и промени по прототипа Ту-144. Макар че и двата, Конкорд и прототипът Ту-144 трябвало да имат обли делта крила, крилото на Ту-144 е лишен от коничната изпъкналост на Конкорд. Производствените Ту-144s заменят това крило с двойно-делта крило включвайки такава конична изпъкналост, и те добавят едно просто, но практическо устройство: две малки прибиращи повърхности Канарди, по един от двете страни на предната част на самолета, за да се увеличи повдигането при ниска скорости.