Лазар Колишевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Езикови уточнения
м Това вече е прекалено
Ред 28:
След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е деен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]]<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>.
 
Той започва масови икономически и социални преобразуванияреформи. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като [[Египет]], [[Индия]] и [[Индонезия]].
 
Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни постове и е оказвал влияние върху политическите събития в Югославия. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му<ref>[http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/85-2-197.shtml Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от http://www.osaarchivum.org]</ref>. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против [[Операция "Съюзна сила"|бомбардировките на НАТО над Югославия]]<ref>[http://www.nin.co.rs/2000-07/13/13592.html KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato], http://www.nin.co.rs, 13.07.2000</ref>. Умира на 6 юли 2000 година.