Грамофон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LOL>OLOLJKGGHHGCNJgh;ldflshyjmdxznfh
м Премахнати редакции на 188.126.26.56 (б.), към версия на Ah3kal
Ред 1:
[[Картинка:VictorVPhonograph.jpg|мини|Грамофон]]
LOLM BNjlsaFSAFJNB egwjk4tvb hfmbnadgjkhfzsdjkgvmzsekgjhdsjkghAL
[[File:Gramophone berliner2.jpg|мини|Емил Берлинер с неговата цинкова грамофонна плоча]]
'''Грамофонът''' е механично или електрическо устройство за възпроизвеждане на [[звук]], записан върху пластмасов (шеллак/целулоиден/[[Поливинилхлорид|винил]]ов) [[диск]] наречен [[грамофонна плоча]]. Използва се от [[1870]]-те досега.
 
== История ==
Грамофонът се явява видоизменение на [[фонограф]]а, изобретен през 1877 г. от [[Шарл Кро]] и [[Томас Едисон]]. [[Томас Едисон]] патентова работещ фонограф през [[1878]] г., показан пред публика няколко месеца по-рано – в края на предишната година. Независимо от него, описание на фонограф (наречен „палеофон“) подава във Френската академия на науките и френският учен [[Шарл Кро]], който обаче не успява да представи работещ модел. През [[1887]] г. американският изобретател [[Емил Берлинер]] развива идеята на Кро, като решава вместо цилиндри за запис и възпроизвеждане на звука да използва дискове. Новото изобретение, наречено грамофон, е патентовано от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През [[1893]] г. на пазара се появяват първите [[грамофонна плоча|грамофонни плочи]] от [[ебонит]], които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 [[оборот]]а в [[минута]]. Три години по-късно ебонитът е заменен с [[шеллак]]. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи са изработвани от [[поливинилхлорид]]. Той на практика не добавя свой шум.
 
Разликата между грамофон и фонограф е в носителя – фонографът ползва [[цинк]]ови цилиндри, грамофонът – [[диск]]ове от [[ебонит]]. Различават се и в принципа на нанасяне на [[бразда]]та. Фонографът използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) – механичната [[бразда]] се дълбае широчинно.
 
==Устройство==
И при двете устройства принципът на работа е еднакъв: [[мембрана]] улавя звуковите вълни, и като трепти с тяхната честота – дълбае бразда върху даден носител, с помощта на метален резец. При възпроизвеждането движещата се в браздата игла трепти и предава механичното трептене на мембрана.
 
Резонаторна фуния в малко по-късните модели усилва звуците, издавани от мембраната. В съвременните грамофони грамофонната игла предава механичното [[трептене]] на [[пиезокристал]] или [[намотка]], които го преобразуват в [[електрически ток]]. Той, от своя страна, се усилва с помощта на нискочестотен (звуков) [[усилвател]] и се възпроизвежда от [[високоговорител]]). Първите модели фонографи са имали гумени слушалки.
 
Грамофоните са имали значително по-силен звук (заради широчинното нанасяне на браздата), както и по-голяма продължителност на живот на носителите. Продължителността на записите е приблизително 4 минути. По-късно се удвоява, в резултат на двустранното записване на [[грамофонна плоча|плочите]]. Запис на диск при битови условия не е бил възможен. За сметка на това е било възможно отпечатването на неограничен брой копия на дадена плоча. Това помага на устройството да се популяризира и да измести фонографа.
 
За разлика от грамофона, фонографът е ползван за документални, а не за битови записи. При фонографа не е било възможно изработването на повече от едно копие на даден запис. Но записът е бил лесен и достъпен за потребителите, поради това фонографът е използван дълго време, паралелно с грамофона. Звукът на фонографа е бил сравнително слаб и носителите са имали относително кратък живот.
 
{{Звуконосители}}
 
[[Категория:Аудиотехника]]
[[Категория:Изобретения от 19-ти век]]