Франсоа I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Франсоа и Ренесанса във Франция: ; форматиране: 4 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 54:
[[Картинка:Francois I denier tournois.jpg|thumb|250px|Right|Монети от последните години на Франсоа I]]
 
== Франсоа и РенесансаРенесансът във Франция ==
С името на Франсоа е свързан Френският Ренесанс. Уединеният образ на живота при френския двор се сменя при Франсоа с блестящо и шумно веселие. При кралският двор, където голяма роля започват да играят дамите, се съсредоточава целият обществен живот.
 
Експедицията в Италия запознава Франсоа с разкоша на дворовете на италианските меценати. Той се увлича от културата на Ренесанса, най-вече от естетическата му страна, затова се обкръжава с учени и поети, обича да беседва с тях. Той кани във Франция, [[Леонардо да Винчи]], приема го през 1516 година в своя замък Кло-Люсе, а така също живописеца Андрея[[Андреа дел Сарто]].  [[Рафаел]] е рисуварисувал за Франсоа няколко картини.
 
През 1517 година Франсоа решава да основе Висше училище по древни езици. През 1530 година, по съвет на своя библиотекар Гийом Буде, той учредява кралски  ''Колегиум на трите езика'', където се преподават гръцки език, латински език и иврит  /предмети, отсъстващи в Парижския университет-парижката Сорбоната[[Сорбона]],/ после преобразуван в 1530 година в [[Колеж дьо Франс]], чието съществуване нанася силен удар на схоластичната Сорбона.
 
Франсоа се увлича от архитектура и скулптура. Венец на националнотонационалната направлениешкола в архитектурата се явява [[замъка Шамбор]], италианскотоа на италианската — [[Фонтенбло]], над който работят няколко знаменити италиански художници, в това число [[Бенвенуто Челини]].
 
Хуманистичният интерес към човека се проявява в изобразителното изкуство, особено в портрета. Тържественото изражение на лицата и величавост на позите в портретите на [[Жан Клуе]] се съчетава с остротататънкостите на индивидуалните им характеристики. 
 
При двора на Франсоа живее поетът [[Клеман Маро]], който съпровожда Франсоа в Италия и попада в плен при Павия. През 1532 година се появява романът на [[Франсоа Рабле]] "Гаргантюа и Пантагрюел".