Дионисий Философ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
 
== Исторически контекст ==
През 1571 г. османският флот е разбит в [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]] от обединената флота на Испания, Венеция и на Папската държава с папа [[Пий V]]. Загубата на османците вдига на въстание няколко гръцкивлашки региона - [[Акарнания]], [[Тесалия]], [[Епир]] и това от полуостров [[Мани]] в [[Пелопонес]]. През 1585 г. Гривас Теодорос с брат си избива мюсюлманите в северна Акарнания, а [[клефти]]те на Епир Пулиос Дракос и Маламос (начело на въстаниците) превземат град [[Арта]], продължавайки към Янина.
 
Този бурен период включва и въстанията оглавени от Дионисий Философ през 1600 и 1611 години. Междувременно избухва и [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]].
Ред 25:
Дионисий се завръща на Балканите през 1608 година, но е предаден и принуден да ги напусне отново. Отново се завръща през 1610 г., базирайки щаба си в манастира на „Свети Димитър“ в Дихуни. Изготвяйки плана за бунт в Епир, Дионисий оглавява чета от около 100 местни християни и през 1611 година превзема две мюсюлмански села. След това събира около себе си 800 въстаници, въоръжени със стопански инвентар (само 40 от тях са били с [[аркебуз]]и) и заставайки начело им се отправя за Янина. На 11 септември 1611 година жителите на града и османският му гарнизон са изненадани от внезапната поява на въстаниците. Те изгарят конака на местния управител Осман паша, а османските войници се заключват зад стените на крепостта,<ref name="ReferenceA"/> която бунтовниците не успяват да превземат. В разгорялата се сутрешна битка, след окопитването на гарнизона, османската кавалерия предприема атака и падат около 200 души убити въстаници, а останалите търсят убежище в планините.
 
Самият Дионисий се крие в една пещера в близост до Янинското[[янинско езеро|янинското езеро]] в планината наричана [[Мицикели|Мечата бърлога]] в продължение на 3 дни, но е предаден от евреи<ref name="ReferenceB">Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια ΠΥΡΣΟΣ,τόμος Θ΄, σελ. 406, λ. Διονύσιος ο σκυλόσοφος</ref>,<ref>[www.livepedia.gr/content-providers/…/1632SKYLOSOFOS.pdf]</ref> и заловен от османските власти. Този факт, както и участието на евреите в последвалата смърт на Дионисий, дава закваска за антисемитската и антикомунистическа риторика на видния съвременен гръцки юрист и адвокат [[Костас Плеврис]], автор на „Да поговорим за евреите“.<ref>΄΄ Ας μιλήσουμε για εβραίους΄΄ σελ. 131.</ref> След залавянето му, Дионисий е измъчван. Изправен пред местния управник Осман паша, той заявява в лицето му, че се е сражавал да освободи народа от страданието и неговата тирания, за което е одран жив, а кожата му напълнена със слама е изпратена в Цариград. <ref name="ReferenceB"/>
 
Вторият лидер на въстанието Дели Георги след залавянето му е разпнат и изгорен. Третият главен бунтовник на име Ламброс бил писар на Осман паша, и за това бил подканен да се откаже от християнството и да приеме исляма. След отказ, му са отрязани носа и ушите и е изгорен жив.
Ред 32:
 
== Паметници ==
В памет на събитията разиграли се през 1611 г. до пещерата в която е заловен Дионисий Философ и под джамията на Аслан паша, на кея на Янинскотоянинското езеро, са поставени паметни плочи за да напомнят за героичната смърт на митрополит Дионисий Философ - новомъченик за вярата. Също така сцената на неговото мъченичество е възпроизведена в Музея на восъчните фигури намиращ се на 20 km от Янина. Единственият оцелял до 21 век портрет на Дионисий Философ е на [[манускрипт]] открит в манастира [[Серски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Сяр]], [[Централна Македония]]. <ref>[http://www.vrellis.org/ Official site]</ref><ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=E2A3CF4318EB92F18CDD66C0464EA790.znam1?encID=1&article=145258541&sectionID=1&sq=%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD+%EF%BF%BD&ref=gbg ВЪСТАНИЕ НА ДИОНИСИЙ ФИЛОСОФ 1611]
</ref>