Електрически заряд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
 
{{Класическа електродинамика}}
'''Електрически заряд''' (или '''количество електричество''') е [[физична величина|физическа характеристика]] на [[вещество|материя]]та, водеща до поява на [[сила]], когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - – на привличаща. Електрическият заряд създава [[електромагнитно поле]].
 
Още древногръцкият философ Талес (640- – 546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - – сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон"„електрон“, която означава кехлибар.
'''Електрически заряд''' (или '''количество електричество''') е [[физична величина|физическа характеристика]] на [[материя]]та, водеща до поява на [[сила]], когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - на привличаща. Електрическият заряд създава [[електромагнитно поле]].
 
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича [[кулон]] и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат.
Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар.
 
В началото на 20-ти век американските физици [[Робърт Миликан|Миликан]] и [[Харви Флетчър|Флетчър]] провеждат т.нар. [[експеримент на маслените капки]] и установяват, че електричния заряд има дискретен характер. По-точно - – той се отдава и приема като множество малки, еднакви по количество порции, наречени ''елементарен заряд''. Елементарният електричен заряд е
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича [[кулон]] и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат.
В началото на 20-ти век американските физици [[Робърт Миликан|Миликан]] и [[Харви Флетчър|Флетчър]] провеждат т.нар. [[експеримент на маслените капки]] и установяват, че електричния заряд има дискретен характер. По-точно - той се отдава и приема като множество малки, еднакви по количество порции, наречени ''елементарен заряд''. Елементарният електричен заряд е
 
::'''е''' = 1,602.10<sup>-19</sup> С.
 
Носители на елементарен отрицателен заряд '''' са електроните, а протоните - – на елементарен положителен заряд ''''. Зарядът на макроскопичните тела е алгебричната сума от зарядите на съдържащите се в тях протони (в атомните ядра) и електрони (в електронните обвивки на атомите). Тъй като този брой е еднакъв, при нормални условия повечето тела са електронеутрални. Експериментално е установено, че в природата съществува '''Законѝакон за запазване на електричния заряд''', който може да се формулира така:
 
'''Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.'''
 
Това е основен [[физичен закон]], който е в сила както при наелектризирането на макроскопичните тела, така и в света на микрочастиците.