|
}}
'''Едуард III''' ([[13 ноември]] [[1312]] – [[21 юни]] [[1377]]) (на [[английски]] : ''Edward III of England'' ; [[френски]] : ''Édouard III d'Angleterre'') е един от най-успешните [[Англия|английски]] монарси през [[Средновековие]]то. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща, - [[Едуард II (Англия)|Едуард II]] и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиваразвиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната "черна смърт" – [[чума]]та. Едуард III остава на трона 50 години; - никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] и преди [[Джордж III]].
Едуард е коронясан на 14 години след отстраняванетодетронирането на баща му. На 17 години счрез държавен преврат той отстранява своя регент, - Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да подчинявауспее напълно да подчини Кралство Шотландия, през [[1337]] г. той се обявява за законен наследник на френския престол през [[1337]] и така започва т. нар. впоследствие [[Стогодишна война]]. След няколко временни неуспехинеуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия; - победите в [[битка при Креси|битката при Креси]] и [[Битка при Поатие (1356)|битката при Поатие]] довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.
Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.
==Биография==
===Ранни години===
Едуард се ражда в [[Уиндзор]] на [[13 ноември]] [[1312]] и затова е наричан Едуард Уиндзорски в ранните си години е наричан Едуард Уиндзорски. Управлението на баща му, - [[Едуард II (Англия)|Едуард II]], е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни, но раждането на мъжки наследник през [[1312]] временно затвърдило позициитенеговите на Едуард IIпозиции. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни. След по-малко от два месеца на негово разположение е предоставено цяло домакинство - прислуга за неговия двор, така че да може да живее като пълнолетен благородник, независим от баща си.
На [[20 януари]] [[1327]], когато младият Едуард е само на 14 години, кралят е детрониран от своята съпруга, - [[Изабела Френска]], и нейния любовник, Роджър Мортимър, 1-ви първи граф на Марч. Едуард е коронясан като Едуард III на [[1 февруари]] и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е [[де факто]] управляващуправляващият страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.
През [[1328]] г. Едуард III се жени за Филипа д'Ено. Мортимър е наясно, че положението му е несигурно, особено след като Филипа ражда син на Едуард на [[15 юни]] [[1330]] г. Филипа ражда син на Едуард<ref>Едуард III и Филипа са имали общо 12 деца, от които 3 умират в много ранна възраст.</ref>. Мортимър използва властта, за да присвои редица знатни титли и имоти, много от които са принадлежали на Едмунд ФицАлан (9-тидевети граф на Аръндел, останал верен на Едуард II в борбата му срещу Изабел и Мортимър и екзекутиран на [[17 ноември]], [[1326]] г.). Алчността и арогантността на Мортимър, обаче, му печелят много врагове сред благородниците и това не остава скрито за младия крал.
На [[19 октомври]] [[1330]] г., малко преди 18-ия си рожден ден Едуард III заедно с няколко свои доверени лица организира [[държавен преврат]] в [[Нотингам]]ския замък. Мортимър и майката на Едуард са арестувани. Мортимър е изпратен в [[Лондонската кула]] и обесен месец по-късно. Изабела е принудена да се оттегли в замъка Райзинг. С тези драматични събития започва същинското управление на Едуард III.
===Първи години на власт===
Едуард III решава да поднови военните действия с кралство Шотландия, които неговите [[Едуард II (Англия)|баща]] и [[Едуард I (Англия)|дядо]] са водили с променлив успех. Едуард IIIТой отказва да признае подписания по време на регентството му договор от [[Нортхамптън]] и така наново предявява претенциите за английско господство над [[Шотландия]], в резултат на което избухва Втората война за шотландска независимост.
С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той спечелваустановява отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през [[1333]] г. срещу войските на инфанта [[Дейвид II (Шотландия|Дейвид II Шотландски]]. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави [[Едуард Балиол]] на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на [[Робърт I (Шотландия)|Брус]] скоро започва да севъзстановявавлиянието възстановяваси и в края на [[1335]] г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет започва да среща трудности, а партията на Балиол - да губи позиции.
По същото време, през [[1336]] г. умира братът на Едуард III — Джон Елтам, граф на Корнуол. В своя труд ''Gesta Annalia'' историкът Джон Фордън твърди, че Едуард убива брат си при скарване в [[Пърт]], но твърдението му не е подкрепено от други източници.
Въпреки че в операциите срещу Шотландия Едуард III участва с много големи армии в операциите срещу Шотландия, до [[1337]] г. преобладаващата част от Шотландиянея е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард в страната и до 1338/9 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.
Военните проблеми наВсъщност Едуард III обачее сепринуден развиватда води военните действия на два фронта; - предизвикателствата от страна на [[Франция|френската]] монархия му създават не по-малки грижи. Французите представляватсъздават проблеми на проблемкраля в три областинаправления. Първо, - те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение.; [[Филип VI (Франция)|Филип VI]] защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в северна Англия. Освен това французите атакуват някои крайбрежни английски градове и така съдават слухове в Англия за повсеместна инвазия. Не на последно място, владенията на английския крал във Франция са застрашени – през [[1337]] г. Филип VI конфискува херцогството [[Аквитания]] и графството Понтийо.
Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия, - [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник – Филип VI и така се подготвя сцената за [[Стогодишна война|Стогодишната война]].
През [[1338]] г. Лудвиг IV Баварски, [[Свещена римска империя|свещен римски император]] обещава своята подкрепа на Едуард III. Резултатите не са твърде впечатляващи. Единствената по-голяма военна победа от този период е английската морска победа в битката при СлъйсЕклюз на [[24 юни]] [[1340]], където загиват 16,000 френски войници и моряци.
Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голямоголям финансовофинансов напрежениенатиск, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на [[30 ноември]] [[1340]] г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и [[Архиепископа на Кентърбъри]], Джон Стратфорд, силно охладняват.
През април [[1341]] г. Едуард III е принуден от парламента да приеме сериозни ограничения на своите финансови и административни прерогативи. През октомври същата година, кралят отхвърля наложения му статут и архиепископ Стратфорд е политически остракиран. Необичайните условия през [[1341]] са позволили парламентът да постави под контрол властта на краля, но при нормални условия правомощията на краля в средновековна Англия са били на практика неограничени и Едуард III се възползва от това.
===Войните продължават===
[[File:Edward III Black Prince 14thc.jpg|мини|ляво|250п|Едуард III и Черният принц]]
Победата в морската битка при устието на река Шелда дава контрол на Англия върху [[Ла Манш]]. Победите [[битка при Креси|при Креси]] ([[1346]] г.) и Кале ([[1347]] г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войскавойски на континента. Военните действия са спрени от появата на [[чума]]та, но са подновени следс повторното английско нахлуване през [[1355]] г. Английският престолонаследник - [[Едуард, Черният принц]] разгромява френската конница [[битка при Поатие (1356)|при Поатие]] ([[1356]] г.) и пленява френския крал Жан II. През [[1359]] г. Черният принц обсажда [[Париж]] и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини ([[1360]] г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през [[1369]] г., когато войските на третия син на Едуард III – [[Джон Гонт]], започват да завладяват Франция. Чумата обаче отслабва английската военна сила и през [[1375]] г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове – Кале, Бордо и Байон.
===Постижения на управлението===
Характерът на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници заместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облагането на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари — Камара на лордовете (в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините (в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии, за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През [[1352]] г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съдът на Мира, който да подпомага дейността на местните шерифи ([[1361]] г.), а през [[1362]] г. английският език заменя френския като национален.
Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую прив ограбванетохода на опустошенавоенните кампании във Франция. РицаритеДокато рицарите подчертават военната слава, докатообаче, действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението за църковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През [[1348]] - 50 г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е ударенасилно засегната от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме за населението и подкопават популярността на Едуард III.
===Последни години===
През [[1369]] г. съпругата на краля Филипа умира и той взема Алис Пепърс за своя метреса. Поради старческата неспособност на Едуард и болестта на Черния принц, правителството е контролирано от Алис Пепърс, и ковчежника на краля Уилям Латимър, които се ползват с поддръжката на Джон Гонт. Черния принц умира през [[1376]] г. и Едуард III прекарва последната година от живота си в мъка по загубения си първороден син.
Едуард III умира на [[21 юни]] [[1377]] г. в замъка Шийн — Ричмънд (графство Съри).
| 