|
#пренасочване [[Рашид Мехмед паша]]
{{Биография инфо
| име = Решид Мехмед паша
| портрет =
| px =
| описание = османски военачалник
| наставка =
| роден-дата = [[1780]]<ref name="elsie-477">Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. I. B. Tauris, 2012. ISBN 9781780764313. Стр. 477</ref>
| роден-място =
| починал-дата = [[1836]]<ref name="brill-rashid"/>/[[1839]]<ref name="elsie-477"/>
| починал-място =
}}
'''Решид Мехмед паша''', известен като '''Кютахъ''', е османски пълководец и [[велик везир]] от 1829 до 1833 година<ref>Somel, Selcuk Aksin. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 2010. ISBN 9781461731764. Стр. lxxxii</ref>, предвождал войските на [[султан]] [[Махмуд II]] в някои от най-важните за [[Османската империя]] сражения и военни операции от това време.
По произход е [[понтийски гърци|понтийски гърк]].
== Военна кариера ==
=== Срещу гръцките въстаници ===
В началото на [[Гръцка война за независимост|Гръцката освободителна война]], през 1822-1823 година, Решид паша воюва начело на [[албански]] войски в [[Акарнания]] и [[Тесалия]].<ref>{{cite book | last = Dakin | first = Douglas | year = 1973 | url = http://books.google.bg/books/about/The_Greek_Struggle_for_Independence_1821.html?id=Rk1iVvOr6RUC&redir_esc=y | title = The Greek Struggle for Independence 1821-1833 | publisher = The University of California Press | isbn = 9780520023420 | accessdate = 08.12.2013}} Стр. 94-95, 100-101</ref> През 1825, при третата [[Обсади на Месолонги|обсада на Месолонги]], проявява упоритост и издръжливост, въпреки надмощието на гръцката флота, която снабдява крепостта и прекъсва доставките на снаряди за армията му, и въпреки ефективните действия на клефтите срещу тиловите му комуникации. Отбива два излаза на защитниците и поддържа обсадата до пристигането на египетската флота, благодарение на която [[Месолонги]], главната опора на въстаниците в Западна [[Гърция]], е превзет през пролетта на 1826 година.<ref>{{Харв|Dakin|1973|loc=138-140, 184-186}}</ref> Веднага след тази победа Решид паша пренася бойните действия в [[Атика]], [[Битка при Аналатос|разгромява въстаниците]] при [[Фалерон]] и година по-късно принуждава гарнизона на атинския [[Акропол]] да капитулира.<ref>{{Харв|Dakin|1973|loc=213-215}}</ref> С това и с египетските операции в [[Пелопонес]] гръцкото освободително движение е практически потушено и само военната намеса на [[Обединено кралство|Англия]], [[Франция]] и [[Руска империя|Русия]] го спасява от пълен разгром.<ref>Encyclopaedia Britannica. [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/244575/War-of-Greek-Independence War of Greek Independence (1821–32)] (достъп от 05.12.2013)</ref>
=== Срещу Русия ===
През 1828 руските войски, нахлули в [[Дунавските княжества]] и [[Добруджа]], достигат и [[Обсада на Варна (1828)|превземат Варна]], застрашавайки [[Цариград]]. В тази обстановка Решид Мехмед паша е назначен за велик везир и главнокомандващ войските, призвани да спрат руснаците в днешна Североизточна [[България]]. Опрян на силната [[Шуменска крепост]], той опитва да контраатакува разхвърляните руски сили, но търпи неуспехи [[Бой при Ески Арнаутлар|при Ески Арнаутлар]] и [[Кюлевча]]. Второто от тези сражения завършва с [[Битка при Кюлевча|пълен разгром на османската армия]], след което Решид паша се оказва неспособен да предотврати [[Обсада на Силистра (1829)|падането на Силистра]], преминаването на [[Балкана]] от генерал [[Иван Дибич-Забалкански|Дибич]] и [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския договор]].<ref>Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. [http://militera.lib.ru/h/sb_istoria_russkoy_armii/73.html Стр. 420-431] (достъп от 08.12.2013)</ref>
=== Срещу Шкодра и Босна ===
През 1831 Решид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошнаците, чието непокорство допринася за поражението от Русия.<ref name="elsie-bushat">Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. I. B. Tauris, 2012. ISBN 9781780764313. Стр. 63-64</ref><ref>Олюнин, С. В. [http://archive.nbuv.gov.ua/portal/Soc_Gum/drzb/2012_5/Olunin_S.pdf Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828-1829 гг.] Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 374</ref> В хода на бойните действия в Западна [[Македония (област)|Македония]] и [[Косово]] разгромява [[Геги|гегския]] предводител [[Мустафа Бушати]] и го принуждава да капитулира след 6-месечна обсада на [[Шкодра]], с което слага край на полунезависимото управление на династията Бушати, продължило десетилетия в Северна Албания.<ref name="elsie-bushat"/> Борбата с бошнаците започва с поражение на султановите войски в битката на Косово поле през лятото на същата година. С преговори и обещания, дадени въпреки недоволството на централните власти, Решид паша скланя въстаниците да се оттеглят от Косово и печели време за организирането на мащабно контранастъпление. В резултат на този поход движението за автономна Босна начело с [[Хюсеин Градашчевич]] търпи пълно поражение през пролетта на 1832 година.<ref>Aličič, Ahmed. Pokret za autonomiju Bosne od 1831. do 1832. godine. Sarajevo, 1996. Стр. 232-238, 306-312</ref>
=== Срещу Мехмед Али паша ===
В края на същата година [[Турско-египетска война (1831-1833)|войната с друг непокорен васал]] – египетския владетел [[Мехмед Али паша|Мехмед Али]] – се превръща в сериозна заплаха за султана. Великият везир е изпратен да спре египетското нашествие в [[Анадола]]. В [[Битка при Кония (1832)|сражението при Кония]] през декември Решид паша е пленен, а неговите по-многобройни, но зле ръководени войски са разгромени. Резултатът е договорът от [[Кютахя]] от май 1833 година, който затвърждава надмощието на Мехмед Али паша и откъсва [[Сирия]] от централната османска власт.<ref>Uyar, Mesut / Erickson, Edward. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 144</ref><ref>Mikaberidze, Alexander. Conflict and Conquest in the Islamic World. A Historical Encyclopaedia. ABC-CLIO, 2011. ISBN 9781598843378. стр. 483-484</ref>
В резултат от поражението Решид паша губи поста велик везир. След завръщането си от плен е назначен за управител на [[Сивас]]. Възстановява властта на султана в [[Източен Анадол]] и Армения, разклатена след руското и египетското нашествие.<ref name="brill-rashid">E.J. Brill's First Encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Том 5, стр. 127</ref> През 1834 усмирява бунтуващия се [[Кюрдистан]] (без [[Сорански емират|Соранския емират]]).<ref>Вартаньян, Э. Г. [http://www.teoria-practica.ru/-8-2011/history/vartanyan.pdf Борьба курдских эмиратов за независимость в конце XVIII – первой трети XIX в.] (достъп от 18.12.2013)</ref>
== Източници ==
<references />
[[Категория:Велики везири на Османската империя]]
[[Категория:Османски военачалници през Руско-турската война (1828 – 1829)]]
[[Категория:Понтийски гърци]]
|
