Традиционно Бял извор има предимно [[Турци в България|турско]] население, докатокакто и съседното село Диамандово (Хюсемлер)е(от [[Помаци|помашко]]османски Хюсем- скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след [[Балканска война|Балканската война]] в Диамандоворайона протича процес на турцизация, до голяма степен като реакция на периодичните кампании за асимилация на помаците. През 70-те години турският език устойчиво се е наложил в селото, поради което жителите му не са преименувани с останалите помаци, ноа през 1983 – 1984 година Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]], като в селото е роден един от неговите лидери [[Мехмед Дикме]]. Сливането на Диамандово с Бял извор през 2001 година е разглеждано от някои автори като символично финализиране на турцизацията на местната помашка общност.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 96 – 98 | isbn = 9789542802914}}</ref>
