Френска революционна армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Превод от английската
Ред 1:
[[Файл:Fusilier Révolution française.jpg|215px|thumb|Линеен [[фузилер]] от Френската революционна армия]]
'''Френската революционна армия''' ({{lang-fr|Armée révolutionnaire française}}) или още и само '''Революционната армия''' са въоръжените сили на Франция в периода между падането на [[Стар ред|Стария ред]] (1792) и възникването на първата [[Френска империя]] на [[Наполеон I Бонапарт]] (1804). Ерата на френската революционна армия се характеризира с революционен ентусиазъм, както и с недобра военна подготовка, дисциплина и въоръжение. Революционната армия реализира променливи „военни успехи“ срещу защитниците на „мракобесието и реакцията“ от [[Стараостаналите монархии в Европа]]. Най-изявените военачалници на революционната армия са генералите [[Жан Моро]], [[Андре Масена]] и сетнешнияпо-сетнешният пръвпърви консул и пръвпърви френски император [[Наполеон I Бонапарт]].
 
== Образуване ==
Революционните промени по време на Френската революция от 1789 г. засягат и въоръжените сили на страната (въпреки последвалата [[реставрация]] от [[Свещен съюз|Свещения съюз]] след [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] с края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]), като през 19 век и особено през 20 век по този пръв френски пример като революционни армии се самоопределят редица въоръжени образувания, включително и най-вече партизански, а и откровено [[Банда (Византия)|бандитски]]. По принцип съществуването на първата революционна армия се свързва с периода на т.нар. [[Революционни войни]] (и като първа част от кампанията на последвалите ги [[Наполеонови войни]]).
След замяната на [[Стар ред|стария режим]] с [[конституционна монархия]] и по-късно република в периода 1789 – 92 цялата вътрешна организация на страната е подчинена на девиза „[[Свобода, равенство, братство]]“. Останалите европейски монархии първоначално възприемат революцията като поредния бунт и се противопоставят истински едва след екзекуцията на [[Луи XVI|крал Луи XVI]]. Началото на обединена опозиция срещу Франция е поставено с подписването на споразумение за отбранително-настъпателни действия през август 1791 г. между [[Леополд II]], император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (по-известна като Австрия) и [[Фридрих Вилхелм II]]. То е възприето като национална заплаха от Законодателното събрание на Франция и на 20 април 1792 г. то обявява война на [[Хабсбурги]]те, а след няколко седмици [[кралство Прусия]] се присъединява на страната на Австрия. За оцеляването на републиката е необходима силна армия, което налага реформиране на съществуващите въоръжени сили.
 
Почти всички офицери по време на стария режим произлизат от аристокрацията. По време на бурните събития преди окончателното падане на монархията голям брой офицери напускат постовете си и емигрират, като само между 15 септември и 1 декември 1791 броят им е 2 160<ref>Munro Price, „The Fall of the French Monarchy“, ISBN 0-330-48827-9</ref>. Те се присъединяват към т.нар. емиграционна ''émigré'' контрареволюционна армия на принц [[Луи V дьо Конде]]. Повечето от тези, които остават на постовете си си, са хвърлени в затвора или екзекутирани по време на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. Малко на брой офицери запазват постовете си и бързо напредват в кариерата – например [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз Лафайет]], граф Рошамбо и граф Люкнер, но и те скоро биват обвинени в симпатии към монархията и също загиват или са принудени да напуснат армията.
 
Реформирането на армията се вижда най-добре в командването. Преди революцията 90% от командирите са аристократи, докато през 1794 те са само 3%. По време на [[Конвент]]а революционната бдителност се наблюдава отблизо от [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], който изпраща свои емисари да наблюдават генералите. От войниците се изисква да се подчиняват не на генералите, а на правителството в Париж.<ref>Robert Doughty and Ira Gruber, ed. ''Warfare in the Western World: volume 1: Military operations from 1600 to 1871'' (1996) p 187</ref>
 
Под влияние на революционните настроения в течение на цялата 1790 г. кралската армия се разлага отвътре. Войниците се бунтуват срещу офицерите, нападат и присвояват полковите каси, разпродават оръжие и униформи, съпротивляват се не всеки опит за установяване на ред и дисциплина. Основната реорганизация на армията протича през 1791 и 1792 г. Новите офицери вече се избират и цялата структура се променя. Батальони от доброволци-новобранци се смесват с редовни части, останали от кралската армия.<ref>{{cite book|first=Terry|last=Crowdy|pages=20 – 21|title=French Revolutionary Infantry 1789 – 1802|ISBN=1-84176-660-7}}</ref> Тази политика на амалгамиране (''amalgame'') е заслуга на [[Лазар Карно]], чиито административни умения му печелят прозвището ''Организаторът на победата''.<ref>http://www.napoleonguide.com/carnot.htm</ref><ref>http://www.napoleon-series.org/ins/weider/c_peace.html</ref> Първите им изпитания в бой са в [[Битка при Валми|битката при Валми]] през септември 1792 г., когато австро-пруските сили, нахлули във Франция с цел да възстановят властта на краля, срещат отпор. Към този момент френската армия вече е лоялна на [[Първа френска република|републиката]], а не на краля.
 
За попълването на въоръжените сили през април 1793 г. е призован масов набор в армията (levée en masse) за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат войници стават много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много [[санкюлоти]]. Въпреки това френската революционна армия постига успехи.
 
== Източници ==
<references />
 
* [http://zealot.h1.ru/history/evolution/chap12.html Эволюция военного искусства, часть 1. Французская революция]
* ''Соколов О. В.'' [http://wars175x.narod.ru/fr_armee01.html Французская армия. От Революции к Империи] // Армия Наполеона. – СПб. Санкт-Петербург: Империя, 1999. – 572 с. – ISBN 5-93914-001-7.
 
[[Категория:Френска революция]]