Съюз на македонските емигрантски организации: Разлика между версии

 

===Заключителна дейност и разтуряне на братствата===

[[Файл:BASA-1960K-1-32-1-1-front Poziv na Makedonskoto bratstvo, 1941.pdf|мини|250п|Позив на братствата за присъединяването на Вардарска Македония към България, 1941 година. Източник: ДА „Архиви“.]]

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията. Негов председател е [[Георги Саракинов]], подпредседател [[Христо Калайджиев]], а секретари са [[Борис Михов]] и [[Георги Динишев]], междувременно легитимният председател на братствата генерал Коста Николов е убит<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 368 – 369</ref>. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на [[Иван Масларов]] е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран [[Васил Ивановски]], [[Ангел Динев]] и Кръстю Костов за подпредседатели, [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]] за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – [[Асен Чаракчиев]], отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – [[Михаил Сматракалев]], отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове [[Петър Хаджиделев]], Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 390 – 391.</ref>.