Киселинен дъжд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.186.205.137 (б.), към версия на Rumensz
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
[[Image:Gavin Power Plant.jpg|мини|Това предприятие изхвърля хиляди тонове газове|350px]]
'''[[Енергетика]]та''', основана на химически горива, е най–големият замърсител на [[атмосфера]]та.
 
'''Киселинен дъжд''' е [[дъжд]] или друг вид валеж, който е необичайно киселинен, вследствие завишени нива на киселинността ([[pH]]). Често има вредно въздействие върху растенията, морската фауна и инфраструктурата. Киселинният дъжд се причинява от емисии на [[серен диоксид]] и [[азотен оксид]], които реагират с водните молекули в атмосферата, образувайки [[киселина|киселини]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.bg/books?id=C2I9fLYvwnEC&printsec=frontcover&dq=acid+rain&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj5qaLx0d3RAhWGFJoKHWGFABYQ6AEIIDAB#v=onepage&q=acid%20rain&f=false|author=Carter N. Lane|title=Acid Rain: Overview and Abstracts|publisher=Nova Science Publishers|location=Ню Йорк|year=2003|page=1|isbn=1-59033-461-2}}</ref>
Това е така, защото всички химически горива съдържат по–голям или по–малък процент [[сяра]]. Тя е най–много в изкопаемите въглища, където е останала от органичната [[материя]], подложена на [[въглефикация]], или има минерален произход. В органичната част тя е под формата на органични сяросъдържащи съединения. [[Сероводород]]ът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн. [[тон]]а.
 
'''[[Енергетика]]та''', основана на химически горива, е най–големият замърсител на [[атмосфера]]та.
 
Това е така, защото всички химически горива съдържат по–голям или по–малък процент [[сяра]]. Тя е най–много в изкопаемите въглища, където е останала от органичната [[вещество|материя]], подложена на [[въглефикация]], или има минерален произход. В органичната част тя е под формата на органични сяросъдържащи съединения. [[Сероводород]]ът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн. [[тон]]а.
 
Сяра се съдържа и в [[нефт]]а. В атмосферата сярата е под формата на съединения – сероводород, [[серен диоксид]], [[серен триоксид]]. В нея този газ се разтваря във водните капчици, намиращи се в [[облаци]]те и [[мъгла]]та, като образува [[сярна киселина]]. Така се получават киселинните дъждове.
Line 12 ⟶ 14:
 
=== Диазотен оксид ===
Диазотният оксид (N<sub>2</sub>O), наричан още „райски газ“ или „веселящ газ“, е газ без цвят и с приятен мирис. Той притежава своебразно физиологическо действие. ПридизвикваПредизвиква обща наркоза. Използва се за хирургическата практика. Степента му наокислениена окисление е 1;
 
=== Азотен оксид ===
Line 27 ⟶ 29:
Диазотният пентаоксид (N<sub>2</sub>O<sub>5</sub>)е анхидрид на азотната киселина; кристално, безцветно вещество. Той е нетраен и при обикновени условия се разлага на азотен диоксид и кислород. С водата образува азотна киселина. Много силен окислител със степен на окисление 5;
 
Високото съдържание на азотни оксиди в атмосферата предизвиква сериозни екологични проблеми. Едни от тях са киселинните дъждове и смогът[[смог]]ът. Основни замърсители на околната среда с азотни оксиди са ТЕЦ-овете, азотно отровните заводи, моторните превозни средства.
 
== Въздействие върху околната среда и природата ==
Line 40 ⟶ 42:
 
== Статистика по държави ==
Отчитайки вредното действие на серния диоксид, редица страни подписват в [[Хелзинки]] споразумения, според което се задължаваха до края на 1993 година да намалят с 30 % емисиите на СО<sub>2</sub>, някои страни, в това число и нашата, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.<ref>{{cite book|url=https://books.google.bg/books?id=DPfYCb9IIAkC&pg=PA1995&dq=Helsinki+acid+rain+1993&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiMoN3E0t3RAhWkFZoKHTwVB5oQ6AEIKDAA#v=onepage&q=Helsinki%20acid%20rain%201993&f=false|page=24|author=United Nations|title=Strategies and Policies for Air Pollution Abatement|publisher=United Nations Publications|year=2007|location=Женева|isbn=978-92-1-116977-5}}</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Валежи]]