Михаил Ботвиник: Разлика между версии

|световен шампион = 1948- – 1957{{Br}} 1958- – 1960{{Br}} 1961- – 1963

== Биография ==

Роден е на [[4 август]] [[1911]] г. (стар стил — – [[17 август]] 1911) в [[Репино]] (тогава ''Куокала'', Виборгска губерния, Финландия, в пределите на [[Руска империя|Руската империя]]), близо до [[Санкт Петербург]]. .&nbsp;<ref name="How Life Immitates Chess">'''Kasparov, Garry''': ''How Life Imitates Chess'', Random House, London, 6.03.2008</ref>

Запознава се с древната игра чак на 12-годишна възраст - – изключително рядък пример между великите шахматисти - – но напредва много бързо. Майка му не била съгласна с увлечението към шаха и често повтаряла: "Ти„Ти какво, искаш да станеш като [[Капабланка]]?!"“. По ирония на съдбата именно срещу кубинеца е първият ярък успех на Ботвиник в сеанса, който тогавашният шампион изнесъл на 30 дъски през 1925 г. Половин година по-късно Ботвиник печели полуфинала на шампионата на [[Ленинград]] с 11,5/12 т., след което разделя 2- – 3 място на финала и влиза в градския отбор за мача срещу [[Стокхолм]]. През 1927 г. успешно дебютира на 5-ия [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] и разделя 5- – 6 място, с което препокрива с 2,5 т. нормата за [[майстор на спорта|майстор]]. Постъпва в Политехническия институт и в студентските си години, въпреки че играе все по-рядко, се представя все по-добре и по-добре. През есента на [[1930]] г. много уверено спечелва турнира на ленинградските майстори, а през есента на [[1931]] г. печели и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионата на страната]] си с 13,5/17 т., при това добивайки 7,5/8 т. против основните конкуренти. За него "аналитическата„аналитическата работа се явявала нелош метод на подготовка за практическата борба"борба“. Побеждава и в следващия 8-и [[Първенство по шахмат на СССР|шампионат на СССР]] през [[1933]] г., след което е утвърден за [[Съветски шахматист|най-добър съветски шахматист]]. Явен лидер, от [[Кремъл]] го заставят да защити честта на родината си на международната сцена. Завършва наравно мача с [[Флор (пояснение)|Флор]] (6:6 т.) - – най-силният млад гросмайстор зад граница за това време. След това спечелва и майсторския турнир в Ленинград при участието на [[Макс Еве|Еве]] и [[Кмох, Ханс|Кмох]]. На 2-ия Московски турнир [[1935]] г. разделя 1-то място с Флор, а на 3-ия - – остава 2-и след Капабланка. На историческия турнир в [[Нотингам]] [[1936]] г., събрал практически всички корифеи, дели 1- – 2 място с Капабланка. През 1937 г. решава да защити [[дисертация]] и пропуска шампионата на страната. Трябвало да се определи най-силният съветски шахматист, който да се противопостави на "буржоазния„буржоазния Запад"Запад“, затова Ботвиник отправя предложение на двукратния шампион на СССР [[Григорий Левенфиш]] за мач до 6 победи, без отчет на ремитата, като при 5:5 т. Левенфиш запазва шампионското си звание. Именно така и завършва мачът +5 -5 =3 - – завидна резултатност. Шампионът на страната имал пълни права да вземе участие в крупния [[АВРО|турнир АВРО]] на [[Холандия]] през 1938 г., но не се съгласяват да представлява Съветския съюз, затова Ботвиник го замества. Аналогично постъпват и през 1974 г. с намесата при определяне на [[Анатолий Карпов|Карпов]] пред [[Виктор Корчной|Корчной]] като претендент за титлата на [[Фишер]]. За младия Миша нямало нищо нередно или нарушаващо спортния принцип: Кремъл се нуждае от един и при това млад и "правилен"„правилен“ лидер на съветския шахмат. Бил съвършено искрен в своята богоизбраност. Неговите лични интереси съвпадат с тези на обществото. АВРО-турнирът става символ на края на героичната ера на шахматните титани, царили преди всичко благодарение на природния си дар, и дава началото на ерата на професионализма, без която биха били немислими висшите достижения. Ботвиник остава 3-и след [[Паул Керес|Керес]] и [[Рубен Файн|Файн]], но пред [[Алехин]], [[Самуел Решевски|Решевски]], Еве, Капабланка и Флор, като удържа блестящи победи срещу Капабланка и Алехин.

== Претендент за световната титла ==

След турнира АВРО Ботвиник пристъпва към преговори със световния шампион Алехин и двамата се съгласяват на мач за световната титла в Москва. През януари 1939 г. съветското правителство разрешава организацията и финансирането на този двубой и започва кореспонденция с Алехин. В телеграмата до Ботвиник пишело: "Ако„Ако решите да предизвикате шахматиста Алехин на мач, желаем ви пълен успех. Останалото лесно ще се обезпечи. [[Вячеслав Молотов|Молотов]] (по-други данни [[Сталин]])"“. Но започва [[Втора световна война|Втората световна война]] и мечтата на Ботвиник за завоюване на шахматната корона се отложила с години. През 1934 г. издава "Мач„Мач Флор – - Ботвиник"Ботвиник“, а през 1939 г. – - "11„11-о всесъюзно шахматно първенство"първенство“, в които описва значението на турнирния режим и излага своята разработена система на подготовка: "След„След закуска се разхождам 1 час, след което 25- – 30 мин. се подготвям шахматно. След 30-тата минута оставям шаха. Обядвам час и половина преди партията и около час лежа. Лежането преди партия е много полезно, тъй като се чувстваш особено бодър след това и главно, не отвличаш мислите си от второстепенни неща. След почивката отивам пеша до турнирната зала, което прави още 25- – 30 мин. разходка."“

През 1940 г. на 12-ия шампионат на СССР в Москва 1- – 2 място разделят [[Игор Бондаревски|Бондаревски]] и [[Андор Лилиентал|Лилиентал]], следвани от [[Василий Смислов|Смислов]], Керес, [[Исак Болеславски|Болеславски]] и Ботвиник. През [[1941]] г. e организирано безпрецедентно 4-кръгово състезание на първите 6 призьора от шампионата под названието "мач„мач-турнир за званието абсолютен шампион на СССР"СССР“. Ботвиник спечелва всички минимачове, както и самия турнир с 13,5/20 т. По неговите думи "станало„станало ясно кой трябва да играе с Алехин"Алехин“.

== Световен шампион ==

През март 1946 г. Ботвиник получава разрешение от Кремъл да играе мач за световната титла с "врага„врага на народа"народа“ и отправя предложение към настоящия световен шампион [[Александър Алехин]]. От радост той получава втори сърдечен пристъп. Само че на 24 март 1946 г. 53-годишният Алехин най-ненадейно умира и за пръв път от [[Щайниц]] насам, шахматният свят остава без шампион. След смъртта на Алехин [[ФИДЕ]] организира [[Световно първенство по шахмат 1948|турнир за определяне на новия световен шампион през 1948 г.]] Участниците са Михаил Ботвиник, [[Василий Смислов]], [[Паул Керес]], [[Самуел Решевски]] и [[Макс Еве]]. За пръв път в историята на шахмата в директен спор за титлата се състезават повече от двама шахматисти. Турнирът започва в [[Хага]] (Холандия) на 2 март 1948 г. и завършва в [[Москва]] (СССР) на 16 май 1948 г. Всеки от участниците изиграва по 20 партии. Михаил Ботвиник побеждава всичките си съперници, с убедителна преднина от 3 точки печели първото място в мач-турнира и на 36 години става [[Световно първенство по шахмат|новия световен шампион]]:&nbsp;<ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия&nbsp;— – Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д„Д-р Петър Берон"Берон“, София, 1989.</ref>

Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години и става 5 пъти световен шампион. След като спечелва световната титла през 1948 г., той я запазва след равните мачове 12:12 с претендентите - – през 1951 г. с [[Давид Бронщайн]] и 1954 г. с [[Василий Смислов]].

Ботвиник губи титлата си три пъти&nbsp;— – през [[Световно първенство по шахмат 1957|1957]] г. от Смислов, през [[Световно първенство по шахмат 1960|1960]] г. от [[Михаил Тал]] и през [[Световно първенство по шахмат 1948|1963]] г. от [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]]. В първите два случая си връща титлата в мачовете-реванш съответно през [[Световно първенство по шахмат 1958|1958]] г. и [[Световно първенство по шахмат 1961|1961]] г. През 1963 г. правилата са променени и Ботвиник не получава правото на мач-реванш, след което повече не успява да си върне титлата. На закриването на мача през 1963 г. Петросян казва: "Всички„Всички нас, включително и себе си, смятам за ученици на Ботвиник и следващите поколения също ще се учат от неговите партии."“ Ботвиник е единственият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион]], който 2 пъти си връща изгубената световна титла. &nbsp;<ref name="How Life Immitates Chess" />

Въпреки това Ботвиник продължава да играе шах до 72-годишна възраст, оставяйки от 1924 дoдо 1983 г. богато шахматно носледство от 1192 партии, от които 1180 в официални срещи. От тях той печели 570, завършва наравно 469 и губи само 141. Така печели 804,5 точки от 1180 възможни и със забележителния резултат 68,2% се нарежда сред първите 7 шахматисти в историята за всички времена.