Екосистема: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7731093 на 5.53.247.63 (б.) |
||
Ред 1:
{{незавършена}}
{{обработка|сериозно енциклопедизиране
'''Екосистема''' е биосистема, съставена от съвместно функциониращи живи организми или биотично съобщество ([[биоценоза]]) на дадена територия ([[биотоп]]), което взаимодейства с физическата среда по такъв начин, че се осъществява [[кръговрат на веществата]] и чрез [[поток на енергията|потока на енергията]] се създава ясно определена биотична структура.<ref name="Matev's.77">Матев, Иван (2004), стр. 77 (по определението на [[Юджийн Одум]], 1971)</ref> Припокрива се с понятието [[биогеоценоза]] (геобиоценоза).
Екосистемата е съвкупност от биоценоза и биотоп, които си взаимодействат по между си. Екосистемата, като понятие е въведена през 1935 г. от английския еколог и ботаник [[Артър Тенсли]].
Глобалната планетарна екосистема се нарича [[биосфера]] и може да се разглежда като съставена от
== Характерни особености ==
Ред 13:
== Структура ==
Всяка екосистема е изградена от биотоп и биоценоза. При това те се намират в такова единство, че се осигурява преминаването на материя и енергия през звената на екосистемата. Звената на биоценозата са продуцентите, консументите и редуцентите. Те може да бъдат наречени още трофични, или хранителни звена.
== Класификация ==
Екосистемата е относително самостоятелна структура на живата материя част от макроструктурата биосфера.В екосистемата се извършват определени процеси, свързани с пренос и трансформация на материя, при която се изразходва енергия. Този процес на трансформация и пренос на материя се осъществява от биоценозата. Тя има възможността за това благодарение на морфологичната си структура.
Процесите на трансформация и пренос на материя, за протичането на които се изразходва енергия, се наричат функциониране на екосистемата.
== Енергетика на екосистемите ==
=== Поток на енергията ===
=== Хранителни вериги ===
Първата основна функция на една екосистема е движението на енергия и вещества. Предвижването им през отделните биочасти (трофични звена) на екосистемата става чрез хранителните взаимоотношения, които се изразяват в хранителни вериги и хранителни мрежи. Хранителната верига представлява последователност от трофични звена (биотоп-продуценти-консументи-редуценти-биотоп), през които последователно преминава материята. Основна съставна част са продуцентите (организми, които самостоятелно с помощта на неорганични вещества и енергия, синтезират органични вещества), следвани от консументите (организми, които не могат да синтезират самостоятелно органични вещества от неорганични, но само ги потребяват и преобразуват за собствени нужди). Възможно е в една трофична верига да присъстват и организми, които се хранят с мъртви органични вещества, т.н. детритофаги, които понякога могат да бъдат и редуценти (третата функционална група организми в структурата на екосистемата, която преработва синтезираните органични вещества от органични в неорганични).
Така съществуват два вида хранителни вериги: пасищна и детритна, в зависимост от това какъв е типът на веществата в началото и. При пасищната хранителна верига, в началото стои продуцент, който най-
Съгласно вторият принцип на термодинамиката, преносът на енергия между членовете на хранителната верига не може да бъде 100%. Автотрофните организми, каквито са зелените растения имат най-общо ефективност на използване на енергията под 1% т.е. само 1% от достъпната за тях слънчева енергия се преобразува в химична енергия на създаваната от тях биомаса. Останалите 99% се излъчват обратно в атмосферата като светлина и топлина. Животните от своя страна задържат само 10% от енергията, която са поели при храненето си. Останалите 90% се излъчват в дишане и отделяне на несмлени фекални остатъци. Последните пък са храна за разложителите, с което обезпечават енергия за тях, но която губят при своето дишане като топлинна енергия. В последна сметка цялата енергия постъпваща в екосистемата (биосферата) се губи като топлина.
Горните положения показват, че ниската ефективност на енергоползването при организмите изисква постоянно добавяне на енергия, т.е. храненето им за да преживяват. Друго следствие е и това, че само малка част от оригиналната енергия, фиксирана в продуцентите остава в по горните звена на хранителната верига. Пример:100 кг люцерна произвеждат
Човек може да промени своя капацитет на преживяване като се предвижи от месоядно към тревоядно ниво и по този начин да скъси една от неефективните звена на хранителната си верига. В сгъстените части на
Капацитетът на преживяване може да се основава и върху други фактори на средата освен енергията. Известно е, че ресурсите на земята са ограничени. Нейните резервоари съдържат крайни количества от вода, минерали, изкопаеми горива и други невъзобновими ресурси. Нуждата от жизнено пространство е друг начин за установяване на капацитета на преживяване. В опити с мишки е показано, че при всякакви други оптимални условия
== Продуктивност на екосистемите ==
Количеството органично вещество, произведено за единица време.
== Кръговрат на веществата ==
{{основна|Кръговрат на веществата}}
Втората основна функция на екосистемата е кръговратът на веществата между четирите сфери на огромната планетна екосистема. Тези вещества, между многото компоненти на средата,
== Развитие ==
{{раздел-мъниче}}
== Градски екосистеми ==
{{раздел-мъниче}}
== Бележки ==
Line 54 ⟶ 56:
* Матев, Иван, Д. Ганева, Д. Ганев. ''Екология''. Пенсофт, София-Москва, 2004, ISBN 954-642-171-5
[[Категория:Екосистеми| ]]▼
{{жива материя}}
▲[[Категория:Екосистеми| ]]
|