|
== Биография ==
=== Ранни години ===
Теодор Жерико е роден на [[26 септември]] [[1791]] в град [[Руан]]. Там той изучава традиционното английско изкуство при [[Карл Верне]] и класическите композиционни фигури при [[Пиер-Нарцис Гуерин]]. За кратко време е ученик на [[Клод Верне]] и [[Пиер Герен]]. Те в началото го упрекват, че не приема принципите на школата на [[Жак-Луи Давид|Давид]], но по-късно приемат рационалистичният му подход.<ref>Eitner, p.1</ref> Жерико скоро напуска класната стая като предпочита да учи в Лувъра[[Лувър]]а, където (от 1810 до 1815) копира картини на [[Петер Паул Рубенс|Рубенс]], [[Тициан]], [[Диего Веласкес|Веласкес]] и [[Рембранд]]. През този период в [[Лувърът|Лувър]]<nowiki/>аЛувъра той открива липсващата на [[Неокласицизъм|Неокласицизма]] виталност. Голяма част от времето си прекарва във [[Версай]], където натрупва знанията си за анатомията и движенията на конете.
=== Успехът ===
[[Image:Théodore Géricault - Riderless Racers at Rome - Walters 37189.jpg|left|thumb|200px|В тази картина Жерико показва състезание с коне без ездачи по време на пролетния карнавал в Рим.]]
Първата му голяма творба е "„[[Атакуващият хусар]]"“, изложена на Парижкия салин през 1812 г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката - – през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага "Раненият„Раненият кирасир"кирасир“ на Салона през 1814 - – трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за известно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.
Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816- – 17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към [[Микеланджело]]. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна – - "Надпреварата„Надпреварата на конете на Барбери"Барбери“ представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде "без„без паралел в своето време"време“. Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 той рисува "„[[Надбягване в Ипсъм]]"“.
=== ''Потъването на „Медуза“'' ===
Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни [[литография|литографии]], която започва след завръщането си от Италия е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "[[Потъването на „Медуза“]]" (1818 - – 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб "Медуза"„Медуза“, при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия [[Йожен Дьолакроа]], който позира за една от умиращите фигури.
[[File:Gericault Insane.jpg|thumb|150px|"„[[Портрет на клептоман]]"“]]
Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: "„[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]"“ на [[Микеланджело]], грандиозния подход към съвременните събития на [[Антоан Жан Гро]], групирането на фигурите на [[Хенри Фусели]] и може би "Уотсън„Уотсън и акулата"акулата“ (1778) на [[Джон Копли]].
Картината разпалва политическите страсти, първо когато е изложена в Парижкия салон през 1819 и след това през 1820, когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност. В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист [[Никола-Тусен Шарле]].
=== Късни творби ===
След завръщането си във Франция през 1821, Жерико е вдъхновен да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел др. Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие. Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително "„[[Лудата жена]]"“. Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве. На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.
Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително "Отваряне„Отваряне на портите на испанската инквизиция"инквизиция“ и "Африкански„Африкански търг за роби"роби“. Тези рисунки свидетелстват за голяма амбиция, но влошаващото се здраве на художника му попречва да ги завърши. Преждевременната му смърт не му позволява да нарисува и „Отстъплението на французите от Русия през 1812“.
=== Смърт ===
== Галерия ==
<gallery>
Image:GericaultHorseman.jpg|"„[[Атакуващият хусар|Конен офицер от императорската гвардия в атака]]"“ (1812)
Image:Gericault_Theodore_1814_Verwundeter_Kuerassier_verlaesst_das_Schlachtfeld.jpg|„Раненият кирасир“ (1814)
Image:Théodore_Géricault_-_Le_Radeau_de_la_Méduse.jpg|„Потъването на „Медуза““ (1819)
== Литература ==
{{commonscat|Jean Louis Théodore Géricault}}
*Eitner, Lorenz. "Introduction"„Introduction“, ''Theodore Gericault''. Salander-O'Reilly, 1987
*Riding, Christine. "The„The Raft of the Medusa in Britain"Britain“, ''Crossing the Channel: British and French Painting in the Age of Romanticism''. Tate Publishing, 2003
{{Романтизъм}}
| 