Гъби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ah3kal (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 151.237.79.74 (б.), към версия на ShockD
Ред 46:
| fossil_range = {{Fossil range|410|0|earliest=600}}
}}
'''Гъбите''' са [[Царство (биология)|биологично царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Все още няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки ([[хифи]]). Съвкупността от хифи се определя като [[мицел]]. При по-нисшите организми мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид – клетката е силноразклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е [[Многоклетъчно|многоклетъчен]] (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
'''Гъбите''' .Gybata ot 11 a klas e mazna dolna svinq,qde bez da spre po 10 diunera.KATO MINE Pokrai chinovete sus zebelejitelniq su guz buta po 3-4china.
 
Гъбите, заедно с [[Бактерия|бактерии]]те, имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[Орхидея|орхидеи]]те и [[салеп]]а не могат да съществуват без [[симбиоза]] с микоризни гъби.
 
[[Наука]]та, която се занимава със систематично изследване на гъбите, включително техните [[генетични]] и [[Биохимия|биохимични]] свойства, тяхната [[таксономия]], тяхното използване от хората като източник на храна, [[лекарства]] и [[психотропни вещества]], както и опасността от [[отравяне]] или [[инфекция]], се нарича [[микология]]. За първи път се публикуват описания на гъби през [[1729]] г. от Pier Antonio Micheli.
 
== Основни характеристики ==
Преди появата на молекулярните методи за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство Растения, поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата [[морфология]] и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в [[почва]]та, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи плодни тела, които понякога наподобяват растения като [[Листнати мъхове|мъховете]]. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години.{{hrf|Burns|2006|758 – 761}}{{hrf|Baldauf|1993|11558 – 11562}} Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.