|
'''Законодателното Събрание''' ({{Lang-fr|Assemblée législative}}) е законодателен орган на [[Франция]] по време на [[Френската революция]] от 1 октомври 1791 до 20 септември 1792 г. То е център на политическите дебати и революционното законодателство и хронологически се намира между [[Учредително събрание (Франция)| Националното Учредително събрание]] и [[Конвент|Националния Конвент]].
== ПредсторияПредистория ==
[[Учредително събрание (Франция)|Националното Учредително събрание]] се разпуска на 30 септември 1791. По предложение на [[Максимилиан Робеспиер|Робеспиер]] то е постановило, че нито един от неговите членове няма право да участва в изборите на следващия законодателен орган. Според приетата френска конституция това е Законодателното Събрание, работило в периода от 1 октомври 1791 до 20 септември 1792 г.
== Състав ==
Законодателното Събраниесъбрание установява възприемането на политическия спектър като [[Политически спектър|ляво-десен]], което все още широко се използва днес.
Законодателно Събраниесъбрание провежда първото си заседание на 1 октомври 1791. Броят на депутатите е 745 души, главно от средната класа. Участниците са предимно млади, и тъй като нито един от тях не е бил в предишното събрание, на тях в голяма степен им липсва политически опит в национален мащаб. Те като правило, са хора, които са си извоювали име благодарение на една успешна политическа кариера на местно ниво.
Отдясно в събранието е групата на около 260 "„[[Фьойани|фьоайанифьойани]]"“, чиито водачи, маркиз [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз дьо Лафайет]] и Антоан Барнав, остават извън състава му, тъй като са били членове на Учредителното събрание. Те са запалени конституционни монархисти, твърдо подкрепящи краля срещу народните вълнения.
Отляво са 136 "„[[якобинци]]"“ (те все още включват партията, по-късно известна като [[жирондисти]]) и [[корделиери]]. Техните най-известни лидери са Жак Пиер Брисо, философът [[Жан-Антоан дьо Кондорсе|Кондорсе]], и Пиер Вернио. Тази група черпи своето вдъхновение от по-радикалните тенденции на епохата на Просвещението, смята ''емигрантите -'' дворяни, за предатели, и поддържа [[Антиклерикализъм|антиклерикализма]]. Те са подозрителни към Луи XVI, някои от тях се изказват в полза на разпалването на война с Европа, която да разпространени новите идеали за свобода и равенство в съседните монархии, както и да изпита лоялността на краля.
Останалата част от камарата, 345 депутати, най-общо не принадлежат към никоя определена партия. Те са известни като "блатото"„блатото“ (''Le Marais'') или "равнината"„равнината“ (''Ла плен''). Те подкрепят идеалите на революцията и като правило клонят в посока наляво, но също така понякога подкрепят предложения от дясното.
Кралските министри не са в състава на събранието.
== Революционни войни ==
ОбединенатаСъвместната декларация на Прусия и Австрия в подкрепа на крал [[Луи XVI]] от 27 август 1791 (Декларация„Декларация от ПилницПилниц“) вече заплашва Франция с военни действия. КралСамият [[Луи XVI]]крал разглежда войната в благоприятна светлина, надявайки се едно военно поражение на Франция да възстанови неговата абсолютна власт. Законодателното събрание също има склонност към война, за да разпространи революцията извън Франция.<ref>Thomas Lalevée, « [http://www.h-france.net/rude/rudevolvi/LaleveeVol6.pdf National Pride and Republican grandezza: Brissot’s New Language for International Politics in the French Revolution] », ''French History and Civilisation'' (Vol. 6), 2015, pp. 66- – 82</ref> Това води до началотозапочването на [[Революционни войни|френските революционни войни]] през април 1792 г.
== Източници ==
<references />
{{превод от|en|Legislative Assembly (France)|761438251}}
== Връзки ==
| 