Петричка българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: факт |
|||
Ред 32:
В 1881 година Урумов от [[Радовиш]] прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от [[Лазар Теофанов]] от [[Мелник]], но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в [[Сяр]]. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става [[Кочо Мавродиев]] с помощник Димитър Филипов.<ref name="shopov.160-161"/> Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на [[класно училище|класното]] и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.</ref>
С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]] , че някои от петричките първенци имат намерение да приемат [[Униятство в България|унията]], за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика [[Лазар Младенов]]. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.</ref>
През 1892 година мнозинството от българите в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. През същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом [[Христо Поптрендафилов]].
| |||