Арфа: Разлика между версии

'''Арфата''' е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които лежат в равнина, разположена [[перпендикулярност|перпендикулярно]] към резонаторната кутия и се превеждат в трептение с пръсти. Всички арфи имат шийка, [[резонатор]] и [[струна|струни]]. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с [[педал]] и благодарение на които може да се сменят [[бемол]]ите и [[диез]]ите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти след [[барабан]]ите и [[тромпет]]ите. Тя се среща най-чeсто с форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана (извор:Христофор Друмев), покрита с дъска. [[Келтска арфа|Ирландските арфи]] имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез кукички. [[Себастиян Ерард]] е направил първата педална арфа, предвидена за кралица [[Мария Антоанета]].

Арфата има триъгълна форма и се състои от опорен стълб (колона), шийка или седло във форма на лежаща буква S, резонаторен корпус, 46-47 струни като всички Cesдота са оцветени в червено, а всички Fesфата – в синьо, и 7 педала. Арфата няма гриф.

За арфа се нотира на две петолиния на виолинов и басов ключ, също като при пианото. Няма двойни диези и бемоли, често се използва енхармонична замяна. Тоновият обем е: 1Ces – gis4 (a4).

Много характерен ефект при арфата е глисандото, което се получава с плъзгане на едната или двете ръце по струните (едногласно или акордово) във възходяща или низходяща посока. Акордите се изпълняват по два начина: арпежирано или неарпежирано. Възможни са флажолети – само първия тон на естествените, което се означава с нуличка над или под нотата.В съвременния оркестър се употребяват една или две арфи, по-рядко повече: Римски-Корсаков в оп. “Млада” използва три арфи, а Вагнер в оп. “Рейнско злато” – шест.