И при двете устройства принципът на работа е еднакъв: [[мембрана]] улавя звуковите вълни, и като трепти с тяхната честота – дълбае бразда върху даден носител, с помощта на метален резец. При възпроизвеждането движещата се в браздата игла трепти и предава механичното трептене на мембрана.
Резонаторна фуния в малко по-късните модели усилва звуците, издавани от мембраната. В съвременните грамофони грамофонната игла предава механичното [[трептене]] на [[пиезокристал]] или [[намотка]], които го преобразуват в [[електрически ток]]. Той, от своя страна, се усилва с помощта на нискочестотен (звуков) [[усилвател]] и се възпроизвежда от [[високоговорител]]). Първите модели фонографи са имали гумени слушалки.
Грамофоните са имали значително по-силен звук (заради широчинното нанасяне на браздата), както и по-голяма продължителност на живот на носителите. Продължителността на записите е приблизително 4 минути. По-късно се удвоява, в резултат на двустранното записване на [[грамофонна плоча|плочите]]. Запис на диск при битови условия не е бил възможен. За сметка на това е било възможно отпечатването на неограничен брой копия на дадена плоча. Това помага на устройството да се популяризира и да измести фонографа.
За разлика от грамофона, фонографът е ползван за документални, а не за битови записи. При фонографа не е било възможно изработването на повече от едно копие на даден запис. Но записът е бил лесен и достъпен за потребителите, поради това фонографът е използван дълго време, паралелно с грамофона. Звукът на фонографа е бил сравнително слаб и носителите са имали относително кратък живот.
