Безопашати земноводни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 74:
Жабите като цяло са изключително добри в скачането и най-добрите сред гръбначните животни. Жабата ''[[Litoria nasuta]]'' може да скочи на разстояние, над 50 пъти по-голямо от дължината на тялото ѝ (5,5 cm) – повече от 2 метра, като ускорението при скока може да достигне два пъти [[Земно ускорение|земното ускорение]]. В същото време между различните видове жаби има значителни разлики в способността за скачане. В рамките на видовете обикновено увеличението на размера води до по-голяма абсолютна дължина на скока, но до по-малка дължина, отнесена към дължината на тялото.
 
Макар че жабите могат да използват различни методи на придвижване – [[бягане]], [[ходене]], [[планиране]], [[плуване]] и [[катерене]] – повечето от тях са извънредно добри в [[скачане]]то или поне произлизат от предшественици, които са били добре адаптирани за това. [[Пищял]]ите и [[Тарсална кост|тарсалните кости]] са слети в една здрава кост, както и лакетнаталакътната и лъчевата кост на предните крайници, които поемат удара при приземяването. [[Метатарсална кост|Метатарсалните кости]] са удължени, за да увеличат дължината на крака и да позволят отблъскване от земята за по-дълго време в началото на скока. Тазовата кост е удължена и образува подвижна става с кръста, която при добри скачачи, като [[Водни жаби|водните жаби]] и [[дървесници]]те, действа като допълнителна кост на крайниците и допълнително усилва скока.
 
Мускулната система също е модифицирана за подобряване на скачането. Предшествениците на жабите, както повечето други животни, вероятно са имали двойки противоположно действащи мускули (един за сгъване на коляното и друг за разгъването му). При съвременните жаби почти всички мускули са изменени, така че да допринасят за скока, като само малък брой неголеми мускули служат за връщане на крайника в начално положение. Участващите в скока мускули са силно увеличени, като надхвърлят 17% от общата маса на жабата.
Ред 84:
[[File:Frogskin100x.jpg|thumb|Микроскопска снимка на жабешка кожа]]
 
Много жаби са в състояние да абсорбират вода и кислород директно през кожата, особено в областта на таза. Въпреки това, пропускливостта на кожата при жабите може да доведе до загуба на вода. Някои дървесни жаби могат да намалят загубата на вода с помощта на „водоустойчив“ слой на кожата. Други са се адаптирали поведенчески да избягват [[Дехитратация|дехидратацията]] като например активност на организма през нощта и заемане на подходяща позиция на тялото в състояние на покой. Тази позиция се изразява в плътно прибиране на пръстите и краката под главата или тялото на жабата. Някои видове жаби пък се събират на големи групи като докосват кожата на съседните жаба. Това намалява повърхността от кожа изложена в пряк контакт с въздуха и по този начин намаляват загубата на вода. Тези поведенчески прояви са подходящи за намаляване на загубата на вода при дървесните жаби, но при обитателите на сухи райони това не е достатъчно.
 
[[Камуфлаж]]ът е общ защитен механизъм при жабите. Много от видовете, които го използват са нощни и им позволява да се скрият през светлите части на денонощието. Обикновено окраската на тялото наподобява на средата, в която почиват през деня, а други видове имат способността да променят цвета си. Последното обаче е ограничено откъм промяна на цвета само в определени нюанси на един или два цвята. Така например кожата при [[Зелена жаба на Уайт|зелената жаба на Уайт]] може да варира в различни нюанси на кафяво и зелено. Образувания на кожата като брадавици и кожни гънки обикновено изпълняват функция при приземните жаби, където гладката кожа не би могла да ги прикрие ефективно. Дървесните жаби обикновено имат гладка кожа, която позволява те да се дегизират като листа.