Разлика между версии на „Четвърта френска република“

преместено от История на Франция
(преместено от История на Франция)
Направен е опит да се засили [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]], за да се предотврати настъпването на нестабилната ситуация, съществувала преди войната, но нестабилността остава и по време на четвъртата република, за което свидетелстват честите промени на администрацията – за нейната 12-годишна история се сменят 21 правителства. Нещо повече, тези правителства са неспособни да вземат ефективни решения по отношение на [[деколонизация]]та на множеството френски колонии. След поредица от кризи, най-вече след [[алжир]]ската криза от 1958 г., четвъртата република се срива. Военновременният лидер [[Шарл де Гол]] се връща от пенсия, за да оглави временно преходно правителство, натоварено да разработи нова френска конституция. Четвъртата република е разпусната след публичен референдум на 5-ти октомври 1958 г. и е основана съвременната пета република със силна [[Президентска република|президентска власт]].
 
===Левицата срещу дьо Гол===
След освобождението на Париж през август 1944 се създава т. нар. Временна република. Като председател на Френския комитет за национално освобождение генерал Шарл дьо Гол естествено става и временен министър-председател. В правителството му участват всички политически сили. Скоро цялата територия на Франция е освободена и правителството се съсредоточава върху вътрешното развитие на страната. Тя е разорена, но не толкова от военните действия, колкото от постоянното ограбване на френските богатства от германците. В първите месеци след победата настъпва вълна от насилие срещу [[колаборационизъм|колаборационисти]]те (германските сътрудници). Маршал Петен е помилван от дьо Гол и пратен в заточение, но други сътрудници са екзекутирани. Проститутките, които са забавлявали германските войници, изтърпяват публични унижения. ФКП претендира да ѝ признаят прозвището “партия на разстреляните”, но се оказва, че е дала доста малко жертви.
 
Основната цел на дьо Гол като премиер е да наложи умерена дясна конституция, но разигралите се политически борби правят това невъзможно. През 1945 г. в Байо той изнася важна реч, в която описва своята представа за устройството на страната – силен президент, който да олицетворява единството на нацията. Проблемът е, че въпреки огромната си лична популярност, зад него не стои партия, а ФКП печели все повече симпатизанти. Тя и ФСП печелят първите избори за Учредително събрание и предлагат толкова крайно ляв проект за конституция, че дьо Гол яростно го отхвърля и на проведения референдум избирателите не го одобряват. Вторият проект на комунисти и социалисти е по-умерен и е приет, но само с 40% от гласовете при 30% против и 30% въздържали се. Така стартира Четвъртата френска република.
 
Според конституцията най-голяма власт има двукамарното Национално събрание, президентът е напълно безпомощен, а правителството – играчка в ръцете на депутатите. Оформят се четири основни политически партии – ФКП, ФСП, Радикалите (доста отслабнали) и Народното републиканско движение – млада консервативна сила. Никоя от тях няма мнозинство, поради което правителствата често се сменят при средна продължителност шест месеца. Това предизвиква постоянна политическа нестабилност, избягване на отговорност и външнополитическа слабост. През 1947 под влиянието на започналата [[Студена война]] комунистите са изгонени от правителството и останалите три сили въпреки силните си противоречия съставят всички следващи правителства (“'''трипартизъм'''”). На изборите през 1951 се намесва и едно движение, създадено от дьо Гол – '''Сбор на френския народ''' – което печели най-много депутати, но далеч по-малко от половината. Така то само затруднява социалистите, радикалите и НРД, които трябва да балансират между крайната левица и крайната десница – както те възприемат дьо Гол. Накрая през 1956 г. генералът се проваля и се оттегля разочарован от политиката без да знае, че неговият час ще настъпи съвсем скоро.
 
Политическата нестабилност не пречи на икономическото развитие и на една спокойна външна политика, тъй като между десетките правителства се осъществява забележителна приемственост. След [[План Маршал|плана Маршал]] френската икономика се възражда, но основната идея на французите е да създадат наднационално обединение от европейски държави. Именно Франция е инициатор за създаването на първите “общности” през 1951 и 1957 г., които впоследствие ще доведат до [[Европейския съюз]]. Но външната политика предлага и предизвикателства, които не са по силите на слабата Четвърта република. Започналата през 1947 г. война за независимост на [[Индокитай]] завършва с трагичното поражение на французите при '''Диен Биен Фу''' през 1954 г. Необходимо е извънредно напрежение на силите, за да се подпише мир и Франция да се освободи от този товар. През същата година обаче започва войната за независимост на [[Алжир]] – най-старата френска колония, считана за част от Франция, която никой французин не е готов да пожертва. '''Фронтът за национално освобождение''' (ФНО) е алжирска терористична организация без особена подкрепа, но подлагайки цялото население на терор, подкопава авторитета на френските власти. През 1956 г. френската армия минава в настъпление и използвайки жестокости почти ликвидира ФНО. Това обаче предизвиква протести в самата Франция и започват преговори за освобождение на Алжир. При това положение в армията назрява заговор за сваляне на IV република (генерал [[Салан]]). През 1958 г. отряди на заговорниците правят десант в Корсика и предизвикват паника във Франция. Напълно блокирала, управляващата върхушка кани дьо Гол на власт. Той поисква нова конституция и извънредни пълномощия за 18 месеца. Оставен без избор, президентът [[Рьоне Коти]] се съгласява и през юни дьо Гол отново поема управлението на страната.
== Източници ==
{{Reflist}}