Томас Джеферсън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{
|
|наставка =
|портрет = Official Presidential portrait of Thomas Jefferson (by Rembrandt Peale, 1800).jpg
|длъжност ='''3-и [[Президент на Съединените американски щати|Президент на САЩ]]'''
|мандат_нач
|мандат_край
|назначен от =
|заместник-министър =
|год_мандат_заместник-министър =
|канцлер =
|год_мандат_канцлер =
|заместник =
|год_мандат_заместник =
|президент =
|год_мандат_президент =
|вицепрезидент = [[Аарън Бър]]
|год_мандат_вицепрезидент = 1801-1805
|вицепрезидент1 = Джордж Клинтън
|год_мандат_вицепрезидент1 = 1805-1809
|пост-вид =
|пост =
|год_мандат_пост =
|предшестван от = [[Джон Адамс]]
|наследен от = [[Джеймс Мадисън]]
|длъжност2 = '''2-и [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент на САЩ]]'''
|мандат_нач2 = 4 март 1797
|мандат_край2 = 4 март 1801
|назначен от2 =
|заместник-министър2 =
|год_мандат_заместник-министър2 =
|канцлер2 =
|год_мандат_канцлер2 =
|заместник2 =
|год_мандат_заместник2 =
|президент2 = Джон Адамс
|год_мандат_президент2 =1797-1801
|вицепрезидент2 =
|год_мандат_вицепрезидент2 =
|пост-вид2 =
|пост2 =
|год_мандат_пост2 =
|пост-вид3а =
|пост3а =
|год_мандат_пост3а =
|министър-председател2 =
|год_мандат_министър-председател2 =
|вице_министър-председател2 =
|год_мандат_вице_министър-председател2 =
|монарх2 =
|губернатор2 =
|генерал-губернатор2 =
|предшестван от2 =Джон Адамс
|наследен от2 =[[Аарън Бър]]
|длъжност3 ='''1ви [[Държавен секретар на САЩ]]'''
|мандат_нач3 = [[22 март]] [[1790]]
|мандат_край3 = [[31 декември]] [[1793]]
|назначен от3 =
|заместник-министър3 =
|год_мандат_заместник-министър3 =
|канцлер3 =
|год_мандат_канцлер3 =
|заместник3 =
|год_мандат_заместник3 =
|президент3 = [[Джордж Вашингтон]]
|год_мандат_президент3 = 1789-1797
|вицепрезидент3 = Джон Адамс
|год_мандат_вицепрезидент3 = 1789-1797
|пост-вид3 =
|пост3 =
|год_мандат_пост3 =
|министър-председател3 =
|год_мандат_министър-председател3 =
|вице_министър-председател3 =
|год_мандат_вице_министър-председател3 =
|монарх3 =
|губернатор3 =
|генерал-губернатор3 =
|предшестван от3 = ''няма''
|наследен от3 = Едмънд Рандолф
|роден_дата = [[13 април]] [[1743]]
|роден_място = Шадуел, [[Вирджиния]]
|починал_дата = [[4 юли]] [[1826]]
|починал_място = Шарлътсвил, [[Вирджиния]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
|погребан = [[Монтичело]], [[Вирджиния]]
|националност = американец
|гражданство = американец
|религия = [[Деизъм|деист]]
|родства =
|съпруг =
|деца =
|партия = Демократ-републиканска партия
|седалище = Белия дом
|alma mater = Колеж Уилям и Мери
|професия = адвокат
|подпис = [[Файл:ThomasJeffersonSignature.png]]
|уебсайт =
|бележки =
|портал =
}}
'''Томас Джеферсън'''
Джеферсън е противоречива фигура в историята на САЩ. Това противоречие е породено до голяма степен от притежанието на роби и неговата предполагаема афера с робинята Сали Хемингс.
= Биография =
=== Семейство и личен живот ===
[[Файл:Martha Jefferson Randolph portrait.jpg|ляво|мини|Марта Джеферсън Рандолф (Патси), дъщеря на Джеферсън]]
Родителите на Джеферсън са Питър Джеферсън ([[29 март]] [[1708]] — [[17 август]] [[1757]]), наследник на имигранти от [[Уелс]] и Джейн Рандолф ([[20 февруари]] [[1720]] — [[31 март]] [[1776]]), чиято фамилия е обвързана с британското кралско семейство. {{hrf|Bernstein|2003|2}} Той е първи син и трето дете от общо шест. Сестра му, Елизабет, която страда от проблеми в развитието, излиза по време на буря в началото на [[1774]]г. и е намерена мъртва следващата сутрин.{{hrf|Bernstein|2003|3}}
Джеферсън показва интерес към овдовялата Марта Уейлс Скелтър, дъщеря на адвоката и търговец на роби Джон Уейлс. Двамата са обвързани от музиката (тя свири на [[клавесин]]), и двамата обичат романа ''Тристрам Шанди'' на [[Лорънс Стърн|Стърн]].{{hrf|Bernstein|2003|11}} Венчани са на [[1 януари]] [[1772]]г. Към наследените от баща му 5 000 [[акър|акра]] добавя 11 000 акра зестра.{{hrf|Джонсън|2002|160}}
През септември [[1782]]г, Марта Джеферсън умра, след раждането на шестото им дете. Преди смъртта си, тя кара Джеферсън да обещае да не се жени повторно.{{hrf|Bernstein|2003|52}}
По време на престоя си в Париж, в качеството си на посланик за [[Съединени Американски Щати|новата държава]], Джеферсън започва афера с англичанката Мари Козуей, съпруга на английски художник.{{hrf|Съливан|1994|154-155}} Заради емоционалната нестабилност на г-жа Козуей, двамата се разделят и никога повече не се срещат. По-късно тя напуска семейството си и влиза в манастир.{{hrf|Съливан|1994|154-155}}
Някои смятат, че Джеферсън поддържа връзка с полусестрата на покойната си съпруга, робинята Сали Хемингс. Хемингс идва като спътник на дъщеря му Поли в Париж. Смята се, че връзката им започва именно тогава.{{hrf|Съливан|1994|155}} Предположението за връзка между Джеферсън и Хемингс е подкрепена и от това, че той освобождава децата ѝ в завещанието си.{{hrf|Съливан|1994|161}}
<center><div style="font-size:80%">{{familytree/start}}
{{familytree| | | | |par1|v|par2| | | | | par3| | |par1=Питър Джеферсън{{Br}}(1708-1757)|par2=Джейн Рандолф{{Br}}(1720-1776) |par3=Джон Уейлс}}
{{familytree| | | | | |,|-|^|-|-|.| | |,|-|-|^|-|-|.|}}
{{familytree| | | | |par1| | |par2|v|par3| | |par4 | | |par1=5 деца|par2='''Томас'''||par3=Марта<br>(1748-1782)|par4=Сали Хемингс}}
{{familytree| | |,|-|-|-|v|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|v|-|-|.|}}
{{familytree| |par1| |par2| |par3| |par4| |par5| |par6| |par1=[[Марта Джеферсън|Патси]]{{Br}}(1772-1836)|par2=Джейн{{Br}} (1774-1775)|par3=мъртвороден<br>син|par4=Поли{{Br}}(1778-1804)|par5=Луси Елизабет{{Br}}(1780-1781)|par6=Луси Елизабет{{Br}}(1782-1784)}}
{{familytree/end}}</center><noinclude>
=== Образование и адвокатска кариера ===
[[Файл:The Wren Building (3501325643).jpg|250px|дясно|мини|Сградата Рен, общежитие на Джеферсън в Уилям и Мери.]]
Джеферсън започва образованието си у дома; научен е да чете и свири от сестра си Джейн.{{hrf|Джонсън|2002|158}} На осем години постъпва в училището на проповедника Уилям Дъглас.{{hrf|Bernstein|2003|3}} След смъртта на баща му в [[1757]]г., четиринадесетгодишният Джеферсън постъпва при преп.Джеймс Мори, когото по-късно нарича ''коректен класически учен''<ref>''a correct classical scholar''</ref>{{hrf|Jefferson|1984|4}}
В [[1760]] г. постъпва в колежа Уилям и Мери. Там се сближава с преподавателя по математика Уилям Смол, който го приема в своя кръг от събеседници. С помощта на Смол, Джеферсън се запознава с водещия адвокат в колонията - Джордж Уит <ref>George Wythe</ref>, при когото започва да се обучава за адвокат.{{hrf|Bernstein|2003|5}}
Подготовката на Джеферсън се основава на традицията на преписване на съдебни текстове и изучаване на трактати върху [[общо право|английското общо право]]. Уит го насочва и към философия, етика и история, които да обогатят разбирането му за закона.{{hrf|Bernstein|2003|6}} След пет години при Уит, Джеферсън получава право да упражнява адвокатската професия.
В [[1770]] г., Джеферсън се изправя срещу Уит в делото ''Болинг с/у Болинг'', отнасящо се до братски спор за имот. Джеферсън получава два пъти хонорара си, което подсказва, че делото е спечелено от него.{{hrf|Bernstein|2003|8}} В [[1774]]г. Джеферсън се отказва от адвокатската професия, като се насочва към наследения имот и работата на земеделец.{{hrf|Bernstein|2003|8}}
== Революцията ==
=== Вирджиния и Филаделфия ===
[[Файл:Independence Hall 9.jpg|300px|ляво|мини|Заседателна зала, Индипендъсн Хол, Филаделфия]]
В [[1769]]г., Джеферсън е избран за представител в Долната камара на [[Вирджиния]].{{hrf|Джонсън|2002|160}} С нарастващата враждебност между колониите и [[Великобритания]], Джеферсън и група негови колеги предлагат да установят комуникационна мрежа между еднакво мислещи политици която да подсили връзката между колониите.{{hrf|Bernstein|2003|20}}
След като група колонисти излижат съдържанието на британски търговски корабi в [[Бостън|бостънското]] пристанище през [[1774]]г.(т.нар. [[Бостънско чаено парти]]), Парламентът налага закони, които ограничават правата на бостънските граждани.{{hrf|Бринкли|2003|100-101}}. В резултат се свиква [[Континентален конгрес|Първият континентален конгрес]] във [[Филаделфия]] през септември същата година.{{hrf|Бринкли|2003|101}} Джеферсън пристига там като представител на Вирджиния.
Същата година, Джеферсън публикува ''Общ преглед на правата на Британска Америка''. За текста той се позовава на идеите, изразени от английския фолисиф [[Джон Лок]] в неговия ''Втори трактат за управлението''.{{hrf|Джонсън|2002|160}}. Джеферсън определя специално място за личните заслуги на индивида. Като издига [[меритокрация|меритокрацията]] по този начин, той подкопава авторитета на монархията като институция.{{hrf|Джонсън|2002|161}}
Конгресът е разпуснат от губернатора. [[континентален конгрес|Втори конгрес]] е свикан през май [[1775]]г. {{hrf|Бринкли|2003|105-106}}
Представителите не са единодушни относно следващите си действия: от една страна, братовчедите Самюел и [[Джон Адамс]] от [[Масачузетс]], Ричард Хенри Лий от [[Вирджиния]] и други настояват за бързи военни действия; в защита на помирение с Великобритания застават представители, начело с Джон Дикинсън от [[Пенсилвания]].{{hrf|Бринкли|1999|106}} В [[1775]] г. изпращат т.нар.''Петиция на маслиновата клонка'', с която молят [[Джордж III|крал Джордж]] за мир.{{hrf|Джонсън|2003|165}} Петицията е отхвърлена и посрещната със ''Забранителния декрет'', с който Великобритания прекъсва търговски отношения с колониите и затваря всички техни пристанища с морска блокада.{{hrf|Бринкли|1999|106}}{{hrf|Чърчил|2002|108}} Това решение, заедно ''Общ преглед'' на Джеферсън и с памфлета на [[Томас Пейн]] ''Здравият разум'' убеждават конгреса да гласува за независимост.{{hrf|Бринкли|1999|106}} Разпращат се съобщения до колониите да започват да изготвят свои местни правителства и да работят по местното си самоуправление.{{hrf|Бринкли|1999|107}}
=== Декларацията на Независимост ===
{{основна|Декларация за независимост на САЩ}}
{{Quote box
|class = <!-- Advanced users only. See the "Custom classes" section below. -->
|title =
|quote = 87. Човек, бидейки роден, както бе доказано, дарен с идеална свобода и неограничено притежание на всички права и привилегии на Природния закон, (...) има по природа (...) право да пази собствността си – това е живота, свободата и имуществото, срещу ощетения и посегателства от други хора.<ref>''87. Man being born, as has been proved, with a title to perfect freedom and an uncontrolled enjoyment of all the rights and privileges of the law of Nature, (...) hath by nature a power (...) to preserve his property—that is, his life, liberty, and estate, against the injuries and attempts of other men.''</ref>
|author = John Locke
|source = Джон Лок, ''Втори трактат за управлението''{{hrf|Locke|2005|48}}
|align = left
|width = 30%
}}
Комисията, подбрана да състави декларацията (т.е.обявление) на независимостта, включва Джеферсън, [[Джон Адамс]], [[Бенджамин Франклин]], Робърт Ливингстън и Роджър Шърман. На събрание на комитета, единодушно се решава Джеферсън да изготви черновата за декларацията.{{hrf|Аксълрод|2005|111}}
[[Файл:United States Declaration of Independence.jpg|дясно|мини|окончателния подписан вариант от 19 юли 1776 (факсимиле)]]
В мисълта си, Джеферсън подражава на английския философ [[Джон Лок]] и неговия ''Втори трактат за управлението''. подръжавайки на Лок, в първата чернова на Декларацията, той определя човешките права като ''живот, свобода и имущество''. Евентуално, ''имущество'' бива променено на ''стремеж към щастие''.<ref>''Документи''; стр.34</ref> Джеферсън определя тези права като ''свещени и безспорни''; след редакция от страна на Франклин, това се променя на ''видимо от само себе си''.{{hrf|Джонсън|2002|170}}
Текстът е разделен на две части: първата обяснява основните принципи на новосъздадената страна, а втора изреждаща щетите, нанесени от [[Джордж III|крал Джордж]] - забрана над губернаторите, възпиране на закони. В текста обаче не се споменават актовете на насилие извършени от кралски служители (Бостънското клане, Клането в Ливингстън и т.н.).
Текстът на Джеферсън е редактиран от Конгреса, като губи абзаците срещу [[робство|робството]] за да угоди на представители на южните щати. {{hrf|Бринкли|1999|107}} На [[2 юли]] [[1776]]г. Континенталният конгрес гласува независимост на колониите. На [[4 юли]] се гласува текстът на Декласацията. Същата вечер текстът е разпространен из страната да съобщи за извършеното решение.{{hrf|Мороа|1992|140}}
=== Във Франция ===
[[Файл:Mather Brown - Thomas Jefferson - Google Art Project.jpg|250px|ляво|мини|Джеферсън в Париж (1786г.)]]
Джеферсън е изпратен от Конгреса да се присъедини към [[Бенджамин Франклин]] и [[Джон Адамс]] като посланник в Европа за търговски преговори с европейските държави.{{hrf|Bernstein|2003|56}} Когато граф дьо Верген, френския външен министър, отбелязва ''- Ще замените г-н Франклин, чувам'' Джеферсън отвръща ''– Наследявам г-н Франклин. Никой не може да го замени''.{{hrf|Мороа|1992|212}} Франклин се оттегля през март [[1785]] г. и заминава през юли.{{hrf|Bernstein|2003|57}} През септември [[1783]]г., заедно с Джон Адамс и [[Джон Джей]], Джеферсън уговаря мира с Великобритания в [[Парижки договор (1783)|Парижкия мирен договор]].{{hrf|Джонсън|2002|248}}
Джеферсън отсъства от съставянето на новата [[Конституция на САЩ|Конституция]]{{hrf|Чърчил|2002|135}}. Негов наместник в Конституционния конгрес е [[Джеймс Мадисън]].{{hrf|Аксълрод|2005|206}} В свои писма, Джеферсън настоява, че Конституцията няма да бъде пълна, ако в нея не се въведе Декларация на правата, която да гарантира търпимостта и гражданските свободи на американските граждани.{{hrf|Аксълрод|2005|206}} Желанието му се сбъдва през [[1791]]г., когато към Конституцията се прибавят 10 поправки, гарантиращи свободата на гражданите, под името [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]].{{hrf|Аксълрод|2005|206}}
Джеферсън вика най-малкото си дете, Поли през юни [[1787]]г. По това време изпраща поръчка за клавесин от [[Лондон]], предназначен за нея.{{hrf|Cripe|1993|1}} Момичето води и част от робите си, между които Сали Хемингс.{{hrf|Съливан|1994|155}}
През февруари [[1787]]г., Конгресът му дава отпуск, поради влошено здраве и наранената му дясна ръка. {{hrf|Bernstein|2003|64}} Това му дава възможност да пътува из Франция и части на Италия.{{hrf|Bernstein|2003|64}} Посещава Мезон Каре, Вила Вияченца, [[Пантеон (Париж)|пантеонът в Париж]] и донася техните стилове в САЩ.<ref>''Ециклопедия'', с.298</ref> Успява да изучи антични гръцки и римски останки, (въпреки желанието си, не успява да посети Рим){{hrf|Bernstein|2003|64}}<ref>''Ециклопедия'', с.298</ref>
По време на престоя си във Франция става чест спътник на [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз дьо Лафайет]], френски герой от [[Американската революция]], и използва влиянието му за да извърши търговски споразумения с Франция.{{hrf|Bernstein|2003|59}} С началото на [[Френската революция]], в резиденцията му, Отел дьо Лангеяк, се използва за срещи на републиканци.{{hrf|Мороа|1992|212}} Наблюдава сбирките на [[Генерални щати|Генералните щати]] и е в Париж за [[Превземане на Бастилията|щурмът на Бастилията]].{{hrf|Bernstein|2003|77}} Консултира Лафайет при написването на [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на Човека и Гражданина]].{{hrf|Bernstein|2003|78}}
Джеферсън напуска [[Париж]] през септември [[1789]]г. с намерение да се завърне скоро. Въпреки това, президентът [[Джордж Вашингтон|Вашингтон]] го назначава за свой [[Държавен секретар на САЩ|Държавен секретар]], така го принуждава да остане. Остава силен поддръжник на Революцията, като подкрепя дори по-жестоките ѝ елементи.{{hrf|Bernstein|2003|92}}
== Секретар и Вицепрезидент ==
{{Основна|Държавен секретар на САЩ|Вицепрезидент на Съединените американски щати}}
{{multiple image|caption11_align=center|caption2_align=center|header_align=center
| align = right
| image1 = US Navy 031029-N-6236G-001 A painting of President John Adams (1735-1826), 2nd president of the United States, by Asher B. Durand (1767-1845).jpg
| width1 = 206
| alt1 = Adams
| caption1 = Джон Адамс
| image2 = John Trumbull - Alexander Hamilton - Google Art Project (499056).jpg
| width2 = 220
| alt2 = Hamilton
| caption2 = Александър Хамилтън
}}
Непосредствено след завръщането си от Париж, Джеферсън е поставен отговорен за един от ресорите на новото правителство на първия президент, [[Джордж Вашингтон]] - външното министерство.{{hrf|Чърчил|2002|144}}
=== Партии ===
Още с утвърждаването на [[конституция на САЩ|Конституцията]], политическите сили се поделят на два лагера{{hrf|Бринкли|1999|148}}: управляващата партия, наричани '''федералисти''', водени от финансовия министър [[Александър Хамилтън]], подкрепят силно централизирана, национална власт и развитие на индустрията; тяхната опозиция, наричани '''републиканци'''<ref>срещат се и като ''демократ-републиканци''</ref>, водени от [[Джеймс Медисън|Мадисън]] и Джеферсън, настояват за защита на местното земеделието и местно самоуправление.
Основен спор между Хамилтън и Джеферсън е въпросът за земеделието. Джеферсън, повлиян силно от идеалистичната философия на късното [[Просвещение]], се стреми към изграждане на силно земеделско общество, където мнозинството обработва собствена земя и търгува със собствена продукция.{{hrf|Бринкли|1999|152}} Противно, Хамилтън счита, че икономически успех се постига, чрез насочване на хора и финанси настрани от селското стопанство и към определени промишлени отрасли.{{hrf|Пипев|2000|33-34}}
=== Национална банка и столица ===
[[Файл:First Bank of the United States from south.jpg|250px|ляво|мини|Фасада на Първа национална банка]]
Като държавен секретар, пред Джеферсън се изправя проблемът за националния дълг и установяване на национална столица. По време на Революцията са издадени дългови сертификати, с които армията взема необходими припаси от цивилни и обещава да им изплати с лихва. Хамилтън предлага създаването на национална банка, която да усвои дълговете на отделните щати в общ национален дълг.{{hrf|Бринкли|1999|151}}
Това решение предоставя проблем, защото щати с по-малък дълг ще трябва да носят дълговете на по-задлъжнелите.{{hrf|Бринкли|1999|150}} Дългът на [[Вирджиния]] вече е изплатен и нейните представители (между които държавният секретар Джеферсън) не желаят нови дългове. Прави се компромис, като в замяна на подкрепата на Джеферсън и вирджинците за създаване на държавна банка, планираната национална столица се премества в техния щат. {{hrf|Бринкли|1999|151}}{{hrf|Чърчил|2002|145}}
За столица бива посочен терен на р.[[Потомак]] между Вирджиния и [[Мериленд]]. {{hrf|Бринкли|1999|151}} Голям проблем на новата столица, е това, че е построена върху пресъхнало тресавище. Новата столица изпитва големи проблеми с комари и хлебарки.{{hrf|Джонсън|2002|250}} Основни архитекти на новата столица е французинът л'Анфан и самият Джеферсън.<ref>''Атлас''; с.525</ref> Двамата включват в плана на строежа зелени площи, площади и улична мрежа, която да съединява централни държавни сгради като [[Капитолий]] и [[Белия дом|президентската резиденция]]. <ref>''Атлас''; с.525</ref>
=== Раздяла с Адамс ===
[[Файл:Alien and Sedition Acts (1798).png|250px|дясно|мини|Закон за чужденците (1798 г.)]]
По време на Континенталния конгрес, Джеферсън се запознава и започва дългогодишно сътрудничество с адвоката от [[Бостън]] [[Джон Адамс]]. Двамата работят заедно с [[Бенджамин Франклин]] по Декларацията за независимост, заедно са посланици в [[Париж]]. Партийните принципи ги разделят и републиканецът Джеферсън е принуден да застане срещу федералиста Адамс.
В [[1791]] г., по време на първите избори, Адамс е избран за [[вицепрезидент на САЩ|вицепрезидент]] на [[Джордж Вашингтон]], а Джеферсън за негов държавен секретар. В [[1797]]г. Адамс наследява Вашингтон като президент, а Джеферсън заема поста на вицепрезидент.{{hrf|Бринкли|1999|156}}
В [[1799]]г. президентът Адамс предлага '''Закона за чужденците''' и '''Закон за противодържавната дейност''', които забраняват всякакви събирания с цел противопоставяне на правителството. Тези закони могат да бъдат използвани за задушаване на всяка опозиция.{{hrf|Бринкли|1999|158}} Целта на Законите е чрез [[цензура]] да постави всички критици на президентската власт извън закона.{{hrf|Аксълрод|2005|138}} Като реакция, Джеферсън съставя [[резолюция|резолюции]], които оспорват правото на Законите. Публикува резолюциите си чрез щатското законодателство на [[Кентъки]] и Вирджининя.{{hrf|Аксълрод|2005|139-140}} Твърди, че всеки щат има правото да се противопостави на федерален закон, ако се реши, че този закон е противоконституционен. {{hrf|Аксълрод|2005|139}}{{hrf|Бринкли|1999|158}} Това е първият случай в историята на САЩ, в който щати анулират федерален закон, под претекст, че той нарушава щатския суверенитет.{{hrf|Джонсън|2002|257}}
При изборите в [[1801]]г., Джеферсън печели президентския пост. Като се възползва от месеците между победата и встъпването на Джеферсън във власт, Адамс назначава съдии-федералисти във общинските и върховни съдилища. Двамата съперници се разделят и отказват да общуват помежду си повече от десет години.<ref>до Нова година 1812</ref>{{hrf|Bernstein|2003|183}}
== Президентство ==
===
{{multiple image|caption11_align=center|caption2_align=center|header_align=center
| align = left
| header = Гласове в Колегията
| image1 = ElectoralCollege1800-Large.png
| width1 = 150
| alt1 =
| caption1 = '''1800г.'''<br>{{legend|#408000|Джеферсън (73)}}{{legend|#ff9966|Адамс (65)}}
| image2 = ElectoralCollege1804-Large.png
| width2 = 192
| alt2 =
| caption2 = '''1804'''<br>{{legend|#408000|Джеферсън (162)}}{{legend|#ff9966|Пинкни (14)}}
}}
Джеферсън застава срещу [[Джон Адамс]] в изборите от [[1800]] г. Като част от своята кампания, Джеферсън наема журналиста Джеймс Т.Календър за да състави поредица [[клевета|оклеветяващи]] памфлети срещу Адамс и федералистите.{{hrf|Bernstein|2003|126}} Календър, беглец от поредица съдебни дела за клевета в родната си [[Шотландия]], приема, като се договарят финансирането на задачата да не може да бъде проследено до Джеферсън.{{hrf|Bernstein|2003|126}}
Загубилият популярност Адамс отпада, като се стига до равенство между Джеферсън и неговия опонент [[Аарън Бър]]{{hrf|Чърчил|2002|155}}. Двамата получават по равно 73 гласа. Ситуацията е разрешена на [[17 февруари]] [[1801]] година, когато с решение на [[Камара на представителите на САЩ|Камарата]], Джеферсън е избран за президент. Смята се, че Джеферсън спечелил като обещал на федералистите да им позволи да запазят постовете си.{{hrf|Джонсън|2003|258}}
{| class="wikitable floatright"
|+ Кабинет на Джеферсън
! пост
! лице
! мандат
|-
| [[Вицепрезидент на Съединените американски щати|Вицепрезидент]]
| [[Аарън Бър]]<br>Джордж Клинтън
| 1801-1805<br>1805-1809
|-
| [[Държавен секретар на САЩ|Държавен секретар]]
| [[Джеймс Мадисън]]
| 1801-1809
|-
| Секретар на хазната
| Албер Галатен
| 1801-1809
|-
| Секретар на Войната
| Хенри Делборн
| 1801-1809
|}
В деня на своето встъпване, Джеферсън върви пеш до сградата на Конгреса.{{hrf|Мороа|1992|232}} Речта, отправена към зрителите настоява за мир, единство и заедност, като известен пасаж гласи ''Всички сме републиканци, всички сме федералисти''.{{hrf|Мороа|1992|234}}
В президентския кабинет, съставен от Джеферсън, новият Секретар на Хазната, швейцарският емигрант Албер Галатен, обещава $10,600,000 годишни приходи, по $7млн. годишно за погасяване на националния дълг.{{hrf|Мороа|1992|233}} Постът на държавен секретар поема авторът на Конституцията, [[Джеймс Мадисън]].
Джеферсън става първият вицепрезидент, избран за президент, който служи два последователни мандата, повторено само веднъж от Ричард Никсън в [[1972]]г. В [[1805]]г. Джферсън се изправя срещу Чарлс С.Пинкни. Това е първият вот след ратифициране на [[Поправки към Конституцията на САЩ|12тата поправка]].
=== Марбъри с/у Мадисън ===
{{основна|Върховен съд на САЩ}}
{{multiple image|caption_align=center|header_align=center
| align = right
| image1 = James Madison.jpg
| width1 = 210
| alt1 =
| link1 =
| caption1 = Секретар Джеймс Мaдисън
| image2 = John Marshall by Henry Inman, 1832.jpg
| width2 = 207
| alt2 =
| link2 =
| caption2 = Съдия Джон Маршал
| footer
}}
Преди да напусне поста си, през.[[Джон Адамс]] уговаря реформи в съдебната власт - назначава предварително одобрени федералисти за съдии, увеличава броя на федералните съдилища, но намалява броя на съдиите във [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд]].{{hrf|Бринкли|1999|160}} Тези мерки целят централизирането на властта и намаляване влиянието на републиканците на Джеферсън във Върховния съд{{hrf|Аксълрод|2005|147}}.
При смяната на властта през [[март]] [[1801]]г., Джеферсън работи за премахването на това решение. Постига успех през март [[1802]] г.{{hrf|Аксълрод|2005|148}} Като използва новия закон, Джеферсън опитва да уволни вече назначените от Адамс консервативни съдии, вкл. Уилям Марбъри, назначен от Адамс за съдия във [[Вашингтон|Вашингтон, окръг Колумбия]].
Държавният секретар, [[Джеймс Мадисън]], отказва да връчи съдийските постове.{{hrf|Бринкли|1999|173}} Убеден, че постът му се полага, Марбъри се обръща към Върховния съд с настояване държавният секретар да бъде принуден да го постави на служба. В това си желание, Мейбъри разчита и на подкрепата на федералиста [[Джон Маршал]], назначен наскоро за председател на Върховния съд.{{hrf|Аксълрод|2005|148}}
Маршал стига до решение, че законът, цитиран от Марбъри за неговото преназначаване,<ref>Закон за съдебна власт, 1789 г.</ref>{{hrf|Аксълрод|2005|149}} е неконституционен и така отхвърля исканията. С това решние, Маршал полага прецедент за Върховния съд да преразглежда вече гласувани и вкарани в действие закони и да ги премахва ако сметне, че противоречат на конституционни принципи.{{hrf|Аксълрод|2005|149}}
=== Луизиана ===
{{основна|Покупка на Луизиана|Експедиция на Луис и Кларк}}
[[Файл:Louisiana Purchase.png|300px|ляво|мини|Територия на Луизиана на картата на САЩ]]
В споразумение между САЩ и [[Испания]], Щатите се ползват с правото да минават през испанската територия Луизиана по р.[[Мисисипи]] и да използва складове на пристанището в [[Ню Орлиънс]] (излаз на реката в [[Карибския басейн]]). В [[1803]]г. [[Франция]] получава Луизиана от испанските ѝ собственици в замяна на [[Тоскана]].{{hrf|Мороа|1992|235}} Със смяната на собствениците, губернаторът на Ню Орлиънс забранява преминаването на американски кораби през пристанищата на града.{{hrf|Бринкли|1999|175}}
[[Файл:Lewis and Clark.jpg|300px|дясно|мини|Мериуедър Луис и Уилям Кларк]]
Джеферсън изпраща Ливингстън и [[Джеймс Мадисън|Мадисън]] за Париж, където да закупят град Ню Орлиънс за сума от $50,000,000. Вместо очакваната сделка, делегатите получават предложение да закупят цялата Луизианска територия за същата цена{{hrf|Мороа|1992|236}}. Някои считат, че решението на [[Наполеон]] да продаде Луизиана се дължи на желанието му да създаде силен противник на Велкобритания.{{hrf|Кисинджър|1997|22}}
След покупката, Конгресът отделя бюджет от $2 500 за извършване на изследователска експедиция през територията до [[Тихия океан]].{{hrf|Бринкли|1999|177}} Задачата е дадена на изследователя Уилям Кларк и бившия секретар на Джеферсън, Мериуедър Луис, които да водят Изследователския корпус на запад. Двамата пътуват по р.Мисисипи, през богатите на дивеч [[Големи равнини]] и [[Скалистите планини]], достигайки [[Тихия океан]] (при Колумбия) на [[7 ноември]] [[1805]]г. {{hrf|Бринкли|1999|177}}{{hrf|Мороа|1992|237}} Двамата се връщат в Сейнл Луис през септември [[1806]]г. {{hrf|Бринкли|1999|177}}
Законността на решението на Джеферсън да закупи земя, с която удвоява територията на страната, без да се консултира с Конгреса, се смята от някои за явно нарушение на правомощията на президента.{{hrf|Мороа|1992|237-238}}
=== Дванадесета поправка (1804) ===
{{основна|Поправки към Конституцията на САЩ}}
[[Файл:12th Amendment Pg1of1 AC.jpg|дясно|мини|Оригинал на 12та поправка]]
По изборния закон, установен с чл.2,ал.1,т.3 от [[Конституция на САЩ|Конституцията]], президентският пост се заема от този, заел най-голям брой гласове, като неговият подгласник заема поста на вицепрезидент.<ref>''Документи''; стр.16</ref> Заради това е възможно да има президент и вицепрезидент от две различни партии.
При изборите от [[1800]]г., Джеферсън и неговия опонент [[Аарън Бър]] заемат един и същи брой гласове. Едва след намесата на Хамилтън, зле настроен срещу Бър, Джеферсън полчава нужното мнозинство{{hrf|Чърчил|2002|159}}.
Разпознали този проблем, Конгресът гласува предложената 12-та поправка на Конституцията. Тя предлага по време на избор, президентът да се явява заедно с одобрен партньор от своята партия, който да заеме вицепрезидентския пост, а електоралният колеж да гласува поотделно за президент и за вицепрезидент <ref>''Документи''; стр.25-26</ref>.
=== Берберска война (1805) ===
{{основна|Берберски войни}}
[[Файл:Burning of the uss philadelphia.jpg|ляво|мини|Изгарянето на ''Филаделфия'']]
Установена практика е страните, търгуващи в [[Средиземно море]], да заплащат данък на берберските владетели на Османски [[Алжир]], [[Мароко]], [[Триполи]] и [[Тунис]] за предоставяне на защита от пиратски набези.{{hrf|Ноймахер|1981|236}} Преди революцията, кораби на колониите плават под флага на Британската империя. От [[1776]] г., обаче са принудени сами да се защитават от нападенията.
Част от изискванията на [[Бей|бейовете]] са заедно с данъка да бъдат снабдявани с оръжия и кораби; само в [[1799]]г., САЩ изплаща $50 000, 28 оръдия и 20,000 гюлета, а в [[1800]]г. военният кораб ''Джордж Вашингтон'' е принуден от алжирския бей да пренася стока между Алжир и [[Истанбул]].{{hrf|Ноймахер|1981|236}}
В [[1801]]г., Джеферсън отказва да заплати за защита. [[паша|Пашата]] на Триполи Юсуф Караманли съсича пилона с американското знаме пред консулството, като така обявява война.{{hrf|Бринкли|1999|172}} Същата година, Джерферсън праща възобновените [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморски сили]] в Триполи. Там американските кораби държат бреговете под контрол. Тяхната поява прекъсва съюза между Триполи, Тунис и Алжир, оставяйки Триполи без подкрепа.{{hrf|Bernstein|2003|146}}
В [[1803]]г., Триполи пленява американската фрегата ''Филаделфия''. Две години по-късно капитан Уилям Итън и комодор Джон Роджърс спасяват екипажа и изгарят фрегатата. Продължават нападенията си към Триполи с намерение да свалят пашата от власт.{{hrf|Bernstein|2003|146}}
Военните действия продължават до [[1805]]г. Тогава САЩ са освободени от всякакви задължения към берберските владетели, но е принудена да заплати откуп по $60,000 за всички свои заловени войници{{hrf|Бринкли|1999|173}}{{hrf|Bernstein|2003|146}}.
=== Ембарго (1807) ===
[[Файл:Our greater country; being a standard history of the United States from the discovery of the American continent to the present time (1901) (14598308739).jpg|300px|дясно|мини|Пленяването на Чесапийк, илюстрация, 1901г.]]
След [[1803]]г. в Европа избухват [[Наполеоновите войни]], водени между Франция и нейния консул (по-късно император) [[Наполеон Бонапарт]] и Великобритания. По време на войните, честа практика на британски офицери става да сезират чужди кораби, френски, канадски, американски, да припознаят екипажа като дезертирали британци и да ги отвлекат и поставят в насилствена военна служба.{{hrf|Аксълрод|2005|150}}
През юни [[1807]]г., британския кораб ''Леополд'' се изправя срещу американската фрегата ''Чесапийк'' с подобно намерение. {{hrf|Аксълрод|2005|151}} Американския кораб отказва да приеме британския екипаж на борда. Британците отправят изстрели, които убиват трима и раняват осемнадесет.{{hrf|Мороа|1992|240}}
Повлиян от честите сблъсъци, Джеферсън прокарва на [[22 декември]] [[1807]]г. ембарго с което затваря всички американски пристанища за всякакви кораби.{{hrf|Джонсън|2002|272}} Ембаргото е посрещнато с недоволство в страната и извън. Наполеон, използва ембаргото за да напада контрабандистки американски кораби във френските пристанища и да изземе стоки за $10,000,000 под претекст, че помага на американското правителство.{{hrf|Джонсън|2002|273}}
В [[1809]]г. Конгресът подновява търговски отношения с всичко страни освен Великобритния и Франция, така [[де факто]] отменя ембаргото.{{hrf|Джонсън|2002|274}} Това става три дена преди края на мандата на Джеферсън.{{hrf|Мороа|1992|242}} Ембаргото сериозно влошава отношенията между САЩ и Великобритания и вероятно спомага за [[Британско-американска война|скорошната война]].{{hrf|Аксълрод|2005|151-152}}
== Последни години ==
=== Помирение с Адамс ===
[[Файл:Abigail Smith Adams.jpg|230px|ляво|мини|Абигейл Адамс опитва да помири съпруга си с Джеферсън]]
Джеферсън се радва на дългогодишно приятелство със своя колега [[Джон Адамс]]. Двамата се разделят когато служат в кабинета на Вашингтон, а по-късно като президент и вицепрезидент. Отношеният между тях сериозно се влошават, след победата на Джеферсън в президентските избори в [[1801]] г. Адамс счита партийните нападения срещу себе си, водни от журналиста Джеймс Т.Календър, за предателство от страна на Джеферсън. Подобно усещане има и Джеферсън, породено от назначените от Адамс съдии в последните дни от мандата му. Сем. Адамс напуска [[Белия дом]] и двамата с Джеферсън прекарват години на мълчание.{{hrf|Bernstein|2003|183}}
Джеферсън внезапно [[смърт|губи]] дъщеря си, Поли през [[1804]] г. Съпругата на Адамс, [[Абигейл Адамс|Абигейл]], му изпраща бележка със своите съболезнования. Все още ранена от клеветите, изписани по адрес на мъжа ѝ, се подписва ''Една, която някога с удоволствие се пишеше Ваша приятелка...''.<ref>''One who once took pleasure in subscribing herself your friend...''</ref>{{hrf|Bernstein|2003|157}}
Техният колега, Бенджамин Ръш, ги подканва да възобновят писмата си. Двамата подновяват добронамерените се взаимоотношения на [[Нова година]] 1812 г., когато Адамс изпраща новогодишно пожелание на Джеферсън, на което получателят отговаря.{{hrf|Bernstein|2003|183}} Това започва кореспонденция между двамата, която продължава до края на живота им. В писмата си двамата пишат за философия, история, религия, естествени науки, дипломация, събитията от живота си, гледните си точки относно политическите си решения и предположения за мястото си в историята на страната.{{hrf|Bernstein|2003|183}}
=== Вирджинския университет ===
{{основна|Вирджински университет}}
Негова последна задача е да установи държавен университет в роднната си Вирджиния. В [[1816]]г., Джеферсън става настоятел на Академия Албермал в Шарлътсвил.{{hrf|Bernstein|2003|106}}{{hrf|Bedini|1990|451}} Успява да реформира академията в т.нар.Централен колеж, а през [[1818]]г. колежът бива обявен за университет, а Джеферсън за негов първи [[Ректор]].{{hrf|Bedini|1990|451}}
Като университетски ръководител му се позволява да съблюдава строежа на новите сгради и да установи предлаганите дисциплини. Той се консултира с архитектите Бенджамин Хенри Латоб и Уилям Торнтън.{{hrf|Bernstein|2002|174}} В средата на техния строеж седи [[кръгла църква|ротонда]] с купол. В две редици стоят павильони, двуетажни сгради за кабинети, общежития, домове на професори и техните семейства. Между двата реда - голяма затревена площ. {{hrf|Bernstein|2002|175}}
Основа на образувателната програма, която Джеферсън предлага, се отделя от популярния ред; вместо да се преподават само две дисциплини, богословие и право, Джеферсън настоява университетът да бъде средище за всички полезини дисциплини.
<gallery mode="packed-hover" height="220">
File:Close view of Statue and Rotunda at University of Virginia.jpg|Джеферсън
File:University of Virginia Rotunda 1819 draft.jpg|Скица на Ротундата
File:Homer at UVa.jpg|Омир
File:Leander McCormick Observatory.jpg|Обсерватория
File:University of Virginia Serz 1856 edited.jpg|Кампусът
</gallery>
=== Автобиография ===
В периода между януари и юли [[1821]]г., Джеферсън работи по автобиографичен труд, който да проследи неговия живот и политическата му кариера. Текстът е ограничен до периода до [[1790]]г. Започва общ преглед на семейството му и произхода на името ''Джеферсън''. Не отделя време на детството си, извън образование и портрет на баща си. Описва съпругата си и нейното наследство, което удвоило общата им собственост. Продължава с Долната камара, Филаделфия и Париж. Най-голяма част от текста е посветена на политичексата му кариера, до 21 май 1790г. Избира да не описва кариерата си в кабинета на Вашингтон и Адамс и собственото си управление.
=== Смърт ===
[[Файл:Thomas Jefferson gravestone at Monticello IMG 4201.JPG|дясно|мини|Гробът на Джеферсън<br>Монтичело, Вирджиния]]
След скъпите си строителни проекти - [[Монтичело]] и Вирджинския университет, Джеферсън натрупва големи дългове. Опитва да погаси дълга си като продава библиотеката си за $24,000 на [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]], за да замени фонда, унищожен по време на [[Британско-американска война|Британско-американската война]], но с това покрива само половината си дългове.{{hrf|Джонсън|2002|265}} По-късно наследникът му, Джеферсън Рандолф, за да погаси част от дълга, продава 130 роба против волята му.{{hrf|Джонсън|2002|265}}
Томас Джеферсън умира на [[4 юли]] [[1826]]г., петдесетата годишнина от приемането на Декларацията за независимост. Последните му думи били изречени към личния му лекар: ''– Днес четвърти ли е?''. Същият ден умира и неговият приятел и политически противник Джон Адамс.
Джеферсън е погребан в имението си Монтичело. На гроба му е изписана [[епитафия]], написана от самия него:
::::::::::ТУК БЕШЕ ПОГРЕБАН
::::::::::ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН
::::::::::АВТОР НА
::::::::::ДЕКЛАРАЦИЯТА
::::::::::НА
::::::::::АМЕРИКАНСКА НЕЗАВИСИМОСТ
::::::::::НА
::::::::::УСТАВА НА ВИРДЖИНИЯ
::::::::::ЗА РЕЛИГИОЗНА СВОБОДА
::::::::::И БАЩА НА
::::::::::ВИРДЖИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Наследените дългове достигат близо $100,000.{{hrf|Джонсън|2002|265}} Това принуждава наследниците му да разпродадът голяма част от робите и имуществото на публичен аукцион (с изключение на децата на Сали Хемингс, които Джеферсън освобождава в завещанието си).{{hrf|Съливан|1994|161}} Семейството продава Монтичело в [[1834]]г.{{hrf|Джонсън|2002|265}} В последствие, домът става собственост на ''Фондация Джефесън'', която го поддържа и днес.{{hrf|Джонсън|2002|265}}
Настоящият надгробен камък е издигнат през [[1880]] г. за да замени стария, тежко повреден, главно заради туристи, които отчупват парчета от него като сувенири.{{hrf|Bernstein|2003|ix}}
= Личност и интереси =
{{Личност
| име = Томас Джеферсън
| име-оригинал = Thomas Jefferson
| категория = политик
| описание = археолог, архитект, ботаник, изобретател, математик, музикант, полиглот, политически философ
| портрет = Reproduction-of-the-1805-Rembrandt-Peale-painting-of-Thomas-Jefferson-New-York-Historical-Society 1.jpg
| портрет-описание = Портрет на Джеферсън в домашен халат<br>Рембранд Пийл, 1805
| пол = мъж
| вложки =
{{Личност/Учен
| категория =
| област = Естествена философия, политическа теория, земеделие
| школа = Просвещение
| образование = математик, юрист
| учил-при = проф.Уилям Смол<br>проф.Джордж Уит
| работил-в = Париж, Вашингтон, Монтичело
| студенти =
| публикации = Причини и необходимост да поемем оръжия<br>План за униформация на парични единици, теглила и размери<br>Библията на Джеферсън
| известен-с = [[крачкомер]], полиграф, [[Плуг|лемежен плуг]], въртящ се стол
| награди =
| титла =
| членства = Американско научно дружество
| повлиян = [[Джон Лок]], [[Дейвид Хюм]], [[Шарл дьо Монтескьо]], Хенри Болингброк {{hrf|Bernstein|2003|9}}
| повлиял =
}}
| подпис = ThomasJeffersonSignature.png
| сайт =
| общомедия = Thomas Jefferson
}}
Джеферсън висок шест [[фут]]а и два и половина [[инч]]а (189 см.) с едри кости, тънък, изправен и жилест, има остри форми и червендалесто лице, червена коса, лешникови към сиви очи. Годините смекчават не особено красивите му черти. На стари години става небрежен към облеклото си и свободен в поведението си.
Въпреки това маниерите му се отличават с грация, прям и честен е, лесно се привързва (макар и да е студен към непознати), неговият жизнен, разпокъсан и неформален начин на говор му придават привлекателен чар. Под наглед спокойната външност на Джеферсън се крие характер със силни убеждения и силно емоционален [[темперамент]]. Сега изглежда, че той е действа с постоянство и систематично за малките и големи неща. Неговото съзнание не е така изтънчено и фино, както това на Хамилтън, а по—скоро впечатлително и много възприемчиво. Областите му на интереси са забележителни — за много години е президент на американското философско общество.
Въпреки че биографите са постигнали съгласие, че му липсва остроумие, той харесвал твърде много [[Молиер]] и [[Дон Кихот]].
Говори тихо и сдържано.{{hrf|Джонсън|2002|159}} Мнозина биографи твърдят, че спира практиката да се изнася реч [[За състоянието на съюза]] поради факта, че има говорен дефект — фъфлене. Това, че изгаря всички писма, които е разменил с жена си, показва портрета на един твърде затворен човек.
Интересите му в изкуството са подчертано интелектуални. По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля. Снабден с хладнокръвие срещу вулгарността, злобното преиначаване на неговите мотиви, морал, религия, персонална честност, скромност, той влиза в изключително малко личностни конфликти и по—добре от всички негови опоненти изчиства политическата опозиция от лични нападки. Накратко — неговата присъща добрина го издига над всички социални, религиозни и политически разлики и нищо не разрушава доверието му в човека и жизнерадостното му възприемане на живота.
Съвременните учени обсъждат възможността Джеферсън да е страдал от [[Синдром на Аспергер|синдрома на Аспергер]], форма на [[аутизъм]], характеризираща се с висока функционалност на индивида.
== Археология ==
Когато в [[1784]]г. Джеферсън изследва [[индианци|индианска]] [[могила|погребална могила]] в неговото имение избягва тогавашната практика просто да се копае, докато не се стигне до нещо. Вместо това той прави клиновидно пробиване на могилата, за да може да се видят различните слоеве и да се прецени начина на копаене.{{hrf|Bedini|1990|104}} Стига до извода, че могилата е индианско гробище, съдържащо над 1000 човешки скелета от различни периоди.{{hrf|Bedini|1990|105}}
Подобно на много други, Джеферсън проявява интерес към фосили и останки от други епохи; спори за произхода на големите скелети, геологическите обстоятелства около появата на фосилни черупки, поддържа връзка с местни археолози, намиращи зъби и фосили във Вашингтон, коритото на р.Хъдсан, получава фосили и черупки, както и индиански обработени изрисувани кожи от пътуването на Луис и Кларк.{{hrf|Bedini|1990|,112, 117, 136}}
== Архитектура ==
{{основна|Монтичело (Вирджиния)|Вирджински университет|Неокласицизъм}}
{{multiple image|caption_align=center|header_align=center
| align = left
| direction = vertical
| width = 280
| header =
| image1 = Monticello 2010-10-29.jpg
| alt1 =
| caption1 = Монтичело
| image2 = UVA Rotunda.jpg
| alt2 =
| caption2 = Ротунда на Вирджинския университет
}}
Джеферсън е успешен [[архитект]], който спомага за въвеждането на [[Неокласицизъм|Неокласицизма]] в Съединените щати — стил, с който той се е запознал във Франция. Той счита, че този стил отразява идеите за [[република ]] и [[свобода]] и е като опозиция на британския стил в архитектурата, който символизира [[монархия]]та.
След завръщането си от Париж в [[1789]] г., Джеферсън започва цялостен ремонт на вилата си [[Монтичело]]. Повлиян силно от срещи с френските рационалисти и видяната куполна Вила Ротонда във Виченца, чиито [[Андреа Паладио|паладиански стил]] той прилага в дома си, включително купол, стоа (покрита веранда) и [[йонийски стил|йонийски]] или [[дорийски стил|дорийски]] колонади<ref>''Атлас''; с.459</ref><ref>''Енциклопедия''; с.282</ref>
Когато държавната столица бива посочена във Вирджиния, Джеферсън, тогава държавен секретар, поема инициативата и създава плановете за държавни сгради, включително [[Конгрес на САЩ|сградата на Конгреса]], силно повлияна от образа на атинския [[Партенон]]; това е първият случай, в който държавна сграда бива целенасочено изградена, за да напомня на храм.<ref>''Енциклопедия''; стр.298</ref>
Що се отнася до градоустройството на [[Вашингтон|новата столица]], Джеферсън, заедно с официалния архитект л'Анфан, проектира града като смесица от колониален град и бароков град-резиденция, като озеленените площади и внушителните държавни сгради спомагат за по-лесна ориентация.<ref>''Атлас''; с.525</ref>
Взема и активно участие при строежа на държавните сгради в столицата на Вирджиния, [[Ричмънд]]. В годините след президентството си, Джеферсън се посвещава на създаване на светско висше учебно заведение във Вирджиния, като лично проектира сградите му. За пример на Ротондата на Университета използва [[Партенон]]а при [[Акропол (Атина)|атинския Акропол]]. <ref>''Енциклопедия', с.299</ref>
== Винарство, кулинария ==
[[Файл:Sangiovese vine in Virgina.jpg|дясно|мини|[[Санджовезе]], Монтичело, 2008г.]]
Джеферсън е изключителен любител на [[вино]]то и изявен [[кулинар]]. По време на своето посланичество във [[Франция]] ([[1784]]-[[1789]]) той предприема множество пътувания във френските и други европейски винопроизводителни райони и изпраща образци в [[Белия дом]]. Той става известен с рязкото си изказване ''В САЩ също можем да правим голямо разнообразие от вина, вярно, че няма да са точно същите, но без съмнение ще са толкова добри''. Множество лози биват засадени в Монтичело, но в голямата си част са от европейския сорт [[Vitis vinifera]] и повечето не оцеляват след като боледуват от типично американските болести. В крайна сметка Джеферсън никога не успява да произведе вино равно по качества с европейското. Но по всичко личи, че би бил доволен от качеството и количеството вино, което сега се произвежда във [[Вирджиния]], да не говорим за останалата част на [[Съединени американски щати|САЩ]].
Имението Монтичело, първоначално предназначено за отглеждане на тютюн, при Джеферсън бива пренасочено към отглеждане на жито и зеленчуци. В своите опити да подобри продукцията, Джеферсън адаптира обикновения плуг с хоризонтално поставена дълга с извити краища дъска. С помощта на тази дъска, пръстта се преобръща, пренасяйки по-богатата, неизползвана почва нагоре, позволявайки за по-редовно засаждане на реколта на един и същ терен.
Джеферсън също внася в американската кухня сладолед във вафлена фунийка, който става популярен десерт на вечерните приеми в Белия дом.{{hrf|Труман|2002|31}}
== Механика ==
{{multiple image|caption_align=center|header_align=center
| align = left
| direction = vertical
| image1 = Jefferson's+deskdetail.jpg
| width1 = 190
| alt1 = A mule
| caption1 = преносимо писалище
| image2 = JeffersonPolygraphReproductionFrontView.jpg
| width2 = 188
| alt2 = A donkey
| caption2 = полиграф
}}
Джеферсън създава множество малки изобретения и подобрява вече съществуващи такива, между които въртяща се библиотечка, полиграф, и вид мележен плуг. Също може да му се припише и изобретяването на въртящия се стол.
По време на престоя си във Филаделфия през [[1775]] и [[1776]] г., Джеферсън се възползва от майсторството на своя хазяин, Бенджамин Рандолф, дърводелец, за направата на преносимо писалище с наклонен плот и скрит шкаф за хартия, мастило, пера и пясък. {{hrf|Bedini|1990|71}} Приблизително по същото време, Джеферсъм прави поправка в дизайна на един от столовете си - между седалката и рамката на краката се поставя платформа с ос, макара, свалена от щорите на прозорвците, поставена на колека; това позволява на горната част на стола да се върти около оста на долната;{{hrf|Bedini|1990|72}}
Наблюдавайки работата на френски селяни, Джеферсън прави поправки на мележния плуг, предназначен за повдигане и преобръщане на почвата - хоризонтално ухо, широко колкото браздата, с перпендикулярна дръжка.{{hrf|Bedini|1990|189}} За това пострижение, той полушава златен медал от Sosiete d'Аgriculture в Париж.{{hrf|Bedini|1990|384}}
Предполага се, че около [[1790]] г. Джеферсън развива своя шифът - поредица от колела на обща ос, използвани за кодиране и декодиране на международна държавна кореспонденция.{{hrf|Bedini|1990|240}} Джеферсън изоставя проекта. Шифърът е преоткрит независимо от Джеферсън в началото на 20 век, когато Етиен Базери от френското външно министерство го изобретява в [[1901]]г. и отново от кап.Патрик Хит от американската пехота през [[1914]]г.{{hrf|Bedini|1990|240-241}}
По време на президентството си, Джеферсън поръчва поплиграф - машина, използваща две или повече скачени писалки за дъздаването на два или повече еднакви екземпляра на ръкопис. Полиграфът е изобретение на Джон Айзък хокинс, английски изобретатор живеея в САЩ.{{hrf|Bedini|1990|329}} Джеферсън поръчва екземпляр, като настоява върху някои подобрения - намаляване на теглото и пропорциите, по-здрави и фини писалки.В резултат производителя Пийл става първият производител на стоманени писалки в САЩ.{{hrf|Bedini|1990|331}}
== Музика ==
[[Файл:Clavecin Kirckman 1771.JPG|дясно|мини|Клавесин на майстор Якоб Кирхман (Лондон [[1771]]г.), подобен на този, закупен от Джеферсън]]
Джеферсън от ранна възраст учи да чете музика и да свири на цигулка.{{hrf|Bedini|1990|8}} Когато заминава за колежа Уилям и Мери, носи цигулката със себе си. Музикалният му талант го превръща в популярен гост в дома на губернатора.{{hrf|Bedini|1990|28}} Там той се среща за първи път с концертна музика, като пренася идеята в Монтичело.{{hrf|Bedini|1990|28-29}}
При първите срещи с Марта Рандолф, бъдещата си съпруга, двамата са обвързани от музиката, често свирейки дуети. Популярен разказ гласи,че нейни ухажори, когато чували как двамата пеят и свирят заедно, просто се обръщали и се отказвали.{{hrf|Bedini|1990|56}}
По време на пресатоя си във Франция, Джеферсън набляга на музикалното образувание на дъщерите си. Закупува за най-голямата си дъщеря, Патси, клавесин по портъчка от Лондон.{{hrf|Cripe|1994|20}} Когато дъщеря му Поли пристига в Париж, записва и двете на уроци по клавесин и китара. {{hrf|Cripe|1994|20}}
== Религия ==
[[Файл:TJB Extraction Page 65.jpg|ляво|мини|Страница от ''Библията на Джеферсън'' - преподредени изрезки от Библията без чудесата]]
По въпроса на религията Джеферсън е обвиняван от някои свои опоненти в [[атеизъм]].{{hrf|Джонсън|2002|223-224}} Джеферсън многократно подчертава своята вяра в ''Създателя'' и в [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] използва термини като „Създателя“, „Природата на Бог“, „Божественото провидение“. Като цяло може да се счита, че той е [[Деизъм|деист]] - поддръжник на философия, признаваща съществуването на Бог, но не и активното му участие в делата на света.
Джеферсън е отгледан като член на [[Епископална църква в САЩ|Епископалната църква]], когато тя е официалната щатска църква във [[Вирджиния]]. Преди Американската революция, когато Епископалната църква била част от [[Англиканската църква]], Джеферсън е член на енорийското настоятелство, длъжност, която била част от политически пост, който заемал. По-късно той маха името си от списъка на тези, които са можели да бъдат кръстници, защото според него иначе би изпаднал в противоречие с тезата за [[Света Троица|Светата троица]]. Когато остарява, Джеферсън изразява принципно съгласие с идеите на своя приятел [[Джоузеф Пристли]] за унитаризъм, но по това време не е имало унитарна църква във Вирджиния.
Макар и Томас Джеферсън да не вярва в божествената същност на [[Исус]], той няколко пъти говори за себе си като за [[християнин]]. Изпитва изключително уважение към моралната доктрина на Исус, която вижда „като набор от принципи на чист деизъм и оправдано желание на Бог да реформира тогавашната морална доктрина към стандарта на правдата, справедливостта и филантропията и да наложи тези принципи в бъдещите държави“. <ref>Писмо до Джоузеф Престли [[9 април]] [[1803]] г.</ref>
Джеферсън участва активно в издигането на така наречената „стена между държавата и [[Църква]]та“, принцип, който заляга в [[Първата поправка]] на Конституцията. От [[1784]] до [[1786]] г. Джеферсън заедно с [[Джеймс Мадисън]] работят срещу опита да се въведе имуществен данък, който да подпомага църквата във [[Вирджиния]]. Вместо това през [[1786]] година Генералното събрание на Вирджиния приема закона за религиозната свобода, който първоначално е предложен от Джеферсън през [[1779]]. Така Вирджиния става първият щат, в който държавата е отделена от официалната религия.
Джеферсън се заема да редактира [[евангелие|евангелията]], като премахва от тях разказите за чудесата на Исус и всеки друг материал, който се отнася за [[Свръхестественост|свръхестественото]], като оставя само моралната философия на Исус. Компилацията е публикувана след неговата смърт и става известна като ''Библията на Джеферсън''. В [[1903]]г. е отпечатана в 2 500 екземпляра за Конгреса на САЩ.
По време на своето президентство Джеферсън отказва да определи дни за молитва или изразяване на благодарност. Допълнително той изразява в своята кореспонденция искреното си съмнение от ползата от намесата на религиозните водачи в държавните дела.
==
{{основна|Робство}}
[[Файл:Jefferson slaves.jpg|дясно|мини|Инвентар на робите, писан от Джеферсън]]
Личните книжа на Джеферсън показват, че той е притежавал 187 души роби, някои от които наследени след смъртта на съпругата му. Джеферсън признава неморалността на робовладелчеството, но като нещо, което покварява робовладелеца. {{hrf|Джонсън|2002|259}} Много от робите му са използвани като обезпечение по натрупаните от него дългове. Двойствеността му по този въпрос може да бъде видяна в първия вариант на [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]], който пише. В него той заклеймява [[Британска корона|Британската корона]] за политиката ѝ на подкрепа на вноса на роби в колониите, като казва, че по този начин британците:
{{цитат|''Той (Кралят) води жестока война срещу естеството на човешката природа, нарушавайки едни от най свещените човешки права — това на живот и свобода, като това нарушение се извършва върху хора, които по никаква начин не са заплашили Короната, като ги залавят и заселват в съвсем чужд свят.'' <ref>''He has waged cruel war against human nature itself, violating it's most sacred rights of life and liberty in the persons of a distant people who never offended him, captivating & carrying them into slavery in another hemisphere, (...)''</ref>{{hrf|Jefferson|1984|22}}}}
Тази постановка обаче отпаднала по искане на делегатите на [[Джорджия]] и [[Южна Каролина]]. През [[1769]] г. като член на щатското събрание, Джеферсън предлага Вирджиния да издаде закон за еманципация на робите в щата, но инициативата му пропада.
=== Qyery XIV ===
{{Quote box
|class = <!-- Advanced users only. See the "Custom classes" section below. -->
|title =
|quote = (...)Те (черни и червени хора) никога не са били разглеждани от нас като субекти на естествената история. Аз застъпвам тогава, само като подозрение, че черните (...) са по-низши от белите в своите дарби както телесни, така и умствени.''<ref>''(...) they have never yet been viewed by us as subjects of natural history. I advance it therefore as a suspicion only, that the blacks (...) are inferior to the whites in the endowments both of body and mind.</ref>
|author = Джеферсън
|source = Джеферсън, ''Бележки върху Вирджиния''{{hrf|Jefferson|1984|270}}
|align = right
|width = 35%
}}
По време на престоя си в Париж, Джеферсън пише ''Бележки върху Вирджиния'' като описание на родния си щат. Той посвещава 14 глава на книгата на раздаването на правосъдие, като отделя специално внимание на наказанията на роби. С тези свои думи, Джеферсън въвежда един чисто нов аргумент за расовото неравенство - научния довод. {{hrf|Bernstein|2003|62}} по-къдно, Джеферсън по-късно среща цветнокожия математик Бенджамин Банъкър и припознава, че известна вина за състоянието на робите е тяхното обществено положение.{{hrf|Джонсън|2002|260}}
=== Сали Хемингс ===
[[Файл:Cock ca1804 attrib to JamesAkin AmericanAntiquarianSociety.png|ляво|мини|''Философският петел''; Джеферсън и Хемингс, 1804г.]]
След смъртта на съпругата си, Марта, Джеферсън отказва да се ожени повторно{{hrf|Съливан|1994|154}}. Въпреки това съществуват слухове за дългогодишна връзка между него и робиня на име Сали Хемингс. Родена в робство, Хемингс е дъщеря на цветнокожата Бети Хемингс и белия ѝ господар, Джон Уейлс - тъста на Джеферсън. Тя пристига в дома на Джеферсън като наследство заедно със повече от сто други роби, при смъртта на Уейлс в 1774г.{{hrf|Съливан|1994|155}}
По време на престоя си в Париж, Джеферсън привиква дъщеря си Поли при себе си. Момичето пристига, съпроводено от Хемнгс, тогава на 15 години{{hrf|Съливан|1994|155}}. С тях пристига и брат ѝ Джеймс Хемйингс, когото Джеферсън обучава в готвене.при завръщането си, Джеймс моли за свободата си. Молбата му е отказана.{{hrf|Джонсън|2002|261}} Някои смятат, че именно тогава започва връзката между двамата, защото следващата година Хемингс ражда първото си дете - Том Хемингс.{{hrf|Съливан|1994|156}} В следващите 20 години, Хемингс ражда още шест деца. Семейството ѝ е настанено в господарската къща Монтичело.
Политическия противник на Джеферсън, Джеймс Календър насърчава обвиненията. Джеферсън избира да не отговаря на обвиненията, запазвайки пълно мълчание по въпроса, дори след напускане на Белия дом{{hrf|Съливан|1994|156}}. Все пак децата на Хемингс напускат Монтичело. Тя остава с Джеферсън до смъртта му в 1826г. Дъщерите на Джеферсън ѝ дават свободата и тя живее с децата си до 62 годишна възраст{{hrf|Съливан|1994|161}}.
Част от основанието за обвинението е голямата прилика между сина ѝ Том и Джеферсън, понякога бъркани един с друг от гости{{hrf|Съливан|1994|155}}. Нейни наследници, заради светлата си кожа се развиват в бялото общество.{{hrf|Съливан|1994|157}} Между наследниците ѝ са Юнионисткият военен полк.Джоузеф Уейлс Джеферсън (1835-1892) и първият цветнокож, държал държавен пост в западните щати Фредерик Мадисън Робертс (1879-1952).
= Наследство и памет =
[[Файл:US $2 obverse.jpg|300px|дясно|мини|Джеферсън на лицето на двудоларовата банкнота]]
Томас Джеферсън е централна фигура на американската демокрация, баща на нацията, ренесансов човек, защитник на науката и изследователската дейност. Неговите писма (повече от 18,000 на брой), на политическа или философска тематика, предоставят важен исторически документ. в проведено през [[1985]]г. проучване, демократи и републиканци в Сената го сочат по равно за свой любим национален герой.{{hrf|Джонсън|2002|159}}
За първи път лицето на Джеферсън се появява на банкнотата от $2(също и на $50) с акт от март [[1862]]г, по време на гражданската война. Профилът му е поставен на монетата от 5 цента през [[1938]] г., за двеста годишнина от рождението му. За първообраз вероятно е изполъван бюстът на Джеферсън от [[Жан Антоан Удон]].
[[Файл:Dean Franklin - 06.04.03 Mount Rushmore Monument (by-sa)-3 new.jpg|300px|ляво|мини|Джеферсън (вторият от ляво) на Маунт Ръшмор]]
В началото на 20 век, Гътсан Борглън проектира и издълбава портретите на четирима американски президенти по лицето на [[Маунт Ръшмор]], Южна Дакора - [[Джордж Вашингтон]], Джеферсън, [[Теодор Рузвелт]] и [[Ейбрахам Линкълн]]. Първоначално проектиран да бъде значително по-висок, проектът остава недовършен. Като част от природния резерват, високият 1700 метра групов портрет е защитена част от американското културно и историческо наследство.
[[Файл:A High School named after Thomas Jefferson in Sofia, Bulgaria.JPG|250px|дясно|мини|Втора английска гимназия Томас Джеферсън, София]]
На Томас Джеферън е кръстен и [[Джеферсън Сити]], столица на щата [[Мисури (щат)|Мисури]], както и повече от 20 града на име [[Джеферсън]]. Джеферсън е и патрон на множество висши училища, включително медицински университет Томас Джеферсън във Филаделфия<ref>http://www.jefferson.edu/university.html</ref>, колежът Джеферсън в Мисури <ref>http://www.jeffco.edu/</ref>, колежът под двойния патронаж на Вашингтон и Джеферсън във Филаделфия <ref>http://www.washjeff.edu/</ref>. Под негов патронаж е и централната сграда на Библиотеката на конгреса във [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]].
В [[България]] на Джеферън е кръстен а [[Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“|втора английска гимназия]] в София, основана в [[1991]]г.
== В киното и телевизията ==
Като важна фигура от американската война за независимост, законодател и революционер, Джеферсън се появява в множество филмови и телевизионни появи. В по-старите адаптации на личността му, Джеферсън е представен повече чрез своите постижения и мястото си в амерканската история. С минаване на времето, автори започват да боравят по-свободно с историята и наблягат на връзите му с негови съвременници и личния му живот.
'''Филм, телевизия, сцена'''
* 2015 - ''Hamilton'' - оф-бродуейски, по-късно бродуейски мюзикъл за живота на [[Александър Хамилтън]]. Джеферсън и [[маркиз дьо Лафайет]] са изиграни от Дейвиид Дигс<ref>Daveed Digs</ref>
* 2015 - ''[[Слийпи Холоу (сериал)|Sleepy Hollow]]'' - сериал (сезон 2 епизод 16) ; изигран от Стивън Уебър
* 2015 - ''Sons of Liberty'' - исторически мини сериал; изигран от Били Картър
* 2008 - ''John Adams'' - исторически мини сериал. Появява се в шест епизода от осем. Набляга сена отношенията му с неговияколегаи приятел Джон Адамс; изигран от [[Стивън Дилейн]]
* 2000 - ''Sally Hemings: An American Scandal'' - мини сериал. Два епизода. Голямо внимание обръща на отношенията между Джеферсън и титуляпрната героиня Сали Хемингс; изигран от [[Сам Нийл]]
* 1995 - ''Jefferson in Paris'' - пълнометражен филм; изигран то [[Ник Нолти]]
* 1991 – ''[[Семейство Симпсън]]'' - анимационен сериал (сезон 3 епизод 2), озвучен от [[Дан Кастеланета]]
* 1976 - ''The Adams Chronicles'' - исторически мини сериал, четири епизода, изигран от Албърт Стратън
* 1972 – ''1776'' – пълнометражен филм; изигран от Кен Хауърд
* 1963 – ''Patriots'' – пълнометражен телевизионен филм, изигран от [[Чарлтън Хестън]]
* и други<ref>http://www.imdb.com/character/ch0028253/</ref>
= Произведения =
Всички трактати, памфлети, политически анализи и научни изследвания на Джеферсън са издадени в 20 тома; неговите писма са издадени отделно в 25 тома.{{hrf|Джонсън|2002|158-159}}. Част от неговите текстове включват:
* ''Общ преглед на правата на Британска Америка'' (A summary view on the rights of Britis America) - 1774г.
* ''Декларация на причини и нужди за поемане на оръжия'' (Declaration of the Causes and Necesity of taking up Arms) - 1775г.
* ''Декларация за независимост на Съединените щати'' (Declaration of independence of the United States) - 1776г.
* ''Бележки върху щата Вирджиния'' (Notes on the State of Virginia) - 1781г.
* ''Вирджински устав за религиозна свобода'' (Statute of Virginia for religious Freedome) - 1786г.
* ''Автобиография'' (Autobiography) - 1821г.
* ''Библия или Живота и поуките на Исус от Назарет'' (Bible or the Life and Teachings of Jesus of Nazareth) - открит 1895г.
= Галерия =
<gallery mode="packed-hover" height="200">
File:Gilbert Stuart - Thomas Jefferson - Google Art Project.jpg|Портрет от Стюарт
File:Flickr - USCapitol - Thomas Jefferson (1743-1826).jpg|Релеф в Конгреса
File:Declaration independence.jpg|Декларация на независимостта от Търнбул
File:12072012 Jefferson Memorial 04.jpg|Мемориал на Джеферсън, Вашингтон
File:Thomas Jefferson Building-5.jpg|Сграда на Джеферсън в Библиотека на Конгреса
File:Writing the Declaration of Independence 1776 cph.3g09904.jpg|със Адамс и Франклин
File:Jefferson-peale.jpg|Портрет от Пийл
File:Thomas Jefferson Presidential $1 Coin obverse.png|Монета президентска програма
File:1945-P-Jefferson-War-Nickel-Obverse.JPG|Пет цента, 1945г.
File:US Nickel 2013 Obv.png|Пет цента 2013г.
</gallery>
= Бележки =
{{reflist|4}}
= Източници =
{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти Общомедия|Category:Thomas Jefferson}}
{{Сродни проекти Уикицитат|Томас Джеферсън}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Томас Джеферсън}}
{{Сродни проекти край}}
* {{cite book |last=Аксълрод |first=Алън |date= 2005|title=''Кратка история на САЩ'' |url= |location=София |publisher=Слънце |page= |isbn=9547420798}}
* {{cite book|date= 2003|title= ''Атлас аритектура т.2'' |url=|location=Пловдив|publisher= Летера|isbn=954-516-389-4}}
* {{cite book |last=Бринкли |first=Алън |date=1999 |title=''История на американския народ'' |url= |location= |publisher=Рива |page= |isbn=954-8440-067}}
* {{cite book |last=Джонсън |first=Пол |date=2002 |title=''История на американския народ'' |url= |location= |publisher=Рива |page= |isbn=954-8440-76-8 |author-link= }}
* {{cite book |author=<!--Дянков, Кръстан. състав.; no by-line.--> |title=''Документи на американската държава'' |url= |location=София |publisher=Народна просвета |page= |date=1990 |isbn=}}
* {{cite book |author=<!--Филипа Бейкър, Емил Коул--> |title= ''Енциклопедия на архитектурата''|url= |location= |publisher= Труд |page= |date= 2008 |isbn=954-5288337}}
*{{cite book |last=Кисинджър |first= Хенри |date=1997 |title=''Дипломацията'' |url= |location= |publisher=Труд |page= |isbn=594-528-069-7 }}
* {{cite book|last=Мороа |first=Андре|date=1992|title=''История на Съединените американски щати, Част 1''|url= |location=София|publisher=Книго-цвет|page=|isbn=}}
* {{cite book |last=Ноймахер |first=Хайнц |date=1981 |title=''Пиратите'' |url= |location=Варна |publisher=изд.Георги Бакалов |page= |isbn=}}
* {{cite book |last=Пипев |first=Иван |date=2000 |title=''История на американската икономическа мисъл (1700-2000)'' |url= |location= |publisher=Булвест |page= |isbn=954-18-0132-3}}
* {{cite book |last=Съливан |first=Майкъл Джон |date=1994 |title=''Президентски страсти:любовните афери на американските президенти от Вашингтон и Джеферсън, през Кенеди и Джонсън до Рейгън и Буш'' |url= |location=София |publisher=Ланс |page= |isbn=954-668-003-6}}
* {{cite book |last= Труман |first=Маргарет |date=2002 |title=''Първите дами на Америка: Интимен портрет на жените от Белия дом'' |url= |location=София |publisher=Анимар |page= |isbn= }}
* {{cite book |last=Чърчил |first=Уинстън |date=2002 |title=''Великата република: История на САЩ'' |url= |location=София |publisher=ИК Просвета ЕООД |page=|isbn=}}
'''на английски'''
* {{икона|en}} {{cite book |last=Bedini |first=Silvio A. |date=1990 |title=''Thomas Jefferson: Statesman of Science'' |url= |location=New York |publisher=Macmillan |page= |isbn=}}
* {{икона|en}} {{cite book |last=Bernstein |first=R.B. |date=2003 |title=''Thomas Jefferson'' |url= |location=Oxford New York |publisher=Oxford Univercity Press |page= |isbn=0-19-516911-5}}
* {{икона|en}} {{cite book |last=Cripe |first=Helen |date=1993 |title=''Jefferson and Music'' |url= |location=Charlottesville VA |publisher=Univercity Press of Virginia |page= |isbn=0-8139-0504-4}}
* {{икона|en}} {{cite book |last=Jefferson |first=Thomas |date=1984 |title=''Writings'' |url= |locaLiteraty Cassics of the United states |page= |isbn=0-940450-16-X}}
* {{икона|en}} {{cite book |last=Locke |first=John |date=2005 |title=''The Second Treatise of Government'' |url= |location=London |publisher= |page= |isbn=0-02-393300-3 |author-link= }}
{{пост начало}}
{{пост|[[държавен секретар на САЩ]]|[[26 септември]] [[1789]]|[[31 декември]] [[1793]]|—|
{{пост|[[Вицепрезидент на Съединените американски щати]]|[[4 март]] [[1797]]|[[4 март]] [[1801]]|[[Джон Адамс]]|[[Аарън Бър]]}}
{{пост|[[президент на САЩ]]|[[ 4 март]] [[1801]]|[[ 4 март]] [[1809]]|[[Джон Адамс]]|[[Джеймс Мадисън]]}}
{{пост край}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Джеферсън, Томас}}
[[Категория:Вицепрезиденти на САЩ]]
[[Категория:Държавни секретари на САЩ]]
[[Категория:Хора от Американската революция]]
[[Категория:Архитекти от САЩ]]
[[Категория:Американски изобретатели]]
[[Категория:Личности (Вирджиния)]]
[[Категория:Посланици на САЩ]]
[[Категория:Губернатори на щати в САЩ]]
| |||