Шабла: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 106:
[[Image:Shabla lighthouse (2006).jpg|left|thumb|200px|Фарът през 2006 г.]]
[[File:Shabla_Beach_2007.jpg|thumb|210px|Плажът на Шабла]]
Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средизевноморскиятсредизевноморския басейн. Разположен е на 43° 32' с.ш. и 28°36' и.д., сигналът му е бяла светлина просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди.
 
Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. То ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. Съвременният фар е построен в [[1768]] г. във връзка с руско-турската война 1768 – 1774 г., за това свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който в 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с дата 1182 г. от [[Ислямски календар|хиджра]] отговоряща на 1768 г. сл. Хр. Това допълнително се потвърждава и от факта, че фар тук не е споменат в 1756 г. в описанието на „приморска България“ на френския дипломат и географ Шарл де Пейсонел, а в 1786 г. в навигационно описание на крайбрежието на австрийския офицер Венцел фон Броняр се посочва, че фарът се е издига на днешното си място, като висока фарова кула наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер, такъв го срещаме и в лоции от 1844 г. На рисунка от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена по-късно към южната страна на фара. Кулата по ориенталски е била изоставяна, после поправяна и реконструирана, основно по време на Кримската война, когато по проект на френски инженери каменното съоръжение е ремонтирано от български майстори, пристоена е новата караулка и е снабдено с модерна оптика от основаната от френския морски офицер Мишел Колб „Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane“ и в 1856 г. фарът отново светва. За този ремонт са изразходвани само 14 370 златни лева, според преичислените от лири в левове отчети. За сравнение построяването на много по-скромните фарове на Галата и Калиакра е коствало по 15 100 златни лева за всеки един. В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на [[Абдул Меджид]]. Това показва, че Шабленския фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли [[1857]]-а година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.