Катунец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
Редакция без резюме
Ред 15:
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
 
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
 
-->
 
== География ==
Село Катунец е разположено в северните склонове на [[Стара планина]], на 23 км западно от гр. [[Ловеч]] и на 34 км югоизточно от гр. [[Плевен]]. Заобиколено е от хълмове със средна надморска височина от 230 до 325 м. На юг се намира местността Дадан, а на север&nbsp;— – местността Турия. През селото минава едноименната река Катунешка, която тече от изток на запад. Тя е дълга 43,4 [[км]] и води началото си от сливането на по-малките реки Елешница, Тоша и Каленишката бара, и се влива в р. [[Каменица (река)|Каменица]] при село [[Бежаново (Област Ловеч)|Бежаново]], която е десен приток на р. [[Вит]].Особено интересна е долината на реката след местността "Хаджийското"„Хаджийското“, от където се врязва в карстовия район и образува красив каньон. Върху десния бряг на реката се намира красивата, но малко известна пещера "Манастира"„Манастира“. Долната част на реката е богата на рибни видове, особено във вировете около "Коновата„Коновата воденица"воденица“. В миналото на левия бряг на реката, в землището на с. Беглеж, имаше няколко извора, малки копия на артезиански кладенци.
 
В местността "Хаджийското"„Хаджийското“ и прилежащите към нея Каменно поле и Живака в миналото се намираха овцевъдните и свинефермите на ТКСЗ, а късна пролет до ранна есен по мерата играеха младите коне на кооператива. От столетия тук растяха дъбове и круши столетници, свидетели на много весели и тъжни дни, место за пладнуване на добитъка и почивка на овчарите. Съвременния земеделец безмилостно ги унищожи и едва ли много е спечелиил от това.
 
== История ==
Най-старите сведения за с. Катунец са турските регистри от [[1840]] г. на Никополския [[санджак]]. Писмени сведения за него се пазят в [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]] "Свети„Свети Георги"Георги“. Най-старите му жители са преселници от съседните села: [[Торос]], [[Казачево]], [[Николаево (Област Плевен)|Николаево]], [[Микре]], [[Угърчин]], [[Троян]] и др. В. "Стремление"„Стремление“ в брой 6-ти от [[25 февруари]] [[1912]] г. се твърди, че населението му по това време е възлизало на 2&nbsp;750 души.
 
Селото има участници в [[Балканската война]], [[Първата световна война]] и във [[Втората световна война]].
 
През [[1875]] г. в Катунец е създадено първото основно училище, а през [[1919]] г. се открива прогимназия. През [[1907]] г. е завършена сградата на местната църква, осветена на [[30 август]] [[1909]] г. под името "Св„Св. Арахангел Михаил"Михаил“. Същата година е основано [[читалище]] "Просвета"„Просвета“. През [[1914]] г. е открита новата сграда на училището, с рекорден брой ученици - – 280 души.
 
През есента на [[1922]] г. се открива съвременна телеграфо-пощенска станция.
 
Подробни сведения за селото са публикувани в излязлата от печат през [[2006]] г. книга '''"Катунец„Катунец, малка енциклопедия"енциклопедия“''', автори Въцо Маринов Бобенски и Петър Мотков Бобенски.
 
През 2009 г. започва първия проект за комасация на земеделската земя (уедряване на земеделските имоти) под егидата на собственици на земя в селото&nbsp;— – частни лица и фирми, които основаха Местен комитет за тази цел. Така Катунец ще бъде първото село в България с комасирана земеделска земя. Проектът ще бъде подкрепен от Министерство на земеделието и храните и Холандската правителствена служба по управление на земите и водите.
 
<!-- == Религии == -->
Line 41 ⟶ 43:
 
== Културни и природни забележителности ==
През [[1956]] г. в селото е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека. Библиотеката към читалището през [[1985]] г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на [[20 век]] селото е радиофицирано.
 
През [[1956]] г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата. През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците "Стоян„Стоян Каменски"Каменски“, който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти. До сега са издадени: "Катунец„Катунец, малка енциклопедия" -енциклопедия“ – автори Въцо Маринов и Петър Мотков; "Листата„Листата капят, дървото живее" -живее“ – литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на Съюза на независимите български писатели; "Какво„Какво не знае папата" -папата“ – сборник публицистични разкази – автор Петър Мотков; "СЕКСЪТ„СЕКСЪТ И СВЕТЪТ" -СВЕТЪТ“ – автор Петър Мотков (2011 г.) ;"И това е живот" - – автор Петър мотков (2013 г.); Стихосбирка "Сърцето„Сърцето примира" -примира“ – автор Петър Мотков (2015 г.); Дарования" - – автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков; "100 години читалище "ПРОСВЕТА" -„ПРОСВЕТА“ – автор Димитрина Пенкова. През 2008 г. е учреден клуб "Родознание„Родознание и краеведство"краеведство“.
През [[1956]] г. в селото е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека. Библиотеката към читалището през [[1985]] г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на [[20 век]] селото е радиофицирано.
 
През [[1956]] г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата. През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците "Стоян Каменски", който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти. До сега са издадени: "Катунец, малка енциклопедия" - автори Въцо Маринов и Петър Мотков; "Листата капят, дървото живее" - литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на Съюза на независимите български писатели; "Какво не знае папата" - сборник публицистични разкази — автор Петър Мотков; "СЕКСЪТ И СВЕТЪТ" - автор Петър Мотков (2011 г.) ;"И това е живот" - автор Петър мотков (2013 г.); Стихосбирка "Сърцето примира" - автор Петър Мотков (2015 г.); Дарования" - автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков; "100 години читалище "ПРОСВЕТА" - автор Димитрина Пенкова. През 2008 г. е учреден клуб "Родознание и краеведство".
 
Селото разполага с модерна телефонна централа с 450 абонатни поста, които могат да се избират от цял свят.
Line 50 ⟶ 51:
Землището на селото възлиза на около 52 хил. [[дка]] земя, от които 27 хил. [[дка]] обработваема земя, 18 хил. [[дка]] гори, 2500 [[дка]] общинска [[мера]] и 1500 [[дка]] ливади и пасища.
 
Западно от селото, по поречието на река Катунешка се намира каньон, в който има две пещери. Според съществуващ проект на РИОСВ-Плевен, тази част от поречието на реката с прилежащата територия ще бъде включена в природния парк "Черпелика"„Черпелика“.
 
Не по-малко красиви са местностите Янъшката долчина, Радиковец, Големия дол, Равнището, Царевец и други, мили на много катунчани места.
 
Селото има богати подпочвени води.
 
=== Климат ===
Континентален, характеризира се с късна пролет, горещо лято и студена зима. Географското положение на селото и добре запазената природна среда са основния фактор за сравнително дългата продължителност на живота на местните жители. Въздухът тук се сравнява от здравни работници-специалисти с този на град Банкя.
 
Континентален,характеризира се с късна пролет, горещо лято и студена зима. Географското положение на селото и добре запазената природна среда са основния фактор за сравнително дългата продължителност на живота на местните жители. Въздухът тук се сравнява от здравни работници-специалисти с този на град Банкя.
 
===Флора===
 
=== Флора ===
'''Дървесни видове''': [[дъб]], [[цер]], келяв габър, сребролистна, [[едролистна липа|едролистна]] и обикновена [[липа]], [[габър (род)|габър]], [[клен]], [[глог]], дива [[круша]] и др.
 
'''Овощни видове''' - – джанка, синя слива- – местни сортове и стенлейт; ябълки-предимно местни сортове; круши, наричани от жиителите на селото присади-пролетни (петровци, летни (шекерци(, есенни, зимни (попска круша).
 
'''Лозарство''' - – преди 30- – 40 години почти всяко семейство имаше лозе. Преобладаваха сортовете: гъмза, резикия-бяла и черна; памид; болгар; отел&nbsp;— – бял и чер (наричан в селото "гръг"„гръг“) и някои други директни сортове, наречени от нашите съселяни "мейлюз"„мейлюз“ поради това, че не се пръскат.
 
'''Диворастящи плодове''': [[шипка]], [[Обикновен дрян|дренки]], [[ябълка]] и др.
Ред 73:
'''Гъби''': [[Печурка (род)|печурка]], [[пачи крак]], [[Обикновена манатарка|манатарка]], [[сърнела]], пънчушка, кладница, зимна гъба и др.
 
=== Фауна ===
 
'''Дивеч''': [[заек|зайци]], [[сърна|сърни]], [[елени]], [[Дива свиня|глигани]], [[язовец|язовци]], [[лисица|лисици]] и др.
 
'''Птици''': [[Северен славей|славеи]], [[Бял щъркел|щъркели]], [[орел|орли]] и др.
 
'''Влечуги''': широко разпространение имат змиите [[пепелянка]] и [[усойница]], както и смокът - – [[мишкар]].
<!-- == Редовни събития == -->
 
== Личности ==
{{виж беседата}}
* Стефан Карастоянов – (р. 1944) професор по география в СУ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“
* [[Марко Атанасов Колев —]] – (1892- – 1982) генерал-лейтенант, геройне оте четирироден войнив селото, командващно 3-тародът българскаму е от армияселото.
* Богдан Мотков Въшев (Нерчовски) – като началник управление в Министерство на образованието и културата финансово обезпечил изграждането на сградата на читалището в селото
* Васил Съйков Вълков&nbsp;— – музикант, кларинетист виртуоз, носител на орден [[Кирил и Методий (орден)|"Св„Св.Кирил и Методий"Методий“]].
* Недялко Найденов Христов&nbsp;— – майстор коларо-железар и обработка на метали. Собственик на работилница в Националния етнографски музей „Етъра“.
* Янчо Стоянов Найденов – доц. по екология и растителна защита-директор ЛЗС-София, преподавател в НБУ;
* Божин Панов Пенков – проф. в ТУ Габрово;
* [[Петър Василев (генерал)|Петър Василев]] (1951 – 2016), български генерал, бивш директор на Главна дирекция „Затвори“
* [[Мотко Бумов|Мотко Василев Бумов]] – -професор - – художник, график (1944 - – 2011)
* Петър Вълков Мотков – -дипломат, писател – член на Съюза на независимите български писатели, Председател на Народно читалище „Просвета-1909“ в село Катунец;
* Недялко Савковски – инж.химик, зам.министър в Чехословакия
* Георги Йорданов Георгиев почетен гражданин на с. Катунец, член на Съюза на българските писатели. Автор на книги и стихосбирки.
 
Ред 100:
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Угърчин}}
[[Категория:Села в област Ловеч]]