Шамбала: Разлика между версии

Освен споменатите източници за Шамбала, изключително важно е произведението на VI Панчен Лама Лобсан Палдан Йеше (р.1738 – 1780) ''„Пътят към Шамбала“'' (Shambhala'i lam-yig, 1775), което изобилства с объркани географски описания и е изключително трудно за превод. Издаден е не много добър превод на немски език от проф. Грюнведел, 1915 г.

 

 

Божествената наука е съществувала в далечното минало. Тя била приложена в живота, но когато хората се отклонили от нейния път, учителите и носителите на тази наука се оттеглили, като оставили човечеството само да устройва своя живот. Съществуват легенди и твърдения, че тези [[адепт]]и днес обитават недостъпни места в [[Хималаи]]те. В древните митове и легенди се говори за страна, където царуват съвършени люде. В „[[Махабхарата]]“ (велик индийски епос, включващ в себе си [[Бхагавад гита]]) и в тибетските легенди става дума за такава вълшебна страна. В много руски приказки и легенди също се описва т.н. Беловодие – чудна земя, която се намира на Изток. Според други сведения, [[Аполоний Тиански]] (1-ви век от н.е.) и прочутият [[:bg:Сен_Жермен_(граф)|граф Сен Жермен]] са били в тази страна, която на [[Изток]] наричат Шамбала. Окултистът Сент Ив д`Алвер твърди, че е посетил Агарта и в книгата си ''„Мисията на Индия“'' описва това, което е видял. Напредналите братя на човечеството, които живеят там, помагат за повдигането на човечеството и дават тласък на човешката култура. Съществуват сведения, че в Шамбала живеят около 20 милиона души. Монголците говорят със свещен трепет за Шамбала. А местните хора в Хималаите не искат да предвождат чужденци по тези места. Конете там отказват да продължат по-нататък, като започват да треперят, неизвестно по какви причини.