Димитър Димов (партизанин): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25:
|съпруг =
|деца =
|партия = [[БКП]] <small>(1922- – 68)</small>
|партия2 =
|седалище =
Ред 41:
Димитър Димов е роден на [[22 януари]] [[1903]] година в с. [[Търново]], [[Източна Тракия|Одринска тракия]], в семейство на селски работници, които емигрират в България и се установяват в [[Ямбол]]. Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.
 
Член е на [[БКП|БРП (т.с.)]] от 1922 година. Участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]], за което е арестуван и осъден по [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]]. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 година и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 година става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15 годишен затвор (1925–19401925 – 1940). В периода 1930–19401930 – 1940 година е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.
 
Участва в [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]] (1936- – 1939).
 
==== Втората световна война ====
След завръщането си в България работи като [[учител]]. От 1941 година участва в [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]]. Между 1940–19421940 – 1942 година е член и секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в Ямбол и в нелегалност от 1942 г. Организатор е на комунистическото движение в Ямболско и секретар на Окръжното ръководство на БРП (т.с.) между 1942–19431942 – 1943 г. Командир е на [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона]] на НОВА и партизанин от [[Партизански отряд „Смърт на фашизма“]] и [[Партизански отряд „Хаджи Димитър“]].<ref>„История на антифашистката борба в България“, том. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 43.</ref>
 
=== Професионална кариера след 1944 г. ===
След 9 септември 1944 година е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в [[Бургас]]. Български офицер, генерал-майор.
 
Избран за [[ЦК на БКП|член на ЦК на БРП (к.)]] (1945) г. От 27 ноември 1945 до 27 декември 1948 г. и от 4 август 1949 до 4 февруари 1968 година е кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]]<ref name="Plenum(1958)">[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1950-1959/2782--------7--1958- Протокол от пленарно заседание на ЦК] от 7 юни 1958 г., с. 3.</ref>. Завеждащ [[Отдел „Организационен“ при ЦК на БКП“БКП|организационния отдел на ЦК на БРП]] (1946 – 1947) и физкултурния отдел. Между 20 октомври 1949 и 8 ноември 1950 г. е [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар на ЦК на БКП]]<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2714-------20--1949-- Материали във връзка с пленума ЦК на БКП], състоял се на 20 октомври 1949 г., с. 4 – 6.</ref>.
 
Посланик на България в [[Китайска народна република|Китай]] (1945 – 1946) и [[Виетнам]] (1955 – 1956). Председател на [[Комитет за държавен и народен контрол|Комисията за държавен контрол]] от 1949 до 1957 година.<ref>Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987 г. с. 99 – 102, 109 – 110.</ref> и член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на Народна република България]] от 10 януари 1954 г. до смъртта си<ref name="Asembley(1954)">[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013012401301615011954_2.pdf Второ заседание на НС], София, петък, 15 януари 1954 г.</ref>. Народен представител между 1954 – 1968<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/98-2012-01-04-15-34-06 Кратка биография на сайта на „Държавен архив“], посетено на 8 април 2013 г.</ref>.