Вечна замръзналост: Разлика между версии

'''Вечна замръзналост''' (също ''трайно замръзнала земя'') е най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C. Понятието се среща в англоезичната литература като ''permafrost'', в руската като ''вечная мерзлота'', което е въведено през 1927 от съветският изследовател-мерзлотовед М. И. Сумгин.▼

Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространение — северната част на Аляска, Канада, Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан. В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1000 метра.▼

Вечна замръзналост заема около 24% от земната суша в северното полукълбо и съдържа 0.022% от общото количество вода. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи. Към 2100 година ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.▼

Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир, блокът се изгражда до гол панел и се остава да стои няколко години. Ако не почне да потъва се довършва, ако ли пък не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежа на [[Чингхай-тибетска железница|Чингхай-тибетската железница]] върху такива земи.▼

В недрата ѝ са намирани дори цели запазени [[мамут]]и.▼

През 2012 година, руски учени отгледаха растения от вида Silene stenophylla, покълнали от семена замръзнали преди повече от 30000 години, извадени от 38 метрова дълбочина.▼

Изследванията на вечната замръзналост водят началото си от руски пионери в Сибир през 17-18 век.▼