Библия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
Българската дума ''Библия'' е от латинската дума biblia, която е същата и на [[средновековен латински]], и [[старолатински]] и произлиза от думата за „книги“ на [[койне]] гръцки – τὰ βιβλία (ед. ч. βιβλίον библион).
 
[[Средновековие|Средновековната]] латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia на [[гръцки]] и [[старолатински]] е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia -> bibliae) в [[средновековния латински]]. Така думата става известна в единствено число в средите на [[Западна Европа]]. Латинското biblia sacra – „святи книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ ἅγια, та вивлиа та агиа – „светите книги“.
 
Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „[[хартия]]“ или „[[свитък]]“ и започва да се използва редовно за „[[книга]]“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „[[египетски папирус]]“ (вероятно произлиза от името на [[Финикия|финикийското]] морско пристанище [[Библос]], известен още като [[Гебал]], откъдето египетските [[папирус]]и са били изнасяни за [[Гърция]]). Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е "израз, който [[Гръцки юдеи|гръцките юдеи]] използвали, за да опишат своите свещени книги ([[Септуагинта]]та). Християнската употреба на понятието може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен [[Ф. Ф. Брус]] отбелязва, че [[Йоан Златоуст]] изглежда е първият писател, който използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише едновременно [[Стар Завет|Стария]] и [[Нов Завет|Новия Завети]] заедно ([[Проповеди върху Матей|Проповеди върху „Матей“]]. Между 386 г. и 388 г.).
Ред 140:
{{основна|Преводи на Библията на новобългарски език}}
[[Файл:Bulgarian-bible.jpg|thumb|left|Цариградската библия]]
Значимите версии на българската християнска Библия включват: „Превод на новия свят на Свещеното писание“ 2009, превод на „Българско библейско дружество“ 2005, Протестантски превод 1940, Цариградска (Славейкова) Библия, Православен превод, Съвременен превод 2004, превод на „Библейско общество“ 2000, превод „Верен“ 2002.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm Библейското дело в България - – история, традициии значение]</ref><ref>[http://biblesociety.bg/ Българско библейско дружество]</ref>
 
==== На Mорзовата Aзбука ====