Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Erzya women.jpg|мини|Ерзянки в народни костюми.]]
'''Мордовците''' са [[народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]].
[[Файл:Moksha girls.jpg|мини|Мокшанки в народни костюми.]]
 
'''Мордовците''' са [[етническа група|народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]].
 
Към [[2003]] броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]].
 
Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: [[ерзянски език|ерзянски]] и [[мокшански език]]. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група ''каратай'' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, – -''терюхан'', живее в Нижегородска област и от 19 век говори [[руски език]]. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“.
 
== История ==
Според [[Павел Иванович Мелников|Мелников-Печорски]], цитиран от руския Орден „Велес“<ref name="orden.ru">Языческая Славянская Информационная сеть - – [http://www.orden.ru/mordva.htm Очерки о мордве. П. И. Мельников - – Печерский]</ref>, мордовците произлизат от [[Нижегородска губерния|Нижегородска]], [[Симбирска губерния|Симбирска]], [[Саратовска губерния|Саратовска]], [[Пензенска губерния|Пензенска]] и северната част на [[Тамбовска губерния|Тамбовска]] губернии.
 
Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са [[крепостничество|закрепостявани]] към [[манастир]]и и [[помещик|помещици]]. Бягат и се заселват в средното поречие на [[Волга]], в Самарска губерния. Указ на [[Петър I (Русия)|Петър I]] изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
 
== Литература ==
През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, [[Доронин Александър|А. Доронин]].
 
== Източници ==