Уинебаго: Разлика между версии

| по_места = [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Уисконсин]] и [[Небраска]]

}}'''Уинебаго''' ({{Lang-en|Winnebago}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което от древни времена живее в североизточен [[Уисконсин]]. Уинебаго е единственото сиуезично племе в района на [[Големи езера|Големите езера]]. До идването на европейците племето е доминиращо в региона. В резултат на [[Боброви войни|Бобровите войни]] (1629 – 1701), през 1640^те хиляди бежанци от различни племена намират убежище в Уисконсин, което води до конфликти с местните [[меномини]] и уинебаго. Въпреки, че са все още многобройни, уинебаго не успяват да се справят с многобройните пришълци. Никое друго северноамериканско племе не претърпява такъв драстичен спад на населението през следващите години, както уинебаго. Тези, които оцеляват остават в близост до [[Грийн Бей]], но са принудени да споделят земята с други племена. Победата на [[алгонкински народи|алгонкинските племена]] над [[ирокези]]те през 1701 г. позволява на много от бежанците в Уисконсин да се завърнат по родните си места, което пък позволява на уинебаго да възвърнат голяма част от родината си. След установяване на американски контрол над региона, уинебаго започват да губят малко по малко земята си. След неколкократно преместване, накрая на племето са дадени резервати. Единият резерват се намира в [[Небраска]] и [[Айова]] и днес е дом на федерално признатото племе Уинебаго племето на Небраска. Другият резерват се намира в Уисконсин и е дом на федерално признатото племе Уинебаго племето на Уисконсин. През 1990^те уинебаго в Уисконсин официално променя името си на Хо Чунк, През 1975 г. Двете формирования на племето получават 4,6 милиона долара като компенсация за отнетите им земи.

Уинебаго не си спомнят да са живели другаде освен в близост до Грийн Бей и езерото [[Уинебаго (езеро)|Уинебаго]] в североизточен Уисконсин. До идването на европейците, племето е доминиращо в региона и контролира обширна територия от западния бряг на езерото [[Мичиган (езеро)|Мичиган]] до [[Мисисипи (река)|Мисисипи]] и от Горен [[Мичиган]] на юг почти до [[Милуоки]]. През този период се предполага, че наброяват около 8 000 души, но най – вероятно цифрата е силно занижена. При второто си посещение в Грийн Бей през 1639 г., [[Жан Николет]] оценява населението им на около 5 000 войни или около 20 000 души общо. Тази цифра изглежда по – вероятнапо–вероятна, и обяснява доминацията на уинебаго в региона преди идването на белите, а и самите уинебаго споменават, че заради високата популация някои групи (айова, ото и мисури) се отделят от тях малко преди посещението на Николет. За около 30 години след това никое друго племе не претърпява такъв драстичен спад на населението. Когато [[французи]]те се завръщат в Уисконсин през 1665 г., уинебаго наброяват по – малкопо–малко от 500 души. Стигайки почти до изчезване, племето започва бавно да се възстановява и в началото на 21 век племенното членство възлиза на над 12 000 души.<ref name="Sultzman"></ref>

Името уинебаго не е от техния език, а е от алгонкински произход. Племето [[фокс (племе)|фокс]] нарича хората „уинипегуек – хората от вонящата вода“, имайки предвид богатите на водорасли води на езерото Уинебаго. Французите превеждат името като „вонящите хора“ и го съкращават до Пуан. В английския просто става като „Мръсните“. Самите уинебаго се наричат Хочунгра (Хочунгара, Хочангара, Очангара) – хората на големия език или хората на родоначалната реч, позовавайки се на тяхната роля като древни хора, от които се появяват останалите сиукски племена.<ref name="Sultzman"></ref>

Въпреки, че уинебаго говори сиукски език, племето е типичен представител на североизточната горска култура, чиито начин на живот и облекло са сходни с тези на алгонкинските им съседи в горната част на Големите езера. През 1634 г. Жан Николет дава доста подробно описание на хората уинебаго. Подобно на другите сиукски народи на запад, те са доста по – високипо–високи от останалите местни жители, а смелостта и безрасъдствотобезразсъдството им са пословични.<ref name="Sultzman"></ref>

Уинебаго са едно от най – севернитенай–северните земеделски племена. Въпреки краткия вегетационен период, жените успяват да отглеждат три сорта [[царевица]], [[боб]], [[тиква|тикви]] и [[тютюн]]. Жените също така се грижат за домакинството и събират различни диви растителни храни, [[плодове]], кленов сироп, още шият дрехи, плетат кошници и обработват за съхранение излишната храна. Мъжка работа е [[лов]]ът на диви [[животни]], [[риболов]]а, направата на [[кану]]та от брезова кора и войната. Някои мъже се научават да изработват и различни [[накити]] от [[мед]] и [[сребро]].<ref name="Sultzman"></ref>

От тях клановете Мечка и Гръмотевична птица са най – важнинай–важни. Наследствения главен [[вожд]] на племето почти винаги е избиран от клана Гръмотевична птица, а клана Мечка изпълнява функциите на племенна [[полиция]]. Членството в клана е по – важнапо–важна отколкото принадлежността към групата и главният вожд управлява с помощта на Съвет съставен именно от основните водачи и старейшини на всеки клан. Има и главен военен вожд, който е избиран от клановете на долната фратрия по заслуги и опит. След разпръсването на племето през 18 век населените им места стават по – автономнипо–автономни и всяко село си има свой главен и военен вожд. Всеки клан има голям брой собствени обичаи свързани с раждането, именуването, смъртта и погребенията. Погребенията са различни в зависимост от клана. Мъртвите са или погребвани или поставяни на платформа.<ref name="Sultzman"></ref>

Уинебаго не си спомнят да са живели другаде освен в близост до Грийн Бей и езерото Уинебаго в североизточен Уисконсин. Някъде около 1400 г. групите анишинабе (оджибуей, отава и потауатоми) започват да се придвижват на запад. Отава спират при остров Манитулин, но оджибуейте продължават на запад и заемат северния бряг на езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]]. Към 1500 г. потауатомите преминават пролива Макинак и се установяват в северната част на Долен Мичиган. Тази инвазия от страна на анишинабе изтиква местните народи на юг и на запад. [[Меномини]]те са притиснати на юг, където се съюзяват с уинебаго, а [[шайени]]те и [[арапахо]] тръгват на запад към [[Големи равнини|Големите равнини]]. По това време уинебаго са достатъчно мощни, за да спрат по – нататъшнотопо–нататъшното разширяване на оджибуей, но загубата на територия и многобройното население стават проблем за изхранването им. За да решат проблема, уинебаго се опитват да разширят земите си на юг, но се сблъскват с мощните илиной. Изправени пред невъзможността да осигурят повече земя и да изхранват населението, племето започва да се разцепва. Някъде около 1570 г. айова, ото и мисури се отделят от уинебаго в Грийн Бей и поемат на запад. Заселват се в Айова, преди да се разделят на отделни племена. Отслабени драстично остатъка от уинебаго се концентрира в няколко големи села близо до Грийн Бей, за да защитава родината си от оджибуейте от север и от илиной от юг. Така, поставени в нещо като състояние на обсада, уинебаго усещат ефекта от идването на европейците в [[Северна Америка]] доста преди срещата си с тях.<ref name="Sultzman"></ref>

През 1639 г. Николет прави второ посещение на района. Ще минат 26 години преди друг европеец да посети Грийн Бей. Междувременно уинебаго са почти унищожени от разразилите се междуплеменни войни. След 1640 г. от изток хиляди алгонкини бягащи от ирокезите намират убежище в Уисконсин, където започват да се конкурират с местните уинебаго и меномини за наличните ресурси. Първата война, която избухва в резултат на тази конкуренция е между уинебаго и фокс. При преминаване на езерото Уинебаго, за да изненадат фокс, войните уинебаго са застигнати от буря и 500 от тях намират смъртта си в езерото. След това останалите се събират в едно голямо укрепено село, което вместо да ги предпази се оказва смъртоносен капан. Едрата шарка донесена от бежанците алгонкини от изток удря селото с опустошителен ефект. По – малкоПо–малко от 4 500 уинебаго оцеляват след тази война, но най – лошотонай–лошото тепърва предстои. Виждайки необходимостта да се съюзят срещу новодошлите, старите врагове илиной изпращат на уинебаго 500 войни на помощ. Уинебаго приемат радушно помощта, но старата вражда надделява и през нощта те нападат своите благодетели и убиват всички. Отнема известно време да научат за това предателство, илиной си отмъщават по ужасяващ начин. По – малкоПо–малко от 50 уинебаго оцеляват и намират убежище при меномините на север. Междувременно но изток Бобровите войни стават още по – интензивнипо–интензивни и сериозно заплашват френската търговия с кожи. До 1655 г. ирокезите последователно се справят с всички техни врагове около Сейнт Лорънс и източните части на Големите езера и погват алгонкините в Долен Мичиган. Ефектът от това е, че още около 20 000 бежанци намират убежище в Уисконсин, където положението става още по – критичнопо–критично. Когато [[Николас Перо]] и отец Алоа пристигат в Грийн Бей през 1665 г. заварват пълен хаос. През 1667 г. на французите се отдава да сключат мир с ирокезите и за първи път този мир обхваща и техните алгонкински съюзници. Този мир позволява на французите да възобновят търговията в Грийн Бей, но първо трябва да опитат да въведат някакъв ред в региона и да спрат междуплеменните войни. За уинебаго този мир също има благоприятен ефект. Те започват да се сприятеляват с бежанците алгонкините и да се сродяват с тях, и да се адаптират към тяхната култура.<ref name="Sultzman"></ref>

Мирът продължава цели 13 години, когато войната е възобновена с нова сила на юг през 1680 г. между ирокезите и илиной. Неуспехът на ирокезите да превземат форт Сент Луис през 1684 г. обаче слага повратна точка в Бобровите войни. За кратко време след това французите укрепват своите крепости, въоръжават индианските си съюзници и организират голям индиански алианс срещу ирокезите. От 1687 г. този алианс започва настъпление и от 1690 г. ирокезите са поставени в състояние на обсада в собствените си земи в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Със сключването на мира през 1701 г. и края на Бобровите войни, бежанците започват постепенно да напускат Уисконсин и да се завръщат по родните си земи. Това позволява на уинебаго да възвърнат голяма част от родината си. През 1724 г. те се съюзяват с фокс във война срещу илиной, но след намеса на французите уинебаго се връщат към мира. В началото на Втората война Фокс (1727 – 1737), уинебаго застават на страната на французите и през зимата на 1729 г. нападат заедно с войни меномини и оджибуей нападат отряд на фокс като убиват 80 от тях и залавят 70 жени и деца. След напускането на Уисконсин от сауките и фокс, уинебаго се преместват във вътрешността за по – добърпо–добър лов.<ref name="Sultzman"></ref>

По време на [[Война на крал Джордж|Войната на крал Джордж]] (1744 – 1748) войни уинебаго отиват на изток, за да защитават [[Квебек]] от англичаните. В началото на [[Френска и индианска война|Френската и индианска война]] (1755 – 1763) те отново са на страната на французите. След установяване на британския контрол над Северна Америка през 1763 г стават английски съюзници и се бият на тяхна страна през следващите 50 години. В този период уинебаго живеят в мир със своите индиански съседи. След покупката на [[Луизиана]] от [[САЩ]] през 1803 г. племето започва бавно да губи земите си. Заради заплахата от американската експанзия уинебаго става едно от най – враждебнитенай–враждебните племена в съюза на [[Текумзе]] и лоялни поддръжници на британците. По време на войната то 1813 г., уинебаго, заедно с фокс, сауките и потауатомите превземат форт Мадисън и взимат участие в битката при форт Мичилимакинак през 1814 г. Войната завършва с патова ситуация между британците и американците, но за племената от района на Големите езера тя е пълно поражение.<ref name="Sultzman"></ref>

През септември 1832 г., след [[Война на Черния ястреб|Войната на Черния ястреб]], в която малцина уинебаго взимат участие, с договора от форт Армстронг племето е принудено да отстъпи всичките си земи на изток от Мисисипи и се съгласява да се премести в североизточна Айова. През 1836 г. епидемия от [[едра шарка]] покосява племето като всеки четвърти уинебаго умира от нея. Подписаният във [[Вашингтон]] през 1837 г. втори договор потвърждава цесията на Уисконсин и до 1842 г. около 2 200 уинебаго вече живеят близо до форт Аткинсън в Айова. През 1846 г. Айова става щат и се налага уинебаго да бъдат преместени отново. Племето разменя земите в Айова за резерват от 800 000 акра в [[Минесота]]. Някои успяват да се укрият и останат в Айова, но повечето са преместени в новия резерват през 1848 – 1849 г. През 1856 г. заменят и този резерват за друг по – малъкпо–малък в южна Минесота. В новия резерват всичко вървяло добре, докато не избухва въстанието на [[дакота]] през 1862 г., в което са убити над 400 бели заселници. Въпреки, че уинебаго не взимат участие във въстанието са събрани и извозени насилствено до резервата Кроу Крийк в [[Южна Дакота]]. По пътя много от тях успяват да избягат и да се върнат в Минесота и Уисконсин. Останалите 1 200 уинебаго се отклоняват също и бягат надолу по Мисури и намират убежище при [[омаха]] в източна [[Небраска]]. Правителството се съгласява да остави уинебаго в Небраска и закупува от омаха 40 000 акра земя за тях през 1865 г. По същото време, тези които са в Уисконсин са арестувани и отведени в Небраска. След кратък престой в резервата те отново бягат и се връщат в Уисконсин. След 10 години на тази игра, накрая правителството закупува земя и за тях през 1875 г. и ги оставя да живеят в Уисконсин. През 1880^те повечето уинебаго от Небраска се присъединяват към съплеменниците си в Уисконсин. Тези, които остават в Небраска през 1887 г. губят 1/3 от първоначалните 40 000 акра от резервата заради Закона за преразпределение на индианските земи.<ref name="Sultzman"></ref>

В началото на 21 век уинебаго в Небраска е федерално признато племе, което има резерват от 458 кв. км в окръзите [[Търстън]] и [[Диксън]] в Небраска и в окръг [[Удбъри (окръг, Айова)|Удбъри]] в Айова. Племето има над 4 000 записани членове. В Уисконсин, по – рано известното като Уинебаго племето на Уисконсин също е федерално признато. Седалището на племето е в Блек Ривър Фолс. Техният резерват е с големина от 18,6 кв. км., разпръснат в 10 окръга на Уисконсин. През 1990те племето официално сменя името си на Нация Хо Чунк на Уисконсин. През 2011 г. племенното членство е 7 192 души. През 1975 г. двете формирования на уинебаго получават от Правителството 4,6 милиона долара компенсация за отнетите им земи.