Законодателно събрание (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
Още в първите години на революцията множество благородници емигрират, като се надяват от чужбина да организират въоръжена съпротива срещу революцията и разчитат на помощта на европейските монархии. Неуспешното бягство на краля през юни 1791 ускорява образуването на такава коалиция сред съседните на Франция държави, които дотогава възприемат революцията само като поредните безредици. Съвместната декларация на Прусия и Австрия в подкрепа на крал [[Луи XVI]] от 27 август 1791 („Декларация от Пилниц“) вече заплашва Франция с военни действия. Самият крал разглежда войната в благоприятна светлина, надявайки се евентуално военно поражение на Франция да възстанови неговата абсолютна власт. И макар че по време на Учредителното събрание царят пацифистки настроения, изразени в чл. 6 на конституцията: „Френската нация се отказва да предприеме каквато и да е война със завоевателна цел“<ref>{{cite book |title= Революцията |last=Мадлен |first= Луи|year= 2004|publisher= Дамян Яков|location=София |isbn=9545272201 |pages=131 }}</ref>, това бързо се променя с нарастващата външна опасност.
Законодателното събрание напротив, има склонност към война, за да разпространи революцията извън Франция.<ref>Thomas Lalevée, « [http://www.h-france.net/rude/rudevolvi/LaleveeVol6.pdf National Pride and Republican grandezza: Brissot’s New Language for International Politics in the French Revolution] », ''French History and Civilisation'' (Vol. 6), 2015, pp. 66 – 82</ref> Идеята за обявяване на война се пропагандира от жирондинците, за които войната е продължение на революцията, и намира поддръжка сред народа. Монтанярите и якобинците обаче се противопоставят на войната, защото смятат, че революцията има много вътрешни врагове.
== Източници ==
| |||