Българско възраждане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.215.139.98 (б.), към версия на Кочев |
|||
Ред 34:
== Литература ==
Литературата, създадена в периода на Българското възраждане, е част от огромния масив на новата българска литература. Тя се различава от Средновековната ([[Старобългарска литература|старобългарска]]) литература и по език, и по проблеми, и по жанрове и по тип художественост.
През първата половина на [[19 век|XIX в.]] в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови наклонности. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. даскалска поезия. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на писателите на такъв вид книжнина личат тези на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Неофит Рилски]], [[Емануил Васкидович]], [[Константин Фотинов]], [[Христаки Павлович]], [[Ботьо Петков]]. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и приспособяване на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на XIX век се издават учебници по история, география, физика, математика. Тази наклонност се запазва и след Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]], [[Добри Войников]], [[Тодор Шишков]], [[Христо Ботев]] и други.
| |||