Разлика между версии на „Папа“

м
форматиране: 13x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 13x тире-числа (ползвайки Advisor))
'''Папа Римски''' ({{lang-la|papa}}, и {{lang-el|πάππας}} – в пр. ''отец, баща'') е глава и върховен суверенен йерарх (понтифекс, понтифик) ({{lang-la|Pontifex Romanus}} – ''римски понтифекс'', или {{lang-la|Pontifex Maximus}} – ''върховен суверенен понтифекс'') на [[Римокатолическата църква]], а в международно право – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта:
# глава и суверен на [[Светия престол]];
# наследник на [[Свети Петър]] (първият епископ на Рим) и глава на Католическата църква и неин върховен йерарх;<ref>Св. Петър не е бил първи епископ на Рим. До 67 г. (блажената кончина на Светия Апостол) не е употребявана думата епископ и не е имало такъв чин. Първи еписопепископ на Рим е [[Лин (папа)|Лин (68- – 80)]], след това е [[Анаклет I|Анеклет (80- – 92)]] и трети е [[Климент I|Св. Климент (92- – 100)]]. справкаСправка: Църковна история на [[Евсевий Кесарийски|Евсевий]], възприета в последствие,впоследствие като история на Светата Съборна и Апостолска Църква, от която са отпаднали римо-латинците (паписти) през 1054 г. и са преминали в ерес, заради упоритите си заблуждения и непризнаване на Църковните вселенски събори.</ref>
# наследник на [[Свети Петър]] (първият епископ на Рим) и глава на Католическата църква и неин върховен йерарх;<ref>
Св.Петър не е бил първи епископ на Рим. До 67 г. (блажената кончина на Светия Апостол) не е употребявана думата епископ и не е имало такъв чин. Първи еписоп на Рим е [[Лин (папа)|Лин (68-80)]] след това е [[Анаклет I|Анеклет (80-92)]] и трети е [[Климент I|Св. Климент (92-100)]] справка: Църковна история на [[Евсевий Кесарийски|Евсевий]], възприета в последствие, като история на Светата Съборна и Апостолска Църква, от която са отпаднали римо-латинците (паписти) през 1054 г. и са преминали в ерес, заради упоритите си заблуждения и непризнаване на Църковните вселенски събори.</ref>
# абсолютен суверен (монарх) на града-държава [[Ватикана]].
 
 
Последните папски решения, приети едва през ХХ в., гарантират в много по-голяма степен свободата и независимостта на конклава при избора на нов папа. Освен това е въведено изискването да се пази в пълна тайна хода на изборите. Този, който наруши това изискване, е заплашен от сурови църковни наказания. В момента гласуването за папа се извършва тайно с бюлетини, които се изгарят след всеки тур в специална камина. Цветът на дима от тези бюлетени известява на римляните резултатите от гласуването – ако е черен, значи кардиналите не са постигнали съгласие по кандидатурите, а ако е бял означава, че новият папа е избран.
[[Картинка:Papa Adriano V.jpg|мини|Папа [[Адриан V]] (ок.[[1215]]- – [[1276]])]]
 
== Имена ==
До 6 в. римските епископи запазвали собствените си имена. Първият, който променил името си бил [[Йоан II]] (533- – 535). Той се казвал Меркурий и вероятно е смятал за непристойно да носи римско езическо име. Едва от средата на XVI в. обаче всички папи започнали да приемат ново име, почитайки по този начин определени свои предшественици. В съответствие със сега действащите правила, след избирането на папа деканът на кардиналската колегия се убеждава, че избраният е съгласен да заеме престола на Свети Петър, след което му задава въпроса: „Какво име желаеш да приемеш?“.
 
== Възраст ==
В средновековните източници се указват изключително рядко рождените дати на папите. Хронистите се ограничават обикновено с посочването на това, че на папския трон е седнал „млад“ или „стар“ човек. Установено е обаче, че няколко папи заели на трона на [[Свети Петър]] доста млади – [[Йоан XII]] (955- – 964) към момента избирането си бил 20-годишен, [[Григорий V (папа)]] (966- – 999) – на 24, а [[Бенедикт IX]] (1032- – 1044) – едва на 15 (по някои източници дори на 12) години. Има и противоположни случаи, когато за папи са избирани доста възрасти за времето си духовници. Така например, [[Павел IV]] (1555- – 1559) бил на 79, а [[Климент Х (папа)]] (1670- – 1676) – на 80 години, когато поели властта над Католическата църквата.
[[Картинка:Papa Alexandre II.jpg|мини|Папа [[Александър II]] (ок.[[1015]]- – [[1073]])]]
 
== Продължителност на [[понтификат]]ите ==
Най-дълго управлявалият папа в историята на църквата е [[Пий IX]] – 32 години, а след него се нареждат [[Йоан Павел II]] и [[Пий VI]] – 24, [[Пий VII]] – 23 и [[Александър III]] – 22 години. Папа Лъв XIII (1878- – 1903) бил на 68 години, когато го избрали и след това управлявал цели 25 години. Много повече обаче са кратките понтификати. Така например, [[Стефан II (избран за папа)|Стефан II]] (752) умрял на третия ден след избирането му, без дори да доживее до официалното си коронясване и по тази причина не е вписан дори в официалния папски регистър. Няколко папи пък се отказвали от тиарата под заплаха от смъртно наказание.
 
== Националност ==
Не е възможно да се установи националността на римските епископи до III в., но най-вероятно повечето са били гърци, тъй като раннохристиянската римска община се е състояла в мнозинството си от преселници, а не от местни жители. Според официалната статистика от 261 папи около 200 са родом от [[Италия]], 50 са чужденци а националността на останалите не е установена. Сред чужденците преобладават гърци и сирийци, 7 папи са родени във [[Франция]], 7 – в [[Германия]], 2 – в [[Испания]], има и по 1 от Африка, Англия, Фландрия и Полша. Холандският папа [[Адриан VI]] (1522- – 1523) бил последният папа-неиталианец до избирането през 1978 г. на [[Йоан Павел II]]. Половината от италианските папи били родени в Рим.
 
== Социален статус ==