Уилям Шекспир: Разлика между версии

| име = Уилям Шекспир

| брак = Ан Хатауей (1582- – 1616)

'''Уи&#768;лям Ше&#768;кспир''' ({{lang-en|William Shakespeare}} <ref name="изписване" group="б.">Фамилното име на Шекспир, освен в наложилата се в наши дни форма ''Shakespeare'', е изписвано и по други начини: ''Shaxpere'', ''Shakspere'', ''Shak-speare'', ''Shake-speare''. Правописът като Шекспир се е утвърдил в България от руски, като за първи път е посочен в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. По съвременните правила за транскрипция от английски език би трябвало да се пише "Шейкспиър"„Шейкспиър“, но е правилно да се използва исторически установеното Шекспир.</ref>) е [[Англия|английски]] [[драматург]] и [[поет]].

Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история{{hrf|Greenblatt|2005|11}}{{hrf|Bevington|2002|1–31 – 3}}{{hrf|Wells|1997|399}}. Той е наричан често „[[национален поет]] на Англия“ и „Ейвънския бард“.{{hrf|Dobson|1992|185–186185 – 186}}<ref name=national-cult group="б.">„Националният култ“ към Шекспир и определянето му като „бард“ водят началото си от септември 1769 г., когато актьорът [[Дейвид Гарик]] организира едноседмичен карнавал в Стратфорд, за да отбележи почетното звание, присъдено на Шекспир от градския съвет. Освен че дарява на града статуя на Шекспир, Гарик съставя и бездарно стихотворение, подложено на подигравки от лондонската преса, в което нарича бреговете на Ейвън родно място на „несравнимия бард“.({{harv|McIntyre|1999|412–432412 – 432}})</ref> Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 [[Пиеса|пиеси]],<ref name=exact-figures group="б.">Точният брой на написаните от Шекспир пиеси е неизвестен.</ref> 154 [[сонет]]а, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.{{hrf|Craig|2003|3}}

Шекспир се ражда и израства в град [[Стратфорд на Ейвън]]. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в [[Лондон]] като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена [[Мъжете на Лорд шамбелана]], а по-късно - – [[Мъжете на краля]]. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.{{hrf|Shapiro|2005|xvii–xviii}}{{hrf|Schoenbaum|1991|41, 66, 397–98397 – 98, 402, 409}}{{hrf|Taylor|1990|145, 210–23210 – 23, 261–5261 – 5}}

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г.{{hrf|Chambers|1930|Vol. 1: 270–271270 – 271}}{{hrf|Taylor|1987|109–134109 – 134}}<ref name=play-dates group="б.">Датите на представянето и точното време на написване на отделните пиеси не са известни.</ref> Ранните му пиеси са главно [[Комедия|комедии]] и [[Историческа драма|исторически драми]], жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно [[Трагедия|трагедии]], сред които [[Хамлет]], [[Крал Лир]], [[Отело]] и [[Макбет]], смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише [[Трагикомедия|трагикомедии]], наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Уилям Шекспир е роден през април [[1564]] г.<ref name="дата" group="б."> Кръстен на [[26 април]] [[1564]], датата на раждането му не е известна. Традиционно се приема, че е 23 април. Виж: Schoenbaum, Samuel. ''Shakespeare's Lives''. Oxford, Oxford University Press, 1991. ISBN 0198186185. стр. 24 – 26</ref> в град [[Стратфорд на Ейвън]] и е кръстен на 26 април с.г. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април, [[Гергьовден]].{{hrf|Schoenbaum|1991|24- – 26}} Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18. век, но се утвърждава в биографиите на поета, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир - – [[23 април]] [[1616]] година.{{hrf|Schoenbaum|1987|24, 296}}{{hrf|Honan|1998|15–1615 – 16}}

Бащата на Уилям, Джон Шекспир, произлизащ от [[Снитърфийлд]], е заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия и общински съветник в Стратфорд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат селянин.{{hrf|Schoenbaum|1987|14- – 22}} Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до зряла възраст.{{hrf|Schoenbaum|1987|23- – 24}}

Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той вероятно посещава училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд,{{hrf|Schoenbaum|1987|62- – 63}}{{hrf|Ackroyd|2006|53}}{{hrf|Wells|2005|xv–xvi}} безплатно училище, основано през 1553 г.{{hrf|Baldwin|1944|464}} и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана{{hrf|Baldwin|1944|164–84164 – 84}}{{hrf|Cressy|1975|28, 29}} и включва обучение по [[латински език]] и [[латинска литература|литература]].{{hrf|Cressy|1975|80- – 82}}

Осемнадесетгодишен, Шекспир се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, като свидетелството за брак е издадено на 27 ноември 1582 г. На следващия ден двама от съседите на Хатауей дават гаранции, че няма законови пречки за брака.{{hrf|Schoenbaum|1987|77- – 78}} Сватбената церемония може би е организирана набързо, тъй като канцлерът на Устър издава специално разрешение предварителните публични обявявания да се намалят от обичайните три до едно,{{hrf|Wood|2003|84}}{{hrf|Schoenbaum|1987|78–7978 – 79}} а шест месеца по-късно Ан ражда своята дъщеря Сюзан, кръстена на 26 май 1583 г.{{hrf|Schoenbaum|1987|93}} Две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет; кръстени са на 2 февруари 1585 г.{{hrf|Schoenbaum|1987|94}} Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на [[11 август]] [[1596]] г).{{hrf|Schoenbaum|1987|224}}

След раждането на близнаците сведенията за живота на Шекспир практически изчезват до неговата поява на театралната сцена в Лондон, като изследователите често наричат времето между 1585 и 1592 г. „изгубените години“.{{hrf|Schoenbaum|1987|95}} Биографите, опитващи се да възстановят този период от живота му, цитират множество непотвърдени истории.[[Никълас Роу]], първият биограф на Шекспир, преразказва една стратфордска легенда, според която той заминава за Лондон, за да избегне преследване за [[бракониерство]] в имението на местния [[скуайър]] Томас Луси, на когото поетът си отмъщава, посвещавайки му вулгарна балада.{{hrf|Schoenbaum|1987|97–10897 – 108}}{{hrf|Rowe|1997}} Според друг разказ от 18. век Шекспир започва театралната си кариера като коняр на собственици на лондонски театри.{{hrf|Schoenbaum|1987|144–45144 – 45}} [[Джон Обри]] пише, че той е бил учител в провинцията.{{hrf|Schoenbaum|1987|110–111110 – 111}} Някои изследователи от 20. век предполагат, че Шекспир може би е бил нает като учител от Аликзандър Хогтън, земевладелец католик от [[Ланкашър|Ланкашир]], който споменава в своето завещание някой си Уилям Шейкшафт (''William Shakeshafte'').{{hrf|Honigmann|1999|1}} {{hrf|Wells|2005|xvii}} Единствените доказателства за тези хипотези са слухове, събрани след смъртта на Шекспир, а Шейкшафт е често срещано име в [[Ланкашър|Ланкашир]].{{hrf|Honigmann|1999|95–11795 – 117}}{{hrf|Wood|2003|97–10997 – 109}}

Изследователите не са единодушни за точното значение на тези думи,{{hrf|Greenblatt|2005|213}}{{hrf|Schoenbaum|1987|153}} но повечето от тях смятат, че Грийн обвинява Шекспир в опити да надскочи нивото си, като се опитва да се мери с получили университетско образование писатели, като [[Кристофър Марлоу]], [[Томас Наш]] или самия Грийн.{{hrf|Ackroyd|2006|176}} Фразата за тигровото сърце, която пародира стиха „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“ от пиесата на Шекспир „[[Хенри VI (пиеса)|Хенри VI]]“, както и играта на думи в „разтърсвач на сцени“ (в оригинала - – „''Shake-scene''“), дават основание Шекспир да бъде идентифициран като мишената на Грийн в този откъс. Латинският израз ''„Johannes factotum“'' означава човек, който се стреми да се занимава с много дейности, като не постига особено качество в никоя от тях.{{hrf|Greenblatt|2005|213}}{{hrf|Schoenbaum|1987|151- – 153}} Нападките на Грийн са най-ранното запазено сведение за театралната кариера на Уилям Шекспир. Предполага се, че тя е започнала по някое време между средата на 80-те години до времето, непосредствено преди смъртта на Грийн.{{hrf|Wells|2006|28}}{{hrf|Schoenbaum|1987|144–46144 – 46}}{{hrf|Chambers|1930|Vol. 1: 59}}

От 1594 г. пиесите на Уилям Шекспир се играят само от [[Мъжете на Лорд шамбелана]], театрална трупа, притежавана от група актьори, сред които и самият той, която скоро се превръща в най-популярната в Лондон.{{hrf|Schoenbaum|1987|184}} След смъртта на кралица [[Елизабет I]] през 1603 г. трупата получава кралски патент от новия крал [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и променя името си на [[Мъжете на краля]].{{hrf|Chambers|1923|208–209208 – 209}}

През 1599 г. съдружие на членове на трупата изгражда техен собствен театър на южния бряг на река [[Темза]], който наричат „[[Глобус (театър)|Глобус]]“. През 1608 г. съдружието поглъща и [[Блекфрайърски театър|Блекфрайърския театър]]. Множество документи за покупка на имоти и инвестиции показват, че трупата превръща Шекспир в богат човек.{{hrf|Chambers|1930|Vol. 2: 67–7167 – 71}} През 1597 г. той купува втората по големина къща в Стратфорд, Ню Плейс, а през 1605 г. участва с дял в изкупуването на енорийския десятък на града.{{hrf|Bentley|1961|36}}

От 1594 г. Уилям Шекспир започва да публикува някои от пиесите си като [[печат]]ни издания. Към 1598 г. името му се е превърнало в добра реклама и започва да се появява на кориците на тези издания.{{hrf|Schoenbaum|1987|188}}{{hrf|Kastan|1999|37}}{{hrf|Knutson|2001|17}} Дори и след успеха си като драматург Шекспир продължава да играе в своите собствени и в други пиеси. Изданието от 1616 г. на произведенията на [[Бен Джонсън]] го споменава сред изпълнителите на негови пиеси през 1598 и 1603 г.{{hrf|Adams|1923|275}} Отсъствието му в списъците на следващата пиеса от 1605 г. се приема от някои изследователи за знак за залеза на актьорската му кариера.{{hrf|Wells|2006|28}} В същото време в издаденото през 1623 г. „Първо фолио“ той е посочен като един от „главните актьори във всички тези пиеси“, някои от които са поставени за пръв път след 1605 г., макар че не е известно кои роли е играл.{{hrf|Schoenbaum|1987|200}} През 1610 г. Джон Дейвис пише, че „добрият Уил“ е играл „кралски“ роли.{{hrf|Schoenbaum|1987|200–201200 – 201}} През 1709 г. Роу предава една легенда, според която Шекспир играе призракът на бащата на Хамлет в едноименната пиеса.{{hrf|Rowe|1709}} Според други по-късни легенди той играе също Адам в „[[Както ви харесва]]“ и Хор в [[Хенри V (пиеса)|Хенри V]],{{hrf|Ackroyd|2006|357}}{{hrf|Wells|2005|xxii}} но съвременните изследователи се съмняват в тези сведения.{{hrf|Schoenbaum|1987|202–203202 – 203}}

Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, пръв пише, че той се оттегля в Стратфорд няколко години преди смъртта си,{{hrf|Ackroyd|2006|476}} но по това време пенсионирането е непозната концепция{{hrf|Honan|1998|382–83382 – 83}} и в действителност Шекспир продължава да посещава Лондон. През 1612 г. той е призован като свидетел в съдебно дело, свързано с брака на дъщерята на неговия хазяин Маунтджой.{{hrf|Honan|1998|326}}{{hrf|Ackroyd|2006|462–464462 – 464}} През март 1613 г. купува къща в бившия приорат в Блекфрайърс,{{hrf|Schoenbaum|1987|272–274272 – 274}} а през ноември 1614 г. е в Лондон за няколко седмици със своя зет Джон Хол.{{hrf|Honan|1998|387}}

В същото време след 1606- – 1607 г. Шекспир пише много по-малко пиеси, а след 1613 г. не е известна нито една.{{hrf|Schoenbaum|1987|279}} Последните му три пиеси са писани в съавторство, вероятно с [[Джон Флечър]],{{hrf|Honan|1998|375–78375 – 78}} който го наследява като драматург на трупата „Хората на краля“.{{hrf|Schoenbaum|1987|276}}

Уилям Шекспир умира на [[23 април]] [[1616]] г.{{hrf|Schoenbaum|1987|25, 296}} и е надживян от съпругата си и двете си дъщери. Сюзана се жени през 1607 г. за лекаря Джон Хол,{{hrf|Schoenbaum|1987|287}}, а Джудит&nbsp;— – два месеца преди смъртта на баща си за търговеца на вино Томас Куини.{{hrf|Schoenbaum|1987|292, 294}}

В своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана.{{hrf|Schoenbaum|1987|304}} В условията се указва тя да го предаде непокътнато на „първия син на своето тяло“.{{hrf|Honan|1998|395–96395 – 96}} Джудит има три деца, като всичките умират без да се оженят.{{hrf|Chambers|1930|Vol. 2: 8, 11, 104}}{{hrf|Schoenbaum|1987|296}} Сюзана има само една дъщеря, Елизабет, която се омъжва два пъти, но умира бездетна през 1670 г., прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир.{{hrf|Chambers|1930|Vol. 2: 7, 9, 13}}{{hrf|Schoenbaum|1987|289, 318–19318 – 19}} Завещанието на Шекспир почти не споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му.{{hrf|Schoenbaum|1991|275}} Той отбелязва, че и&#768; оставя своето „второ най-добро легло“, фраза, която предизвиква много спорове.{{hrf|Ackroyd|2006|483}}{{hrf|Frye|2005|16}}{{hrf|Greenblatt|2005|145–6145 – 6}} Някои изследователи смятат, че това е обида към Ан, докато според други второто най-добро легло е брачното.{{hrf|Schoenbaum|1987|301–3301 – 3}}

Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си.{{hrf|Schoenbaum|1987|306–07306 – 07}}{{hrf|Wells|2005|xviii}} [[Епитафия]]та, изсечена на надгробната му плоча, съдържа [[проклятие]] към хората, които биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г.{{hrf|BBC News|2008}} Още преди 1623 г. на северната стена на църквата е поставен погребален паметник на Шекспир, който го изобразява в момент на писане, а изсеченият текст го сравнява с [[Нестор (митология)|Нестор]], [[Сократ]] и [[Вергилий]].{{hrf|Schoenbaum|1987|308–10308 – 10}}

== Вижте също ==

* {{cite book | last = Craig | first = Leon Harold | year = 2003 | title = Of Philosophers and Kings: Political Philosophy in Shakespeare's "Macbeth"„Macbeth“ and "King„King Lear"Lear“ | place = Toronto | publisher = University of Toronto Press | isbn = 0802086055 | lang = en}}

** [http://liternet.bg/library/pr/sh/usheks.htm Няколко сонета на Шекспир на български - – превод Валери Петров]

** [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/138/lv0138010.htm Няколко сонета на Шекспир на български - – нов превод на Евгения Панчева]

** [http://lib.ru/SHAKESPEARE/ Всички произведения на Шекспир на руски - – различни преводи през годините]

** [http://www.metamorphosis.org.mk/content/view/1083/1/lang,mk/ 11 драми на Шекспир на македонски - – превод Драги Михајловски] (е-книги)