Менандър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Атиняни; Добавяне на Категория:Древни атиняни, ползвайки HotCat |
Balkanistki (беседа | приноси) Разширихме информацията за древногръцкия драматург Менандър. |
||
Ред 1:
[[File:Menander Chiaramonti Inv1453.jpg|мини|Менандър]][[File:Homer Menander Massimo.jpg|мини|Двойна [[херма]] на [[Омир]] и Менандър]]
'''Менандър''' ({{lang-la|Menandros}}, [[гръцки]]: Μένανδρος, [[латински|латинизирано]]: Menander; * [[342 пр.н.е.|342 г.]] / [[341 пр.н.е.]] в [[Кефизия]] до [[Атина]]; † [[291 пр.н.е.|291]]/ [[290 пр.н.е.]] вероятно при къпане) е [[древногръцки]] [[драматург]]
▲'''Менандър''' ({{lang-la|Menandros}}, [[гръцки]]: Μένανδρος, [[латински|латинизирано]]: Menander; * [[342 пр.н.е.|342 г.]] / [[341 пр.н.е.]] в [[Кефизия]] до [[Атина]]; † [[291 пр.н.е.|291]]/ [[290 пр.н.е.]] вероятно при къпане) е [[древногръцки]] [[драматург]]. Погребан е на пътя от [[Пирея]] за Атина.
Въпреки, че създава над 100 пиеси, той има едва 8 победи в Атински драматични фестивали. В своите пиеси Менандър е използвал разнообразие от маски с цел да си осигури по-широк спектър от герои и за да е по-лесно за публиката да ги разпознае.
'''Съдържание'''
# Живот и творчество
# Загуба на творчеството му а) Открития на XXв.
# Произведения
# Външни препратки
== Живот и творчество ==
Малко са фактите от живота на Менандър.Счита се, че наследява страстта си към комичната драма от чичо си Алексис.
Той е в близки отношения с древногръцкия философ [[Деметрий Фалерски]]. Също така се радва на подкрепа от пълководеца [[Птолемей I|Птолемей Сотер]], син на [[Лаг,]] който го кани в двореца си. Но Менандър, предпочитайки да остане във вилата си в Пирея в компанията на любовницата си, отказва. В негова чест сънародниците му го погребват на пътя за Атина, където е бил последно видян от Павзаний. Оцелели са многобройни негови паметници, включително добре позната статуя във [[Ватикан|Ватикана]], по-рано считана, че представлява лика на римския генерал и политик [[Гай Марий]].
Негов съперник в драматичното изкуство (предполага се и в любовта) е [[Филимон]], който изглежда е бил по-популярен. Менандър, обаче, смята себе си за по-добър драматург и, според латинския писател [[Авъл Гелий]], попитал Филимон: „Не те ли е срам, когато печелиш срещу мен?“.
До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях. През 1905г. са открити папирусни ръкописи, съдържащи големи части от чертири негови комедии: ''[[Героят]], [[Третейският съд]], [[Остриганата]]'' и ''[[Девойката от Самос]]''. Най-сетне, през претдесетте години бе открита единствената засега цяла негова комедия- [[Мъчният човек|''Мъчният човек'']].
До 301г. вече е написал повече от 70 пиеси. Прекарва повечето от живота си в Атина и се счита, че е отказал покани от Македония и Египет.
Комедията на Менандър е всъщност типична битова драма. Тя показва близост до трагедията на Еврипид, както бе и посочено в общата характеристика на новата комедия.Менандровата комедия, която е драматически разказ за любовно приключение, е продължение на Еврипидовата традиция. Любовната тема у Менандър е правила силно впечатление на съвременни и по-късни поколения и то намира израз например у Овидий, според когото (Тъжни песни, II 369 ) "нито една комедия на пленителния Менандър не минава без любовта".
Фактът, че любовта е постоянна тема на Менандровата комедия, определя у него и един постоянен състав на действуващите лица. Тук е влюбеният момък, сериозен или лекомислен, тук е влюбената девойка, винаги свободнородена, не робиня, не и либертина.
Постоянен двигател на Менандровата драма са робите, които с умствена и физическа енергия, с лъжи и хитрости, с преданост и вярност към господарите си преодоляват всяко неблагоприятно положение.
Менандровата комедия познава два главни импулса: случайността и характера.Случайността е тъй честа в новата комедия, че понякога ликвидира всяка идея за правдоподобие.
Неговата комедия не изхвърля хора, но той няма ролята, която му отреждат Аристофан и първите двама трагици. В отношението си към хора Менандър отново следва Еврипид. В ''[[Мъчният човек]]'' след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.
Менандър е [[гръцки]] [[драматург]] от атинската Нова [[Комедия]] (''nea''). Менандър пише 105 или 109 комедии, запазени са заглавията на 96.▼
Менандър е един от най-значителните поети на Новата Комедия, произведенията му влияят на [[Овидий]], [[Теренций]] и [[Плавт]]. При Менандър [[хор]]ът играе задкулисна роля; явява се между актовете с музикални изпълнения. Комедиите му не са политически, те показват малките слабости на жителите на града му и завършват щастливо.
Менандър има голямо влияние върху [[Жан-Батист Молиер|Молиер]]
== Загуба на творчеството му ==
▲
Повече от хилядолетия произведенията на Менандър са считани за напълно изгубени. Благодарение на дълги и продължителни открития на папируси, Менандър вече може да заеме мястото си сред главните древногръцки драматурзи като Еврипид, Софокъл, Аристофан и Есхил.
В библиотеката на [[Federico da Montefeltro]] в [[Урбино]] вероятно е имало цели произведения, но тяхното съществуване е под въпрос и няма следи след превземането на града от [[Цезар Боргиа]] и преместването им в библиотеката във [[Ватикан|Ватикана]].
Произведенията на Менандър са били преработени от римските писатели [[Plautus]] и [[Terence]] и чрез тях той влияе на развитието на Европейската комедия от [[Ренесанс|Ренесанса]]. Техните творби допълват много от липсващите части.
Менандър е почитател и имитатор на [[Еврипид]] и прилича на него по острото си наблюдение на практическия живот, по анализа на емоциите и привързаността си към моралните максими , много от които стават всеизвестни: „Собствеността на приятели е обща“, „Обичаните от Господ умират млади“, „Лошата комуникация разваля добрите маниери”. Тези максими след това са събрани и с допълнения от други източници са публикувани за използване в училищата.
Единствената оцеляла част от ранната му пиеса „[[Пиянство|''Пиянство'']]” е атаката срещу политика [[Калимедон]] по начина на [[Аристофан]], чийто неприличен стил е приет в много от неговите пиеси.
Правели са се преработки и комбинации на повече от една пиеса.По този начин в “''Andria''” са комбинирани произведенията на Менандър “''The woman from Andros''” и “''The woman from Perinthos''” , а в “''Eunuchus''” – “''The Eunuch''” и “''The Flatterer''”.
==== Открития на XX век ====
През 1907 година ситуацията внезапно се променя с откритието на ръкопис, който съдържа големи откъси от “''The Samia''”, “The Perikeiromene” “''The Epitrepontes''”, сегмент от “''Heros''” и друг откъс от неопределена пиеса. Раздел от 115 стиха от ''Sikyonioi'' са били открити при случай с мумия през 1906г.
През 1959 г.папирусът „''Бодмер''” е публикуван, съдържайки „''Dyskolos''”, повечето от “''The Samia''” и половината от „''The Aspis''”.
Продължават да бъдат откривани и публикувани други папируси.
През 2003г. е открит ръкопис на сирийски от 9. век, който е повторно използван скъп документ от 4. век с произведения на Менандър. Оцелелите части от него съдържат откъси от “Dyskolos” и 200 стиха от друга творба.
== Произведения ==
*''Aspis'' ("The Shield"; about half)
*''Georgos'' ("The Farmer")
Line 42 ⟶ 94:
== Външни препратки ==
{{Общомедия|Category:Menander}}
* https://en.wikipedia.org/wiki/Menander
* Сборник "Антични комедии, изд. Световна класика
* https://www.britannica.com/biography/Menander-Greek-dramatist
* [http://www.gottwein.de/Grie/menand/monost_a.php Menander: Monosticha / Sententiae / Einzelverse (Altgriechisch, Latein, Deutsch) ]
| |||