DOS: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.47.84.209 (б.), към версия на ShockD |
|||
Ред 83:
<code>NUL</code> името на файл е пренасочено към файл "нищо" (null file), аналогично с подобния файл на UNIX [[/dev/null]]. Най-добре е да се използва във файл с команди(batch command files) за изчистване на ненужна информация. Ако <code>NUL</code> се копира върху файл, който е вече създаден, то той ще бъде нулиран, т.е. нулев файл ще бъде създаден. (Тъй че, <code>copy NUL foo</code> е аналогично на UNIX командите <code>cat </dev/null >foo</code> и <code>cp /dev/null foo</code>.) Създавайки потребителски файл с име <code>NUL</code>, независимо с какво разширение, може да доведе до непредсказуеми реакции в повечето приложения. Добре написаните проложения ще генерират грешка при опит за създаване на такъв файл, но други "записват" файла, но тъй като той е и "нищо" всичко, което програмата записва, е загубено, а някои програми дори блокират компютъра.
==Начин на именуване на устройствата==
В Microsoft DOS и техните производни дисковите устройства се идентифицираха с букви от латинската азбука. Стандартна практика е да се резервират букви "A" и "B" за флопи дисковете. На системи със само едно флопидисково устройство DOS използва и двете букви за едно устройство, и изписва покана за поставяне на дискета. Това позволява копиране от дискета на дискета (това не е много бърз метод тъй като дисковете трябваше да се сменят по-често, отколкото трябва) или да се работи с програма от едното устройство и с данните за нея в другото. На твърдите дискове се именуваха с буквите "C" и "D", но след като възможността за повече логически устройства се появи на основните дялове (primary partition) на всеки диск (DOS позволява само един активен основен дял за диск) първи получаваха букви, след това процедурата се повтаря за логическите устройства в разширените дялове (extended partitions). След това се дават букви на [[CD-ROM]], [[RAM диск]]овете и др. Това се прави по реда, по който драйверите бяха зареждани, макар че има възможност за указване на кое устройство коя буква да се присвои. На мрежовите устройства обикновено се даваха букви от края на азбуката, за да няма конфликт със системата.▼
▲и техните производни дисковите устройства се идентифицираха с букви от латинската азбука. Стандартна практика е да се резервират букви "A" и "B" за флопи дисковете. На системи със само едно флопидисково устройство DOS използва и двете букви за едно устройство, и изписва покана за поставяне на дискета. Това позволява копиране от дискета на дискета (това не е много бърз метод тъй като дисковете трябваше да се сменят по-често, отколкото трябва) или да се работи с програма от едното устройство и с данните за нея в другото. На твърдите дискове се именуваха с буквите "C" и "D", но след като възможността за повече логически устройства се появи на основните дялове (primary partition) на всеки диск (DOS позволява само един активен основен дял за диск) първи получаваха букви, след това процедурата се повтаря за логическите устройства в разширените дялове (extended partitions). След това се дават букви на [[CD-ROM]], [[RAM диск]]овете и др. Това се прави по реда, по който драйверите бяха зареждани, макар че има възможност за указване на кое устройство коя буква да се присвои. На мрежовите устройства обикновено се даваха букви от края на азбуката, за да няма конфликт със системата.
Тъй като тези букви се използват директно от приложенията (за разлика от /dev/* имената в [[Unix-подобни]] операционни системи), добавянето на допълнителен твърд диск може да създаде проблеми на приложенията, може дори да се стигне до преконфигуриране или дори преинсталиране. Това се случва най-често при положение, че има логически дискове в разширения дял на оригиналния твърд диск и новият диск има основен дял, тъй като това води до смяна на буквите на логическите дискове от първия твърд диск. Но дори и новият диск да има само логически дискове в разширения дял, това все пак ще смени буквите на [[RAM диск]]овете и [[CD-ROM]]ите. Тази "подривна" система съществува по време на 9x версиите на Windows, но NT използва малко по-различна състема. Тя използва традиционната система, когато за пръв път се инсталира, но след това се опитва да запази буквите на вече съществуващите устройства, докато потребителя не ги смени.
| |||