Антон Страшимиров: Разлика между версии

 

== Биография ==

Роден е в големия български род [[Страшимирови]] в 1872 година в семейството на зидаря, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]] Тодор Страшимиров. Брат е на [[Тодор Страшимиров]] и [[Димитър Страшимиров]]. На 13 години напуска родния си град [[Варна]], скита из [[Добруджа]], слугува в [[кръчма|кръчми]] и [[кафене]]та, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в [[Разград]], след това в Земеделското [[училище]] в [[Садово]], което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален [[учител]] из различни села във [[Варна|Варненско]] и [[Бургас]]ко. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас. Увлича се от [[народничество|народническия социализъм]].

 

[[File:Letter from Anton Strashimirov to Ivan Tsankov 24 April 1937.jpg|мини|250п|Писмо от писателя Антон Страшимиров до ловчанлията Иван Цанков, 24 април 1937 г.]]

Участва в македонското освободително движение като четник на [[Яне Сандански]]. В 1900 година е делегат на Казанлъшкото дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> а през април 1901 година отново от Казанлък е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>

 

Поверени са му 3000 лири от откупа, взет от ВМОРО за [[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]].<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 366.</ref>