Областно събрание на Източна Румелия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратки и граматически поправки |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Парламент инфо
| название = Областното събрание
| название_парламент =
| герб =
| размер_герб =
| емблема =
| размер_емблема =
| снимка = Meeting_Hall_of_Eastern_Rumelia_Provincial_Assembly.jpg
| размер_снимка = 250п
| тип_парламент =
| камара1 =
| длъжност_ръководител_камара1 = Председател
| ръководител_камара1 = Областното събрание се е ръководело от председател.
| партия_ръководител1 =
| дата_избиране1 =
| камара2 =
| длъжност_ръководител_камара2 =
| ръководител_камара2 =
| партия_ръководител2 =
| дата_избиране2 =
| брой_членове = 56
| парламентарни_групи =
| дата_основаване = [[22 октомври]] [[1879]] г.
| избори =
| седалище_адрес = [[Пловдив]]
| сайт =
}}
'''Областното събрание''' е представителен и законодателен орган на автономната област [[Източна Румелия]], която след разпокъсването на [[Санстефанска България]] остава в [[Османската империя]]. Заседава в [[Пловдив]] от [[22 октомври]] [[1879]] до [[22 декември]] [[1884]] година.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 418-420 ISBN 954-528-790-X</ref>
{{стар стил}}
Line 77 ⟶ 105:
* Закон за непълнолетните и запретените – V редовна сесия, 1883 г.
* Закон за налога на номадските племена в Източна Румелия – V редовна сесия, 1883 г.
== Сгради на Областното събрание ==
[[Image:HistoryMuseumPlovdiv-Unification.jpg|дясно|thumb|300px|Сграда построена за Областното събрание на Източна Румелия]]
След [[Освобождението]], сградата на „Хюнкяр хамам“ - втората по големина обществена баня в Пловдив - била дадена за нуждите на Областното събрание. [[Пиетро Монтани]] - първият главен архитект на Източна Румелия - ръководи цялостното й преустройство и проектира украсата й. В централното помещение на банята имало места за 56 народни представители, специални трибуни за министрите (т.е. директорите), за дипломатите. Имало е балкон за 150 души зрители. Върху купола били изрисувани 4 фигури – ''Правосъдието'', ''Мирът'', ''Силата'' и ''Законът''. След [[Съединението]] сградата се използва за архивите на съда. Постройката пострадала сериозно от [[Чирпанското земетресение]] и през 1930 г. е разрушена.
По проект на архитект Пиетро Монтани започва стоежа на нова сграда за Областното събрание; поради завършването й след [[Съединението]], сградата никога не е била използвана по предназначението си; през 1886 г. там са настанени Пловдивската народна библиотека и музей (днес там е [[Регионален исторически музей (Пловдив)|Регионален исторически музей – Съединение]]).
== Бележки ==
| |||