Разлика между версии на „Анабар“

редакция без резюме
'''Анабар''' ({{lang-sah|Анаабыр}}) е река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Северен Сибир]], [[Якутия|Република Якутия (Саха)]], вливаща се в [[Анабарски залив|Анабарския залив]] на [[море Лаптеви]]. Дължината ѝ е 380 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Куанамка 939 km, която ѝ отрежда 51-во място по дължина сред реките на [[Русия]].
 
Река Анабар се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма Куонамка (559 km, лява съставяща) и Малка Куонамка (457 km, дясна съставяща) в източната ниска част на [[Анабарско плато|Анабарското плато]], на 14 km южно от село Ебелях в северозападната част на [[Якутия|Република Якутия (Саха)]]. За начало на река Анабар се приема река Голяма Конамка. Тя води началото си от югозападната част на [[Анабарско плато|Анабарското плато]], на 757 m н.в., в северозападната част на [[Якутия|Република Якутия (Саха)]], в непосредствена близост до границата с [[Красноярски край]]. На протежение от 760 km Анабар тече по южната и източната част на [[Анабарско плато|Анабарското плато]], първите 400 km на североизток, а останалите 360 km на север. В този участък реката има типичен планински характер – тясна долина със стръмни склонове. Ширината на коритото достига до 600 m, в което има много скали и прагове, дъното е каменисто, а дълбочината варира от 1 m в широките плитчини и бързеи, до 6-7 m в теснините. Северно от село Саскилах (при 180 km) Анабар навлиза в източната част на [[Северосибирска низина|Северосибирската низина]]. Тук долината ѝ става широка с едва забележими склонове. Появява се обширна заливна тераса, в която реката се разделя на ръкави, а руслото ѝ често мени местоположението си. След село [[Юрюнг-Хая]] започва плиткия естуар на Анабар, чрез който реката се влива в южната част на [[Анабарски залив|Анабарския залив]] на [[море Лаптеви]].
 
Водосборният басейн на Анабар има площ от 100 хил. km<sup>2</sup> и се простира на части от [[Якутия|Република Якутия (Саха)]] и [[Таймирски автономен окръг|Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг]] на [[Красноярски край]]. Басейнът на реката се намира в зоната на вечната замръзналост и в него има множество малки езера. Климатът в района е суров, характеризиращ се с изключително ниски зимни температури. По-голямата част от басейна е заета от тундрова растителност, а в горната (южна) част на водосборния басейн се срещат участъци от ниски иглолистни гори.
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното, но съвсем не е малък и процентът на дъждовното подхранване. Река Анабар е типична сибирска река, с пролетно-лятно пълноводие и епизодични летни прииждания. Среден многогодишен отток при село Саскилах 458 m<sup>3</sup>/s (максимален 13000 m<sup>3</sup>/s), което като обем представлява 14,455 km<sup>3</sup>/год, а към устието обемът достига до 17,8 km<sup>3</sup>/год. Анабар замръзва в края на септември, а се размразява в началото на юни, като в по плитките участъци замръзва до дъното. Мътността на водата не превишава 100 g/m<sup>3</sup>.
 
Река Анабар протича през безлюдни райони и по течението ѝ има само три населени места: Ебелях, Саскилах (районен център) и [[Юрюнг-Хая]]
 
Реката е богата на риба, поради липсата на замърсители в басейна ѝ. Плавателна е до села Саскилах, на 242 km от устието. В басейна на реката се разработват находища на диаманти. Реката е популярен район за лов на диви зверове и пернат дивеч.