Уикипедия

Мери Самървил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Британски астрономи, ползвайки HotCat
м шаблон-инфо кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 10x кавички, 4x тире-числа, 2x нов ред, 5 интервала, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
'''Мери Феърфакс Самървил''' е [[Шотландци|шотландска]] писателка и енциклопедистка, от епоха, в която участието на жени в науката не е било насърчавано.<ref>O'Connor & Robertson: "in keeping with the ideas of the time, little need was seen to educate girls".</ref> Тя учи [[математика]] и [[астрономия]] и заедно с [[Каролин Хершел]] е първата жена, член на [[Кралско астрономическо дружество|Кралското астрономическо дружество]]. <div><ref name="DSB522"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref></div>▼
| име-оригинал = Mary Fairfax Somerville
| категория = астроном
| описание = шотландски астроном и писател
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Джедбърг]], [[Шотландия]]
| починал-място = [[Неапол]], [[Италия]]
| националност = {{Шотландия}}
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = астроном
| област = [[Астрономия]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял =
}}
}}
 
▲'''Мери Феърфакс Самървил''' ({{lang-en|Mary Fairfax Somerville}}) е [[ШотландциШотландия|шотландска]] писателка и енциклопедистка, от епоха, в която участието на жени в науката не е било насърчавано.<ref>O'Connor & Robertson: "in„in keeping with the ideas of the time, little need was seen to educate girls"girls“.</ref> Тя учи [[математика]] и [[астрономия]] и заедно с [[Каролин Хершел]] е първата жена, член на [[Кралско астрономическо дружество|Кралското астрономическо дружество]]. <div><ref name="DSB522"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref></div>
 
== Ранни години ==
Родена е на [[26 декември]] [[1780]] година в [[Джедбърг]], [[Шотландски граници]], в дома на леля си по майчина линия, съпругата на д-р Томас Самървил (1741 – 1830). Тя е дъщеря на вицеадмирал Сърсър Уилям Джордж Феърфакс<ref name="bruck201bruck2012"><cite class="citation journal">Mary T Brück. </cite></ref> (потомък на известния род [[Феърфакс]]), аи поМаргарет майчина линия еЧартъри, потомка на няколко големи шотландски династии.<ref name="DSB521DSB5212"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref> РоденаПрекарва едетството в Джедбърг,си в [[Шотландски граници|ГраницитеБърнтайланд]], в дома на леля си по майчина линия, съпругата на д-р Томас Самървил (1741–1830 гг.) Прекарва детството си в Бърнтисланд, [[Файф]].<ref name="bruck201bruck2012"><cite class="citation journal">Mary T Brück. </cite></ref> След завръщането си от морско пътешествие, баща ѝ я намира за „дивачка“ и я изпраща на едногодишно обучение в Мъселбърг, скъпоструващо училище с пансион,<ref name="DSB521DSB5212"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref> след което тя може да чете, макар и не много добре, да прави проста [[аритметика]] и да говори малко [[Френски език|френски]].<ref><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref>
 
По-късно, тя учи неофициално [[география]] и астрономия, и си дава сметка, че образованието ѝ е силно ограничено спрямо това, което брат ѝ получава. По тази причина, тя учи [[Латински език|латински,]] при чичо си д-р Томас Самървил, който я описва като запалена ученичка.<ref name="bruck201bruck2012"><cite class="citation journal">Mary T Brück. </cite></ref> Веднъж, докато слуша урок, даван на брат ѝ, тя отговаря там, където той не се справя. Учителят е впечатлен и ѝ предлага да продължи неофициално да слуша уроците му. Тя учи [[Изкуство|изкуства]] при Александър Насмит в Единбърг[[Единбург]], от когото научава за перспективата − вдъхновена, тя си набавя копие от [[Елементи]] на [[Евклид]], и го изучава задълбочено.<ref name="bruck201bruck2012"><cite class="citation journal">Mary T Brück. </cite></ref> През това време, тя запазва маниерите си на дъщеря в аристократично семейство, като посещава обществени събития в ЕдинбъргЕдинбург, на които става известна като „Джедбъргската роза“.<ref name="DSB522DSB5222"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref> По това време, след смъртта на десетгодишната ѝ сестра, родителите ѝ забраняват да учи, понеже смятат, че това е допринесло за смъртта на сестра ѝ. Това не я спира, и тя чете скришом.<ref name="DSB522DSB5222"><cite class="citation book">''Somerville, Mary Fairfax Greig''. </cite></ref>
 
През 1804 г., тя се омъжва за свой далечен братовчед, руския консул в [[Лондон]], капитан Самюел Григ. Те имат две деца, едното от които, Воронцов Григ, става адвокат и учен.<ref><cite class="citation journal">Appleby, J. H. (1999). </cite></ref> Те живеят в Лондон. За Самървил това не е добър период: макар и да има достъп до книги, съпругът ѝ няма високо мнение за възможностите на жените да се занимават с научна работа. Тя се завръща в Шотландия след смъртта му през 1807 г.
 
Наследството, което получава от Григ, ѝ дава свободата да продължи заниманията си с науката. През 1812 г., тя се омъжва за друг далечен братовчед, д-р Уилям Самървил (1771–18601771 – гг.1860), военен лекар, който я насърчава в интереса ѝ към [[Физика|физиката]] и [[Природни науки|природните науки]] въобще. Те имат четири деца. Тя се запознава с най-видните учени на епохата, които са привлечени от нейния талант. Още преди да стане общоизвестна, [[Лаплас]] казва за нея: „''Само три жени са ме разбирали. Вие, г-жо Самървил, Каролин Хершел, и г-жа Григ, за която не знам нищо''“ (Самървил е първата и третата от тези три жени).
 
== Преводи и ръкописи ==
Лорд Хенри Бръгам отправя молба на Самървил да преведе труда на Лаплас „''Mécanique céleste''“. Става известна с превода ѝ на този труд, публикуван през 1831 г. под заглавието „''The Mechanism of the Heavens''“. За този си труд тя казва: „''Преведох труда на Лаплас от алгебра на обикновен език''“.
 
Други нейни трудове са „''За връзката между физическите науки''“ (1834 г.), „''Физическа география''“ (1834 г.), която е широко използван учебник до началото на [[ХХ век]], <ref><cite class="citation">O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Somerville.html "Mary Somerville"], ''MacTutor History of Mathematics archive'', [[Университет на Сейнт Андрюс|University of St Andrews]]</cite><cite class="citation"></cite><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rfr_id=info%3Asid%2Fen.wikipedia.org%3AMary+Somerville&rft.atitle=Mary+Somerville&rft.aufirst=John+J.&rft.aulast=O%27Connor&rft.au=Robertson%2C+Edmund+F.&rft.btitle=MacTutor+History+of+Mathematics+archive&rft.genre=bookitem&rft_id=http%3A%2F%2Fwww-history.mcs.st-andrews.ac.uk%2FBiographies%2FSomerville.html&rft.pub=University+of+St+Andrews&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook">&nbsp;</span><span>.</span></ref> и ''„Молекулярна и микроскопична наука“'' (1869 г.).<ref name="bruck201"><cite class="citation journal">Mary T Brück. </cite></ref> През 1835 г., тязаедно ис Каролин Хершел стават жени-членки на Кралското астрономическо дружество. През 1838 г., тя и съпругът ѝ се местят в Италия, където прекарват по-голямата част от времето си. През 1868 г., 4 години преди смъртта си на 91 годишна възраст, тя подписва неуспешната петиция на [[Джон Стюарт Мил]] за [[избирателно право на жените]].<ref><cite class="citation web">Arianrhod, Robyn (29 November 2012). </cite></ref>
[[Файл:Vonwiller-family.jpg|мини|250x250пкс|Английското гробище в Неапол. На заден план е статуята на Мери Самървил. ]]▼
Самървил дължи голяма част от популярността си на ясния и точен изказ в трудовете ѝ, както и на ентусиазма за темите, който предава. От 1835 г., тя получава пенсия от 300 паунда от правителството. През 1869 г. получава „Медала на дарителите“ на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]],<ref><cite class="citation web">[http://www.rgs.org/NR/rdonlyres/C5962519-882A-4C67-803D-0037308C756D/0/GoldMedallists18322011.pdf "Gold Medal Recipients"] (PDF). </cite></ref> после и „медал Виктория“,<ref><cite class="citation" id="CITEREFFreeman1966">Freeman, T. W. (1966), [http://www.erudit.org/revue/cgq/1966/v10/n20/020647ar.pdf "Baker, J.N.L. The history of geography"] (PDF), ''Cahiers de géographie du Québec'' (Erudit), 10 No 20, p.&nbsp;352<span class="reference-accessdate">, retrieved <span class="nowrap">26 June</span> 2009</span></cite><cite class="citation" id="CITEREFFreeman1966"></cite><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rfr_id=info%3Asid%2Fen.wikipedia.org%3AMary+Somerville&rft.atitle=Baker%2C+J.N.L.+The+history+of+geography&rft.aufirst=T.+W.&rft.aulast=Freeman&rft.date=1966&rft.genre=article&rft_id=http%3A%2F%2Fwww.erudit.org%2Frevue%2Fcgq%2F1966%2Fv10%2Fn20%2F020647ar.pdf&rft.jtitle=Cahiers+de+g%C3%A9ographie+du+Qu%C3%A9bec&rft.pages=352&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Ajournal&rft.volume=10+No+20">&nbsp;</span></ref> става член и на Американското философско общество.<ref><cite class="citation" id="CITEREFOughton1978">Oughton, M. (1978), Freeman, T. W; Oughton, M.; Pinchemel, P., eds., "Mary Somerville, 1780–1872", ''Geographers: biobibliographical studies'' (London and New York: Mansell) '''2''', p.&nbsp;109–11</cite><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rfr_id=info%3Asid%2Fen.wikipedia.org%3AMary+Somerville&rft.atitle=Mary+Somerville%2C+1780%931872&rft.aufirst=M.&rft.aulast=Oughton&rft.date=1978&rft.genre=article&rft.jtitle=Geographers%3A+biobibliographical+studies&rft.pages=109-11&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Ajournal&rft.volume=2">&nbsp;</span></ref>▼
 
Трудовете на Самървил оказват влияние над [[Джеймс Кларк Максуел|Джеймс Максуел]] и [[Джон Кауч Адамс|Джон Адамс]]. Нейните дискусии за за хипотетична планета отвъд орбитата на Уран, в шестото издание на ''За връзката между физическите науки'' (1842 г.) мотивират Адамс да търси такава планета и открива Нептун.▼
 
Сред приятелите ѝ в литературните среди са [[Мария Еджуърт]], Маргарет Холфърд, и [[Джоана Бейли]]. След като се запознава с ''Предварителна дисертация за механизмите на небесата ''(1832 г.), Бейли пише на Самървил "За мен е чест да бъда удостоена с това внимание от страна на човек, който е направил толкова много за това да спре лежерното подценяване на способностите на жените, отколкото е направило цялото сестринство на поетичните моми и автори на романи“.<ref name="Baillie2010"><cite class="citation book">Baillie, Joanna (2010). </cite></ref>▼
 
== Смърт и наследство ==▼
Самървил умира в [[Неапол]] на 29 ноември 1872 г. и е погребана на Английското гробище.<ref>Giancarlo Alisio, Il Cimitero degli Inglesi, Naples, 1993, ISBN 88-435-4520-5</ref> Година по-късно е издадена автобиографията ѝ ''Personal Recollections'', съставена от спомени от късните ѝ години, в които се разкриват както елементи от характера ѝ, така и отражения от действителността на научните и литературни общества от епохата ѝ.▼
 
 
 
 
През 1838 г., Мери и съпругът ѝ се местят в [[Италия]], където прекарват по-голямата част от времето си. През 1868 г., 4 години преди смъртта си на 91-годишна възраст, тя подписва неуспешната петиция на [[Джон Стюарт Мил]] за [[избирателно право на жените]].<ref><cite class="citation web">Arianrhod, Robyn (29 November 2012). </cite></ref>
 
▲Самървил дължи голяма част от популярността си на ясния и точен изказ в трудовете ѝ, както и на ентусиазма за темите, който предава. От 1835 г., тя получава пенсия от 300 паунда от правителството. През 1869 г. получава „Медала на дарителите“ на [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]],<ref><cite class="citation web">[http://www.rgs.org/NR/rdonlyres/C5962519-882A-4C67-803D-0037308C756D/0/GoldMedallists18322011.pdf "Gold Medal Recipients"] (PDF). </cite></ref> после и „медал Виктория“,<ref><cite class="citation" id="CITEREFFreeman1966">Freeman, T. W. (1966), [http://www.erudit.org/revue/cgq/1966/v10/n20/020647ar.pdf "Baker, J.N.L. The history of geography"] (PDF), ''Cahiers de géographie du Québec'' (Erudit), 10 No 20, p.&nbsp;352<span class="reference-accessdate">, retrieved <span class="nowrap">26 June</span> 2009</span></cite><cite class="citation" id="CITEREFFreeman1966"></cite><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rfr_id=info%3Asid%2Fen.wikipedia.org%3AMary+Somerville&rft.atitle=Baker%2C+J.N.L.+The+history+of+geography&rft.aufirst=T.+W.&rft.aulast=Freeman&rft.date=1966&rft.genre=article&rft_id=http%3A%2F%2Fwww.erudit.org%2Frevue%2Fcgq%2F1966%2Fv10%2Fn20%2F020647ar.pdf&rft.jtitle=Cahiers+de+g%C3%A9ographie+du+Qu%C3%A9bec&rft.pages=352&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Ajournal&rft.volume=10+No+20">&nbsp;</span></ref> става член и на Американското философско общество.<ref><cite class="citation" id="CITEREFOughton1978">Oughton, M. (1978), Freeman, T. W; Oughton, M.; Pinchemel, P., eds., "Mary„Mary Somerville, 1780–1872"1780 – 1872“, ''Geographers: biobibliographical studies'' (London and New York: Mansell) '''2''', p.&nbsp;109–11109 – 11</cite><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rfr_id=info%3Asid%2Fen.wikipedia.org%3AMary+Somerville&rft.atitle=Mary+Somerville%2C+1780%931872&rft.aufirst=M.&rft.aulast=Oughton&rft.date=1978&rft.genre=article&rft.jtitle=Geographers%3A+biobibliographical+studies&rft.pages=109-11&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Ajournal&rft.volume=2">&nbsp;</span></ref>
 
▲Трудовете на Самървил оказват влияние над [[Джеймс Кларк Максуел|Джеймс Максуел]] и [[Джон Кауч Адамс|Джон Адамс]]. Нейните дискусии за за хипотетична планета отвъд [[Орбита|орбитата]] на [[Уран (планета)|Уран]], в шестото издание на „''За връзката между физическите наукинауки“'' (1842 г.), мотивират Адамс да търси такава планета и открива [[Нептун (планета)|Нептун]].
 
▲Сред приятелите ѝ в литературните среди са [[Мария Еджуърт]], [[Маргарет Холфърд,]] и [[Джоана Бейли]]. След като се запознава с ''Предварителна„Предварителна дисертация за механизмите на небесатанебесата“ ''(1832 г.), Бейли пише на Самървил: "''За мен е чест да бъда удостоена с това внимание от страна на човек, който е направил толкова много за това да спре лежерното подценяване на способностите на жените, отколкото е направило цялото сестринство на поетичните моми и автори на романи“романи''“.<ref name="Baillie2010"><cite class="citation book">Baillie, Joanna (2010). </cite></ref>
▲[[Файл:Vonwiller-family.jpg|мини|250x250пкс|Английското гробище в Неапол. На заден план е статуята на Мери Самървил.  ]]
 
▲== Смърт и наследство ==
▲Самървил умира в [[Неапол]] на [[29 ноември]] [[1872]] г.година и е погребана на Английското гробище.<ref>Giancarlo Alisio, Il Cimitero degli Inglesi, Naples, 1993, ISBN 88-435-4520-5</ref> Година по-късно е издадена автобиографията ѝ "''Personal Recollections''", съставена от спомени от късните ѝ години, в които се разкриват както елементи от характера ѝ, така и отражения от действителността на научните и литературни общества от епохата ѝ.
 
== Библиография ==
* 1825 "„''Магнитни свойства на виолетовите лъчи в слънчевия спектър"''“ (1825)
* 1830 "„''Механизмите на небесата"''“ (1830)
* 1832 "„''Предварителна дисертация за механизмите на небесата"''“ (1832)
* 1834 "„''За връзките между физическите науки"''“ (1834)
* 1848 "„''Физическа география"''“ (1848)
* 1869 "„''Молекулярна и микроскопична наука"''“ (1869)
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мери_Самървил“.