Троп: Разлика между версии

'''Стилистични (или още реторични) фигури''' — – художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)

== Тропи ==

* общност на мястото — – Върхът отговори с други вик (Иван Вазов) — – вместо „опълченците, които са на върха“;

* общност на действието — – Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни (Елин Пелин) — – вместо „майсторите с трион, тесла, длето, брадва“;

* принадлежност на обекта — – Повзри се в живота, и ето ти Ботев, и ето ти цяла поема (Никола Вапцаров) — – вместо „идеите, творчеството на Ботев“;

* съотношение между материал и продукт — – желязото срещат с железни си гърди (Иван Вазов) — – вместо „железните оръжия“;

* съотношение съд и съдържание — – тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) — – вместо „количеството вино в чашките“ и др.

* член на класа представя целия клас — – Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско…

* частта представя цялото — – при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) — – вместо „бащин дом“,

'''[[Оксиморон]]ът''' е вид стилистично средство — – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.

'''[[Литота]]та''' е противоположна на хиперболата — – чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,

напр. имам си мъжленце — – нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).

'''[[Контраст]]ът''' е много близък до антитезата, но е противопоставяне на разгърнати цялости — – картини, образи, описания на душевни състояния и др. Може антитезата да е в основата на контраста както в цитирания пример от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов.

'''[[Оксиморон]]''' — – чрез тази фигура предметът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта: жив труп, умен глупак, говорещо мълчание, голям малък човек, плаче смеейки се

'''[[Градация]]''' — – при тази фигура началното значение се степенува възходящо.

'''[[Инверсия]]''' — – буквално значи обръщане на словореда. Тази фигура е широко разпространена в българския фолклор и в личното творчество, особено в поезията,

'''[[Риторичен въпрос|Риторичният въпрос]]''' е зададен не за да получи отговор, а за да съсредоточи вниманието на реципиента върху определен проблем — – Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо? (Й. Йовков).

'''[[Паралелизъм]]''' е стилистична фигура, чрез която се съпоставят образи (образен), епизоди (сюжетен) или ситактични конструкции (синтактичен). Когато двата елемента са и противопоставени, се получава контраст. Например двойката Яворови стихове с враг врагувам — – мяра според мяра, / с благ благувам — – вяра зарад вяра изгражда пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст

'''[[Асонанс]]''' е стилистична фигура, която се състои в повторение на гласни звукове в стих, главно ударени, което създава усещане за вътрешна рима в рамките на стихотворението. Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р, м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''', зв'''е'''зди обсипят свода н'''е'''б'''е'''с'''е'''н, гора зашуми, вятър пов'''ее''', Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н“.

'''[[Етимологична фигура]]''' е синтактична конструкция, при която думи с еднакъв корен са свързани в израз.

'''[[Анафора]]''' е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения. Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката

'''[[Епифора]]''' е стилистична фигура, обратна на анафората, която представлява повторение на еднакви думи или звуци в края на последователни стихове или фрази. Чрез епифора в поезията се постига и т.нар. „омонимична рима“. Често се среща в белите стихове.

* Мартин Димитров- – Учебник по Български.