Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии

| Уебсайт =

}}

 

== Създаване ==

Димитър Ризов дава на вестника крайно направление, смес от дребнобуржоазен радикализъм и народничество, революционен демократизъм и национализъм, с което вестникът прави силно впечатление и добива популярност.<ref name="Боршуков 517"/>

 

Вестникът е на силно антиосмански позиции и се бори за прилагане на член 23 от [[Берлински договор|Берлинския договор]], който гарантира реформи в останалите под османска власт [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. Програмата на вестника е обявена в първия му брой. Заявява се, че той е плод на негодуванието на емиграциято от турските зверства.<ref name="Боршуков 515"/> Вестникът:

 

{{цитат|От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т. е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.<ref name="Дойнов 295"/>}}

 

Същевременно вестникът подкрепя [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на Източна Румелия с Княжество България]]. От брой 29 от 23 юли 1885 г. до последния 34 брой от 3 септември излизат серия статии под заглавието „Трябва ли да съществува Румелия?“, които показват абсурдността на изкуственото държавно формирование и Румелийският въпрос се обвързва с Македонския. Вестникът е забранен за разпространение в Източна Румелия.<ref name="Боршуков 515"/>

 

Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=516 }}</ref> Вестникът в 24 брой от 15 юни 1885 година пише:

 

 

=== Статии на Димитър Благоев ===

Във вестника публикува първите си статии току-що екстернираният от Русия [[Димитър Благоев]]. В брой 16 от 20 май 1885 г. излиза първата му статия „Балканска федерация и Македония“ - подлистник с мото „Имеяй уши слышати да слышати“, подписана ''Д. Б''. В следващия брой 17 от 27 април тя е поместена като уводна на френски език.<ref name="Боршуков 517"/> Статията започва с „Една от най-величествените идеи, които са движели когато и да е человечеството, е идеята на международната федерация“. Благоев отхвърля като фикция либералната мисъл - „принципът на индивидуализма, завещан от XVIII столетие, оказва се несъстоятелен“. Международните отношения трябва да „се регулират от един висш критерий - от справедливостта“. Авторът пита дали при принципа на индивидуализма, тоест „конкуренцията и експлоатацията“ не е „илюзия индивидуалността на всяка народност?“ Благоев смята, че отношенията между народите трябва са се регулират от „някое учреждение, което да пречи на експлоатацията на народите“, и че „Пътят на съвременния човешки прогрес е този, който води към една всесветска федерация. В него е щастието и силата на народите...“ „В настоящето време, за да достигне един народ най-високо материално и нравствено развитие, каквото позволява науката, необходимо е съюз, колективизъм...“, тоест „за да избегнем робството, необходима е федерация на народностите“ като „Балканската федерация съставлява само част от всесветската. Тази последната преди няколко години намери на Балканския полуостров свои величави апостоли - Л. Каравелов, Ботев, Левски и др.“ Финалът на статията е вариация върху финала на „Манифеста на Комунистическата партия“: „Народи на Балканския полуостров! Съединете се, догдето не е късно!“<ref name="Боршуков 518">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=518 }}</ref>

 

 

{{Портал Македония}}

[[Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос]]